Die ersten 200 Zeilen.
Казвам се Мелинда Гордън.
Току-що се омъжих
и преместих в малък град и отворих магазин за антики.
И можеше да съм като вас.
С изключение на това, че от малка,
мога да говоря с мъртвите.
Всичко е наред, скъпа.
"Свързани със земята духове", ги наричаше баба ми
Тези, непреминалите отвъд,
защото имат работа с живите
и търсят помощ от мен.
За да ти разкажа моята история, трябва да ти разкажа техните.
Води играта. Води играта!
Бъди първи! Бъди Първи!
1, 2, 1, 2.
Влез... И време е.
Добра работа.
Тео, не ме карай да дойда и да ти покажа как се прави.
Мечтай си.
Какво става? Продадохме ли билетите?
Трябва да направим още.
Ще ида да взема парите на дамите от класа за самозащита.
Добре. Дами. Новата ми публика.
И отново, атакувайте!
Добре. Не мога да дочакам да ви видя следващия път.
Дами, не забравяйте, следващата събота е вечер за борба
Точно тук, на площада на нашето хубаво градче.
Нашия Тео де Лакоста
срещу Джаки О'Калън от Кентървил.
Трябва да ти кажа, че не разбирам бокса.
Двама се удрят отново и отново
докато някой от тях не падне.
Е, по-бързо е от футбола.
Всички приходи отиват в пожарната за ремонт.
Значи ще те видя в магазина?
Да донеса ли кафе?
Разбира се. Кифлички?
Мисля, че си я спечелих. Тиква?
Дадено!
Ела, искам да се запознаеш с Тео.
Тео, извинявай за прекъсването.
Искам да ти представя жена си.
Г-жо Кланси, приятно ми е.
Г-жа Кланси е снаха ми.
Моля те, казвай ми Мелинда.
Мелинда.
Така го научих.
Никога да не се обръща към възрастните с първо име
докато не получи разрешение.
Само едно нещо обаче...
Дали не би паднал в осмия рунд,
защото съм заложил няколкостотин на О’Калахан.
Грешно си заложил, приятелю.
Падни.
Синът ми никога не би направил такова нещо.
Беше шега.
Не, не, не е шега.
Трябва да си покрия всички бази.
Ти си откачен, пич.
Добре. Прави това, което правиш най-добре.
Ще те проверя по-късно.
Добре.
Хей, Джим, какво става? Как си?
Испанския ми е малко зле.
Можеш ли да ме видиш?
Хайде.
Нещо ужасно се случи със семейството ми.
Помогни ми да го спася. Опасявам се, че ще се избият.
Ghost Whisperer Сезон 1 Епизод 11 Shadow Boxer
Знам, че можеш да ме видиш.
Знам. И мога да кажа,
че се правиш, че не ме виждаш.
Не тук. Не мога да говоря с теб тук.
Сега можеш ли да ме видиш?
Добре, нова политика.
Вече никакво говорене с духове на обществени места.
Много хора зяпат и никой не се хваща на извинението с мобилния.
Това да не е някакъв поток от мисли,
който си научила в класа по йога?
Ще бъда в задната стая
вършейки разни неща.
Трябва да ми помогнеш.
С какво? - Съпругът ми.
Той винаги беше със сина ми, винаги го наглеждаше,
защитаваше, а сега дори не си говорят,
и аз не знам защо.
Знаеш ли кога са спрели да си говорят?
Преди да умреш ли беше?
Не помня.
Заради всичките лекарства ми е мъгливо.
Помниш ли името си?
О, съжалявам. Да.
Името ми е Естела де Лакоста
Естела, нека съм честна.
Мисля, че това е домашен проблем
между двама живи човека,
и те трябва да си го решат сами.
Не това правя.
Тогава какво правиш?
Помагам на хората да преминат отвъд.
Дори не мога да си помисля за преминаване
преди да разбера какво е станало с тях..
Съжалявам. Семейните спорове не са моя работа.
Това е нещо, с което трябва да се примириш и...
Не е семеен спор.
Не е толкова просто.
Не може да е.
Те се обичат толкова много.
Здрасти.
Иска ми се поне веднъж един от духовете, които те следват
да си купи нещо..
Добре де, не разбирам нещо за теб.
Самолетна пица?
Не харесваш абсолютно нищо върху нея?
Аз съм пурист.
Това е неприлично.
Когато сложиш месо, риба и ананас на пицата
тя вече не е пица. Тя е франкенпица..
Неестествено е,
и всъщност е обида към пицата.
Сега ми казваш, че обиждам пица?
Учуден съм дори че ти говори.
Трябва ти помощ. Умолявам те
да потърсиш помощ за цялото това нещо.
Добре.
Днес срещнах интересен човек.
Трябва ли да ревнувам?
Жив човек?
Добре, разбира се, че не.
Как може това да е интересно?
Майката на Тео.
Без майтап.
Знаеш ли нещо за семейството?
Всъщност не. Баща му го тренираше в салона,
но не се е вясвал дълго време.
Е, очевидно той не е говорил на баща си от дълго време,
а майка му не знае защо.
Какво й се е случило?
Аз не знам. Тя не знае.
Не знам дали има нещо, което мога да направя.
Искам да й помогна,
но няма ли да се замеся в семейни неща?
Да.
Чувствам, че трябва да почна
да поставям някакви граници.
Какво мислиш?
Трудно е да се каже,
защото когато започнеш да говориш за граници,
аз почвам да мисля за постоянни вечери,
вечери на кино и уикенди извън града и...
Лош човек ли съм?
Не. Защото тогава почвам да мисля за Тео и баща му,
и как бяха в салона постоянно.
Баща му го тренираше, за да стане готов за олимпийските игри.
Е, най-малкото, което мога да направя е да оставя Тео да говори с майка си
и да видя дали тя ще може да ги събере.
Мисля, че една от аншоата ти
нарушава пространството на перфектната ми пица.
Изяж аншоата. Изяж я.
Хайде, направи го.
Трябва ти помощ.
Аз ще я изям. Мислиш, че имам нужда от помощ?
Това съм аз, изяждайки го.
Живо е.
Излизай, демоне.
Трябва ти спаринг партньор?
Не става. Определено не съм в твоята категория.
Натрапвам ли се?
Не. Мелинда, нали?
Да.
Всички са много развълнувани за боя.
Така ли? Хубаво.
Ще бъде добър.
Някога плашил ли си се на ринга?
Когато някой те е връхлитал, атакувал?
Очаквам го.
Защото аз се плаша, когато трябва да парирам
70-годишната Едит от класа ми за самозащита.
Знаеш ли, дори да си уплашен никога не трябва да го показваш.
Ако оставиш опонента да почувства страха ти, си свършен.
Винаги първия въпрос, който задавам когато се кача на ринга е
този уплашен ли е?
Те обикновено са.
Родителите ти сигурно са много горди с теб.
Те ще дойдат ли?
Майка ми почина миналата година.
Може би ще те гледа в Събота въпреки това.
Вярваш в такива неща?
Всъщност, да.
Е, аз не вярвам.
Няма нищо след това.
Няма рай, няма ад.
Раждаш се, живееш, умираш.
Това е.
Сигурен ли си?
Да, сигурен съм.
Тук съм, за да правя едно нещо и то е да се бия,
затова точно това ще правя.
Ще го оценя, ако не говориш за майка ми.
Не и така.
No comments yet. Be the first to leave one.