Red Istanbul (İstanbul Kırmızısı)

На майка ми

ЧЕРВЕНИЯТ ИСТАНБУЛ

филм на Ферзан Йозпетек

Истанбул, 13 май 2016 г.

Добре дошли, г-н Орхан. - Добре заварил.

Г-н Дениз искаше да ви посрещне, но му изникна важна среща.

В такъв случай да бях отишъл първо в хотела.

Не, няма нужда. Г-н Дениз иска да ви види веднага. Заповядайте.

Г-н Орхан, моля настанете се удобно. Изчакайте тук.

Чувствайте се като у дома си. Желаете ли нещо за пиене - чай, кафе?

Не, благодаря.

Ти какво висиш тук? Хайде, по-живо! Казах ти да качиш това горе.

Внимавай!

Ако живееш в миналото, пропускаш настоящето.

Как ти се струва Истанбул? Същият ли е, както го остави?

Ами, добре е.

Уморен ли си? - Съвсем не.

Можем веднага да се заловим за работа. Имам много въпроси.

Главата ми направо прелива от въпроси. Хубаво е, че дойде.

Стаята ви е готова. - Няма нужда. Ще си отида в хотела.

Виж какво - защо не си вземеш душ и да се преоблечеш?

После пак ще поговорим, става ли? Добре дошъл.

Не шавай, че ще оплескам всичко.

Представи си лицето на госта си, когато се събуди сутринта.

Да види как всички мебели са били изнесени от къщата.

Знаеш ли какво трябва да направим?

Да му измъкнем леглото докато спи, а?

Сутринта ще се зачуди откъде му е дошло.

Само на теб може да ти хрумне да поканиш гости

вечерта преди да опразним къщата.

Мамо, сериозно - това притеснява ли те?

Един куп хора са минали през тая къща.

Всичко са виждали - кавги, скандали... Всъщност всичко, освен убийство.

Не ми харесва, че един непознат ще ни види как напускаме дома си.

Мамо, Орхан.

Добре дошли, г-н Орхан. - Добре заварил.

Моля, заповядайте. Седнете. - Благодаря.

Синът ми казва, че живеете в Лондон.

Да, от години съм там.

В Истанбул ли израснахте? - Да, в Каламъш.

Каламъш.

Старият Каламъш вече го няма.

Няма го вече старото "сладко спокойствие" и прочее. Така е.

И аз се чувствам като вас, г-н Орхан.

Като чужденец в собствената си държава.

Вече не излизам. Истанбул остана само в спомените.

Дениз винаги иска да е прав.

Бъдете мъдър и го оставете да си мисли, че той командва парада.

Че какво знае той за писането на книги? - Мамо!

Пиете кафето си с не много захар, нали? - Точно така.

Благодаря.

Ей, Орхан. Искам да ти кажа нещо.

Така...

Ще се запознаеш с някои персонажи от книгата. Истински хора.

Та като се запознаете, може да искаш да ги питаш разни работи, но...

Моля те, не ги питай нищо. Питай ме мен. Става ли?

Разбира се. Тук съм заради теб. Както кажеш, така ще е.

А и искам да сме сами.

Ти, аз и книгата. Тук ще работим по-продуктивно.

Утре ще те оставя в хотела. Какво ще кажеш?

Май предпочитам да съм в хотела.

Добре, както кажеш.

Имаш ли куче? - Не.

Защо питаш?

Казваш, че не искаш да те връзват.

Твоето каква порода е?

Улична. Томи.

Томи от книгата. Като кучето ти от детството.

Томи.

Винаги е бил Томи.

Невал? - Да.

Орхан.

Умираше си да се запознае с теб. - Така ли?

И защо сте примирали да се запознаем?

За да видя доколко точно ви е описал Дениз в книгата.

Каква книга си написал?

Като всички останали.

Харесва ми да смесвам действителност с измислица.

Знаеш колко обичам да украсявам нещата.

Явно никак не ти е било леко.

Е, как ме описва той? - О, боже!

Като най-добрата му приятелка.

Запознават се като съвсем млади.

Невал учи изящни изкуства, той - режисура.

Тя става реставратор, а той се мести в Европа.

Той жъне успехи по цял свят като режисьор, но двамата не губят връзка.

Пишат си хиляди писма. - Стига, де - не са хиляди!

Винаги прекарват почивките си заедно. В лятната вила.

Там става и забежката.

И това ли съм вкарал? - Забежка?

Сигурен ли си, че беше забежка?

Стига де, Невал. Може и да съм го написал.

Беше само за една нощ. В смисъл...

За мене това означаваше адски много.

Не е честно. Започвате с преднина 1 на 0.

Знаете почти всичко за мен.

А аз не знам почти нищо за вас.

Познавам Невал от книгата на Дениз, не вас.

Пък и авторите използват персонажите си, за да кажат по нещо и за себе си.

Дори и в детските книжки?

Дениз ми спомена за това - че редакторът му е щял да стане известен

с книга, която е написал като съвсем млад.

Идеята много му допадаше.

Само че каза, че след това не сте написали нищо друго.

Истина ли е или просто се е занасял?

И в Лондон ли партита са такива - скучни като това тук?

А всичките ли приятели на Дениз са такива?

Той всъщност няма приятели. Освен мен.

Всички хора, които виждате тук...

...са просто обожатели. - Или любовници.

Особено бивши любовници, убедени, че са незаменими.

Разбира се. Ти си единственият, който е незаменим.

Единственият човек, когото Дениз взема насериозно.

Единственият, от когото търпи критики.

Това не го ли споменава в книгата си? - Г-н Оуз.

Значи, сте се запознали с Орхан?

Г-н Оуз е нашият домакин. Освен това е и превъзходен писател.

Книгите му винаги се продават успешно. Трябва да ги прочетеш.

Т.е. ако се интересуваш от духа на времето. Чел ли нещо от него?

Името ми е познато, но не съм имал възможност.

Заповядайте.

Орхан? - Не, благодаря.

Добре.

Може ли чаша вода? - Веднага.

Всъщност сме се виждали и преди.

Лицето ви ми е познато.

Вероятно по-младата му версия с повече коса.

Сигурно сме се засичали на някое парти.

Преди да напуснете Турция.

Дълго ли ще останете тук?

Не, няма да е дълго. Докато приключа с книгата на Дениз.

Значи не искате да останете?

Явно ви се струваме неприятни.

Бих казал, че градът ме възприема като неприятен.

Истанбул е същинска уличница. На никого не отказва.

Да пием за завръщането ви. - Г-н Оуз, не пия вече.

Въздържател, а?

Никога не вярвам на хора, които нямат лоши навици.

Е? Какво да правим?

С книгата ли?

Двамата с теб имаме много общо.

Повече, отколкото предполагаш.

Само дето ти си някак различен.

Знаеш нещо, което аз винаги съм искал да знам.

Книгата ми, филмите ми - всичко, което правя...

Голям позор е.

Животът ми е един позор. Знаеш го, нали?

Сериозно ли го вярваш, за бога?

Знаеш кой си. И защо пишеш.

Освен това знаеш и коя е най-силната част от книгата ти.

И коя е тя, бога ми?

Погребението на Юсуф, както и всичко, свързано с него.

Майната ти!

Ритуалът по умиване на тялото му.

Смъртта му.

Според мен Юсуф е изключителен персонаж.

Обожавам го.

Казвам ти - той е най-яркият персонаж в книгата ти.

Няма две мнения по въпроса.

На теб кое най-много ти харесва в Юсуф?

Че е загубеняк? Това ли?

Според мен Юсуф е като нощна пеперуда, привлечена от пламък.

Ама че тъпотия! Страхотна глупост.

Така съм го описал. Ама той съвсем не е такъв.

Трябва да има поне зрънце истина в цялата работа.

Само дори ей толкова истина да имаше,

щях изцяло да променя живота на персонажите си.

Така съм го написал. Аз съм режисьорът.

Аз решавам кои са героите и как да се държат.

Ясно?

Ангелът, когото си представяш...

... понякога е същински дявол.

А понякога дяволът, когото си представяш...

...изведнъж се превръща в ангел.

Ясно ли ти е, приятел?

Орхан.

Орхан.

Животът...

Животът...

Добро утро.

Добро утро.

Добро утро.

Али - по-големият брат на Дениз.

Приятно ми е, Орхан.

Е, г-н Орхан?

За какво пише брат ми в тая книга?

Спомени от детството. За любимите неща, за приятелите.

За семейството. Такива работи. - Страхотно!

Значи хубаво ни е изложил пред обществото.

Не говори много за вас, не се безпокойте.

Е, споменава ви в един-два параграфа. - Естествено.

Би ли написал как в действителност аз си стоях тук грижейки се за майка ни

докато той кръстосваше Лондон, Париж и Рим?

На Дениз му е лесно.

Плаща сметката, когато му изнася. Сякаш парите решават всичко.

Отвращава ме. - Да, но когато ги искаш за себе си,

тогава парите не те отвращават. Добро утро на всички.

Не си подхванал пак тая история, нали, скъпи?

Искам заем, мамо, това престъпление ли е?

Здравейте. Добро утро.