Οι πρώτες 181 γραμμές.
Обичам те.
Никога не ме забравяй.
Иска ми се този момент да продължи вечно.
Точно там е.
Съхранено в паметта ти.
Не беше ли ти тази, който ми каза че това е цялата реалност,
която наистина е в ума на човека?
Всичко е там.
Ти, аз, това.
В мозъка ти завинаги.
Всъщност слушаш ли когато ти казвам неща.
Слушам, да.
Но не съм ъгласен че...
Реалността е повече от неврони стреляйки в мозъка ти.
Реалността не е това, което е отвътре.
Това се случва отвън.
Това...
И това...
Но нищо от това нямаше да съществува,
ако не е умът да го преживее.
И още една крачка напред, всъщност може изобщо да не съществува.
Така че никога няма да разберем дали стимулите в нашия мозък са причинени от
реалност или конструиране на такива.
Ти си безнадежден романтик.
Конструирана реалност или не, умирам от глад.
Мора.
Никога не забравяй.
Никога, никога.
Начало на включване.
Мора?
Мора?
Събуди се.
Мора, там ли си?
Мора, отвори ми!
Затварянето започва.
Нямаме много време, преди всички да умрат отново.
Къде ми е устройството?
Мора!
Умолявам те!
Моля те!
Трябва ми устройството. Моля те!
Мора!
Превод и Субтитри mani_dj
епизод 7
Ние ще се преобърнем.
Никога няма да оцелеем.
Трябва да намерим капитана!
Никой от нас не знае как да управляваме кораб по време на буря
Това е Божието отмъщение.
Ако Бог съществува и той е създал това,,
Трябва да е луд.
По-добре да предупредим другите долу.
Правилно. Долу на двигателите.
Някои от тях са били и в екипажа.
Този звяр е с тях. Той ще знае какво да прави.
Така ли мислиш?
Намерихме ли капитана? По дяволите, не.
Това е нелепо! Може ли някой да ни каже какво да правим?
Трябва да намерим капитана.
И Г-Ца Франклин.
Зле ли ти е?
Не се тревожи за мен.
Просто имам морска болест.
Достатъчно с това!
Трябва да намерим някой да управлява този кораб.
Приключихме ли с приказките?
Побързай!
- Ами ти? - Просто намери Г-ца Франклин.
Ще се оправя.
Ами ако…
Хей!
Търся капитана. Виждал ли си го?
Мислех, че е с теб.
И аз търся капитана
Мислех, че се е върнал на кораба. - Обратно на кораба?
Отиде ли си?
Имах предвид, Мислех, че се е върнал на мостика.
Намери ли момчето?
Г-Це Франклин.
Добре ли си?
Къде са всички?
Търсят капитана.
- Не е ли тук? - Не.
- Какво е това? - На твое място не бих го пипала.
Всъщност се надявах можеш да ми кажеш какво е.
Никога не съм виждал нещо подобно.
Мисля, че ще умра.
- Всички ще умрем! - Не си.
Никой няма да умре. Приеми го като лош сън.
Какво? За какво говориш?
Може би се е върнал в паметта си.
Моля те, почакай. Чакай.
Не, Г-Це Франклин.
Не, моля те, моля те, не ме оставяй!
Хайде. Къде си, малък плъх?
Ейк?
Мога ли да ви помогна?
Търся Ейк. Ейк Ларсен.
Да не си се изгубила?
Не разбирам.
Добре ли се чувстваш?
Мога ли да ви помогна?
Изгубили се?
Не, чакай?
Да ви помогна?
Добре ли си?
Къде отиваш?
Това е. Ще потънем.
Разбира се, че иска да ни накаже
Твоят Бог,
Той не прощава на никого.
Той е жесток и луд.
Това няма да ти помогне, Отче.
Няма значение дали се давиш.
Първо ще се превърнеш в лед.
Водата е ледена.
Трябва да продължим.
Да продължим.
Туве?
Какво искаш от тях, дете мое?
Той не е свещеник.
И очевидно е курва.
Това е Божият избор.
- Оставам тук. - Престани.
Спри.
Бог няма да е тук, за да ни защити.
Ние не сме избрани да го следваме.
И аз не нося Божието дете. Знаеш, че не съм.
И гласът, който чувате, не е той.
Ти си луда.
Туве. Туве.
Хайде.
Върви.
Не.
Не. Не!
Всичко е наред.
Не.
Върви.
Върви.
Да се помолим, Анкер.
Да. Да.
Да се помолим.
Люсиен?
Люсиен, какво става? Какво има?
Добре съм. Всичко е наред.
Клe?
Слава Богу, че си добре.
Хей. Има буря.
Вълните са високи като планини.
Идват от всички страни. Навсякъде са.
На мостика няма никой.
Първият помощник е напуснал, Капитанът още не се е върнал.
Олек, трябва да поемеш кормилото.
Насочи носа срещу бурята. Изправи се лице в лице с нея.
Ако корпусът остане успореден на вълните, корабът ще се преобърне.
Хей трябва да поддържаме двигателите работещи, иначе няма да имаме шанс.
Хей. Къде отиваш?
Трябва да затворим преградите така че водата да не попадне вътре.
Ще ти помогна.
Линг Йи.
Сега отивам на мостика.
Тогава ще дойда с теб.
Къде беше?
Съжалявам. Толкова съжалявам.
Опитах се да стигна до тук възможно най-бързо.
Това се случва отново.
Затварят го.
Но ти беше прав. Никога досега не сме стигали толкова далеч.
Това не е загубено.
Намерихте ли кода?
Мама?
Тя все още не си спомня.
Но ние ще я измъкнем за да може тя, да сложи край на това веднъж завинаги.
Трябва да намерите кода.
Тя трябва да помни къде се намира.
Просто трябва да намеря устройството си да да мога да го спра.
Татко?
Този път тя ще се събуди.
Сигурен съм, че ще го направи.
Ти си моя.
Трябва да застопорим руля.
No comments yet. Be the first to leave one.