Anna and the King

ДЖОДИ ФОСТЪР

ЧОУ ЮН-ФАТ

АННА И КРАЛЯТ

Банкок, 1862 г.

БЕЙ ЛИНГ

ТОМ ФЕЛТЪН

ДЖЕФРИ ПАЛМЪР РАНДАЛ ДЪК КИМ и др.

Не бях виждал европейка преди нея.

Струваше ми се, че тя знае за света повече от всеки друг.

Ала това бе свят, от който Сиам се боеше, че ще го погълне.

Мусонът нашепна за идването й като за настъпваща буря.

Някои се зарадваха на дъжда, други се бояха от наводнение.

Тя дойде в неведение за предшестващото я подозрение.

Години по-късно разбрах колко е смела

и колко самотна е била.

Англичанка. Първата, която виждах.

Майко! Май че убиха някого. - Луи, внимавай при парапета.

Бийби, Мунший, време е да слизаме на брега. Хайде, Луи.

Да изчакаме пратеник от двореца. - Щеше да е тук вече,

а и корабът скоро ще отплава. - Точно за това говоря.

Довиждане, г-жо Лионоуенс.

Музика ДЖОРДЖ ФЕНТЪН

Луи!

Ела, скъпи.

Защо си му на този крал, щом никой тук не говори английски?

Английските нрави са модел за света. Умният човек го знае.

До час "Нюкасъл" отплава и ще се върне чак след месец.

Довечера вече ще сме в свой дом. Обещавам.

Мадам. Карета. Къде? Карета? Почакайте.

Нататък? Хайде насам, Луи.

Какъв ли е този крал Монкут?

Забранявали да гледат лицето му. Почитат го като бог.

Нещо като Христос? - Не, едва ли!

Но за мен ще е чест да дам западно образование на сина му.

Защо не го изпрати в Лондон?

Тогава ти не би научил сиамски.

Оператор КЕЙЛЪБ ДЕШАНЕЛ

Боже мой, дали това е пътят?

Откъде да знаем?

Като не си на първия слон, виждаш все едно и също.

Виж тези статуи!

По дневниците на АННА ЛИОНОУЕНС

Сценарий: СТИВ МИЪРСЪН и ПИТЪР КРАИКС

Режисьор АНДИ ТЕНАНТ

Г-жо Лионоуенс...

Н.Пр. Чао Фиа Кралахом, министър-председател на Сиам.

Имате ли приятели в Банкок, сър? - Не, не познавам никого тук.

Женени ли сте, сър? - Вдовица съм.

Но защо ме наричате "сър"?

Жените не стоят прави пред Негово превъзходителство.

Откога имате мъртъв съпруг?

От 23 месеца.

Как почина той?

Предайте, че съм дошла да обучавам сина на краля

и не желая да ми се задават повече лични въпроси. Моля ви.

Сър, в Сиам е обичай най-напред да се задават лични въпроси.

От любезност.

Г-н министър-председател, не исках да ви обидя.

Но не ми бе лесно да дойда тук.

Сър, ще ви заведат в апартамента ви в двореца.

Моля? Кралят ни обеща дом извън двореца.

Бяхме се споразумели.

Сър, ще научите, че в Сиам с времето всичко се урежда.

Не разопаковай багажа. Само за една нощ сме тук.

Иначе си заминаваме.

Мислех, че нямаме пари. - Така е. Но не ми го припомняй.

Сякаш сме в кошер. - Утре отивам при краля.

Монарх, който нарушава думата си, е нецивилизован и неблагодарен.

Заплашени са важни принципи, като сносен британски дом.

Сиам май не е съгласен с вас. - Какъв сносен дом, мамо?

Живяла си в Англия като момиче. Аз не съм стъпвал там.

Индия е британска земя. Това е смисълът на колонизирането.

Татко би го сложил на място. - Жалко, не съм мъж като него.

Съжалявам, Луи.

Но това е добър шанс за нас.

Ще се опитам да гледам от хубавата страна.

Стига да има такава.

Баща ти би сторил така. - Той беше смел човек, нали?

Да, много смел.

И внимателен. Какъвто този крал не е.

Да идем да ти потърсим леглото.

Жители на Банг Ли, братът на Н.В. принц Чауфа

чу воплите ви за справедливост.

Свалете ги!

Ти. Какво се случи?

Бирмански войници, Ваше височество.

Казаха, че ако ги свалим,

ще се върнат.

Жалко, че срещата ви така се забави, сър.

Имах време да обмисля доста неща,

включително защо се правехте, че не говорите английски.

Добре е човек да бъде предпазлив. - Значи това, че говорим сега,

е голяма крачка напред. - Да не бързаме със заключенията.

Когато представят вас и сина ви на Негово величество,

не забравяйте да допрете чела до пода.

Запознахме се с вашите обичаи, но не сме забравили и своите.

Как ще го поздравите тогава? - С голяма почит.

Мамо, те на френски ли говорят?

Да, очевидно боен кораб е спрял не на място.

Изглежда сър ще получи аудиенция друг ден.

Не, никакви такива. Ела.

Мадам Лионоуенс!

Почакайте! Моля ви!

Ваше величество, аз съм Анна Лионоуенс...

Стойте!

Тя коя? Коя?!

Ваше величество, мадам Анна Лионоуенс и синът й Луи.

Ваше величество, чакахме 3 седмици.

Знам, че решавате важни въпроси, но образованието на сина ви...

Тишина!

Не е ли запозната с протокола?

Бе надлежно осведомена.

Вие... учителката ли сте? - Да, именно, Ваше величество.

Не изглеждате на възраст за преподаване на науки.

Колко години имате?

Достатъчно да знам, че възрастта и мъдростта са две различни неща.

Но да си дързък и да си англичанин - едва ли.

Тези отлики са неразделни, боя се.

Кралят не ви е освободил. Последвайте го.

Хайде, Луи. Ставай. Бързо.

Извинете ме.

Давате логични отговори в напрегнат момент, мадам.

Но дразнещия, надменен маниер кралят намира крайно некрасив.

Все пак той ще ви е полезен с оглед на новото ми решение.

Първото впечатление може да лъже. - Заедно с най-големия ми син

ще обучавате всичките ми деца.

Елате.

Кралското семейство.

23 съпруги, 42 наложници, 58 деца...

...и още 10 на път.

Всяко едно - уникално, моя надежда за бъдещето.

Изненадана сте. Не са тъй много като на китайския император,

но той не е прекарал половината си живот в манастир.

Кралят наваксва изгубеното време.

Майко, какво е наложница?

Внимание, мое благословено кралско семейство. Имаме гости.

Двамина, доплавали отдалеч.

Представям ви първоначалния ученик и очевиден наследник -

принц Чулалонкорн.

Сине - новата ти учителка. - За мен е чест, Ваше височество.

Обидих ли ви с нещо?

Не, разбира се.

Защо тогава ме наказвате с империалистическа учителка?

Не се зарадва много.

Любимо семейство, искам всички вие,

щом навършите подходяща възраст,

да се обучавате на английски,

природни науки и литература.

Това е моят дар - твърде практичен и необходим.

И да почитате своята именита учителка -

мадам Анна Лионоуенс.

Здравейте, Ваши височества. Приятно ми е да се запознаем.

Това е синът ми Луи.

Да не забравяме главната съпруга, лейди Тиан.

Ще ми е драго и тя да се изучи.

Лейди Тиан. - Добре дошли, мадам учителко.

Принц Тонкон Яи.

Принц Сук Сават.

Принцеса Каника Каео.

И принцеса Фа-Йинг.

Аз не съм принцеса, а маймунка! - Моите извинения.

Аз сам я обучавам по английски.

Ваше величество, поласкана съм от посрещането.

Много се вълнувам, че отново ще преподавам.

Такава привързаност към прогреса е похвална.

Реформата е жизнено важна за страната ми.

Както малките крачета се менят, тъй ще стане и със Сиам.

Ние сме в страна с тъй уникални обичаи

и ако ще възпитавам сина си да стане като своя баща,

трябва да съм свободна да следвам нашите традиции.

Като баща ви разбирам. - Чудесно.

Значи ви е ясно, че е важно да имаме дом извън двореца.

Бе ми обещан, но засега не е предоставен.

Да живеете в двореца е мое желание.

Но не и мое, Ваше величество.

Не вие определяте условията на работа. Ще се подчините!

Ще напомня с цялото си уважение, че не съм слугиня, а гостенка!

Гостенка, на която се плаща.

Обучението започва от утре.

По думите ви съдя, че е ужасен.

Признавам, че ме притесни.

Мунший, защо кралят има толкова много съпруги?

Отличен въпрос... за майка ви.

Майко? - Чух те, Луи.

Сиам е монархия като Англия.

За да подсигури контрола си в случай на война или епидемия,

кралското семейство създава възможно най-много деца.

И му трябват много съпруги, за да ги отглеждат?

Умно заключение, скъпи. Време е да лягаш. Дай целувка.

Той обича ли ги всичките?

В известен смисъл. - Както ти си обичала татко?

Тук нещата са по-различни, Луи. Дори любовта.

Хайде в леглото.

Защо кралица Виктория няма много съпрузи?

Лека нощ, Луи.

Никога няма да те забравя.

Сърцето ми принадлежи на теб, Туптим.

Винаги ще те обичам, Туптим.

Помни!

Никога няма да те забравя.