X-Men Origins: Wolverine

25.000

Северозападни покрайнини, Канада, 1845 г.

Все си болен.

И ти си бил болнав на моята възраст.

Добър вечер, сър.

Добър вечер, Виктор. Не знаех, че още си тук.

Нямате нищо против да правя компания на Джеймс, нали?

Не, много мило.

По-добре ли си, сине? - Студено ми е, татко.

Треската ще отмине и сутринта ще си добре.

Винаги казваш така. - И съм прав, нали?

Сега си вземи лекарствата.

Елизабет!

Баща ти пак е пиян. Прибери го у дома, Виктор.

Той не вика мен, сър.

Тате! - Не мърдай оттук, Джеймс!

Татко!

Предупредих те да не се връщаш!

Джеймс, има неща, които не разбираш.

Недей... - Трябва да знае! Стига лъжи!

Джеймс!

Не!

Джеймс!

Той не ти е баща.

Сине...

Какво си ти?

Не исках да го убивам! - Напротив!

Той си получи заслуженото.

Осъзнаваш ли, че сме братя, Джими?

А братята се защитават взаимно.

Трябва да сме твърди и никой няма да ни нарани.

Искам да се прибера. - Не, не трябва да се разделяме.

Никой няма да застане на пътя ни.

Ще се справиш ли, братко?

Идват. Можеш ли да бягаш?

Не спирай да тичаш!

Достатъчно!

Спокойно, войнико!

Виктор!

Недей!

Готови!

Събуди ме, когато приключат.

Огън!

Аз съм майор Уилям Страйкър.

Осъдени сте на смърт за убийство на висшестоящ, нали?

Очевидно имаме проблем с властите. - Млъкни.

Сър.

Директорът ми каза, че присъдата вече е изпълнена.

Какво се случи? - Погъделичкаха ни.

Не се ли уморихте да се криете и да бягате от същността си?

Какво ти пука? - Пука ми.

Защото знам колко сте ценни и специални.

Вижте, можете или да останете заключени като изроди,

или да дойдете с мен.

Ще сте част от специален екип с изключителни правомощия.

Искате ли наистина да служите на родината си?

Знаеш ли защо обичам оръжието си повече от всичко на света?

Защото е незабравимо.

Не е подходящо за носене в самолет,

но ако идеш с меч на сватбата на бившата си,

всички ще го запомнят.

Забавен си, Уейд. Не мислех, че си падаш по момичета.

Разбира се, не е внушителен като пистолет или огромни нокти...

Хубав маникюр. - Виктор, спокойно.

Говорейки за остри неща, Фред има нова татуировка.

Притеснява ме. - Снощи си бил с нея?

Обичам я. - Влюбил си се за една нощ?

Тя е гимнастичка.

Брадли, приземи ни.

Добре ли си? - Не сме създадени да летим.

Повече хора загиват с автомобили. - А колко биват убивани?

Бъди мил или поне се опитай.

Ще ти трябва ли кофа?

Господа, след пет минути кацаме в Лагос.

Лагос, Нигерия

Защо сме тук? - Всичко с времето си. Нула.

Виктор, разчисти зоната. - Още ли не ти е забавно?

Фред? - Танка ли?

Да. - Добре.

Супер! Заклещен съм в асансьор с петима на протеинова диета.

Уейд! - Мечтата ми се сбъдна.

Млъкни! Твой ред е.

Благодаря, сър. Днес сте чудесен. Зеленото подчертава строгостта ви.

Някога изобщо млъкваш ли? - Само докато спя.

Брадли, заведи ни на последния етаж.

Блокирайте асансьора!

Да свършим малко работа.

Готово!

Всички са мъртви.

Въпреки гигантската си уста, си перфектен войник, Уейд.

Вземи диамантите, твои са. - Дошъл съм за това.

Това е просто сувенир.

Кажи ми къде го откри.

В малко село във вътрешността на страната, на три дни път оттук.

Кажи му, че този камък е по-ценен от живота му.

Попитай къде го е намерил.

Каза, че е паднал от небето.

Той говори истината.

Говориш ли езика им, Логан? - Това е парче метеорит.

Знам какво е. Интересува ме къде го е намерил.

От базата искат местонахождението ни. - Прекъсни връзката.

Кажи му, че всички ще умрат, ако не ми отговори.

Каза, че камъкът е свещен. - Добре тогава.

Виктор.

Виктор!

Дори не си го помисляй!

Не сме тук за това.

Свали я.

Какво правиш?

Стигнахме далеч. Не ни проваляй точно сега.

Аз бях дотук. - За кого се мислиш?

Това ни е работата.

Или ще се криеш в някоя дупка до края на дните си?

Аз приключих.

Идваш ли?

Джими!

Не можем просто да те пуснем.

Джими!

Джими!

Канадски скалисти планини, шест години по-късно

Защо си станал толкова рано?

Ела.

До после, мила.

Много добре!

Спрингфилд, Охайо

Не, ела насам.

Ти какво умееш?

Ако успееш да спреш крушката, получаваш награда.

Един опит струва долар. - Искам да пробвам!

Очевидно е.

Това бяха два опита.

Много евтин номер. - Не е номер.

Хайде.

Чао.

Шоуто приключи!

Казах, че шоуто свърши!

За нас шоуто никога не свършва, Брадли.

Виктор. - Няма ли да ме поканиш?

Разбира се, влез.

На никого не съм разказвал за случилото се.

Сега водя друг живот. Безсмислено е да ровим в миналото.

Знаеш ли...

Винаги съм мислел, че Уейд ще почука на вратата ми.

Но Уейд го няма.

Не ме е страх от теб, Виктор.

Не ме е страх да умра.

Откъде знаеш? Досега не си опитвал.

Войните ли сънува?

Коя по-точно? - Всички.

Разкажи ми.

Само драскотина.

Май ще ни трябват нови чаршафи. - Да.

Кои пък са тези? - Вероятно са от правителството.

Боже! Не си мръднал! - Живея сред природата.

Помниш агент Нула. - Още ли стреляш преди да питаш?

Още ли пушиш евтини цигари?

Моля ви, момчета. Имаме работа за вършене.

Вече си имам работа. - Дървосекач?

18 хиляди годишно? - 18.5, а и не се налага да убивам.

Сигурно ти липсва. - Засега не.

Нула, влез в колата.

Добро момче.

Съжалявам, че отношенията ни се развиха така.

Разговорът приключи.

Играеш си на провинциално семейство с учителка?

Това не си ти, Логан. - Ти ли знаеш кой съм?

Да. - Какво искаш, Страйкър?

Брадли е бил убит преди три дни.

Преди това и Уейд.

Мисля, че някой смята да избие всички членове на екипа.

Някой друг? - Виктор е в безопасност.

Явно разполагат с имена и адреси. - Мога да се грижа за себе си.

Не става въпрос за теб, Логан.

Нужен си на страната.

Аз съм канадец.

Познавам те, Логан! Знам кой си!

Какво има?

Страйкър дойде при мен днес. Не се притеснявай, отказах му.

Защо те безпокои след толкова години?

Защото съм най-добрият, но не в нещо хубаво.

Не си звяр, Логан. Ти имаш дарба.

Дарба? Не я искам.

Хайде, момчета.

Стой в колата. - Ще ги помоля учтиво.

Ще ни пуснете ли да минем?

Проблем ли има?

Защо просто не мръднеш пикапа? - Стига приказки.

Ако започваш нещо, бъди готов да го завършиш.

Спокойно, момчета!

Приятелят ти има голяма уста. - Знам.

Както и упорит характер. Моля ви, нека минем.

Благодаря!

Как успя?

Силата да убеждаваш също е дарба.

Ясно, използваш ли я и върху мен? - Не остана в колата, нали?

Знаеш ли защо луната е самотна?

Защо? - Загубила е любимия си.

Това ли разказваш на децата? - Не.

Казвал се Куикуатсу и живеел в света на духовете.

Значи историята е истина.