Inside Ring AKA Inner Circle (Le Premier Cercle)

През февруари 1915 година, турската армия започва преследване на арменския народ.

След известно време...

хиляди хора, преживели този геноцид дойдоха във Франция.

За да оцелеят и да се интегрират...

повечето арменци избрали тежък труд и саможертва.

Други не.

Клана Малакян беше един от тях.

ВЪТРЕШЕН КРЪГ

- Искаш ли нещо? - Не. Бъди бърз.

Извинете.

Ти какво не виждаш ли колата, да не си се побъркал?

- Да поговорим учтиво. - Учтиво?

Шегуваш ли се?

Хайде, дай си документите.

Взимай си нещата и да те няма!

В полицията ежедневно са изправени пред опасности.

Смъртна опасност.

Мислите, че някои не зачитат човешкия живот.

Започвайки с вас.

Носят оръжия, средства и са готови да убиват...

но и умират.

Вие ще се сблъскате със ситуация, която може да се класифицира в 4 категории.

Цветове.

Бял: пълна липса на опасност.

Няма да се спирам на него. Рядко се случва за тази група.

Жълт: осведомени от околната среда.

Вървиш си спокойно, но всичко може да ти се случи.

Оранжев: възможни опасности.

Демонстрации, рутинен контрол...

във всички посоки се намират предупреждения...

които прогнозират и най-малките действия.

Накрая, червен.

Червения се явява реална опасност.

Сами и въоръжени те се намират пред вас.

В този момент точния полицай...

който психологически не е готов да използва своето оръжие...

представлява опасност за себе си и тези които е длъжен да защити.

Така, че трябва да си отговорите на тези въпроси:

Готов ли съм да рискувам своя живот?...

Готов ли съм да убивам?

Добро утро.

Вдигнете малко нагоре крака...

и повдигнете петата. - Не мога.

Ще ви помогна.

Това боли.

Но вие сте длъжна да пробвате. Иначе никога няма да може да ходите нормално.

Това няма значение. Аз съм тук. - Мамо!

Правете това, което ви казва лекаря.

Тя оправя ли се, докторе?

Не съм лекар. Аз съм само медецинска сестра.

Аз само се интересувам от резултатите. И дали майка ми е по-добре.

Здравейте.

Как си днес?

Каква студена ръка! Не си ял.

Веднага в кухнята. Кажи да ти приготвят нещо.

Прекрасно, но спри да пушиш.

Антон! Би ли дошъл?

Вземи. За твоята работа.

Това ли е всичко?

Да, и спирай с колите.

А какво да правя, за да печеля?

Промени се.

При нас има нещо по-добро за вършене.

Вторник, в 11 ч. Елате с Руди.

Чичо ти, ще ти каже, къде да ни намериш.

Каква работа по-точно?

За това, което правим. Не се тревожи.

Провери я.

Кой си ти?

Извинете.

Добре. Един момент.

- Какво правиш тук? - Защо не се обаждаш, когато ти звъня?

Почакай долу. Ще съм готова след час.

Елоди, какъв е проблема? Опитвам се от два дни да говоря с теб.

Съжалявам, но имах много работа. Уморена съм.

Няма ли да спреш с тази работа?

- Така ли? И от какво ще се издържам? - Аз имам пари.

Трябва да вървя. Закъснявам.

Знам, че не ти се вярва...

но ситуацията ще се промени. Повярвай ми.

Не се шегувам.

Знам.

- Закъсняваме! - Дойдох навреме.

- Казва се Даниел. Чакат ни. - Не се тревожи.

Чуйте какво ще ви кажа.

Отворете този сейф, или семейството ви ще пострада.

Спри! Спри веднага!

Къде можеше да отиде?

Можеше да избегнеш това... - Млъкни!

Колите са били паркирани пред супермаркета.

Разбира се, имаме и номерата.

Кой се нуждае от номера? Ние знаем кой е бил.

Хубава е нали?

Да.

- Харесва ли ти? - Много.

Скоро ще бъде наша.

Какво?

Ще направим реформи за откриване на хотела, само няколко стаи.

Погледни там. Там са конете. Ще се погрижа за тях.

Разбираш ли нещо от коне? Ще се науча!

Ела.

Не се страхувай.

Видя ли.

Дай ми ръка.

Не се страхувай. Направи го така.

Бавно, бавно...

Искам да живея тук.

Но само ако ти си с мен. Сам не ми е интересно.

Ела с нас.

- Вие вървете. После ще дойда. - Ела!

Как си?

Добре, а ти?

Аз не съм. Все пак е късно.

В последно време не те виждам и искам да ти кажа нещо.

Ти си ми син, Антон.

Искам да знаеш, че някога, ти ще поемеш този бизнес.

Твоите решения могат да бъдат и добри и лоши...

но не позволяй на никой да ти задава въпроси.

Ако видят в теб колебание, ще те помислят за слаб.

И един от тях се опитва на това.

Това, което направи онази нощ да не се повтаря.

Никога.

Забавлявай се.

Антон!

Бях с баща ти. Седни.

Знам.

- За какво говорехте? - За нищо. Бизнес.

Не говорихте ли за ранчото?

Какво мога да кажа? Това не е увлечение на баща ти.

50 хиляди.

Тогава, мога да ти дам на една или две вноски, не повече.

Не ми пука. Дори и да е половина.

- Не искам от никой друг. - Разбира се, ама ми трябва малко време.

Махай се! Тя е с мен! Това си е истина!

Помогни ми, да предотвратя продажбата и ще получиш останалото.

Защо точно това място? Има и други.

Искам това.

Добре. За бизнеса!

Хайде, наздраве!

Спри се. Стига си пил!

Какво е това? Добре съм!

Господи, не мога да остана тук.

- Кой си ти? - Аз съм собственика.

Махай се. Ние се веселим. Добре съм!

Тревожиш клиентите. Научи се да пиеш, или си стой вкъщи!

Допиваме си и тръгваме.

- Не, сега! - Леко!

- Клубът е мой! - Върви на майната си!

Не ни заповядвай!

Ще правя каквото си искам тук. Знаеш ли кои сме ние?

Разбира се, че зная.

Деца на някоя проститутка.

Излизайте! Излизайте! Излизайте!

Хайде отначало.

Затова как се празнува след кражбите.

Знаем, че ти си нападнал собственика на клуба.

Гладен ли си?

Ти си добро момче.

Нито ти се яде, нито ти се пие, нито ти се говори.

Мълчиш.

Никой няма да безпокоиш в затвора. Пазачите няма да ти се кланят!

Да отидем в съседната стая. По-тихо е.

- Кaфе? - Не, благодаря.

Никой не ме е бил, аз паднах.

В дискотеката е тъмно.

Спънах се и се ударих в масата.

Това е всичко.

Шегуваш ли се?

Шефе имаме проблем. Момчето промени показанията.

Какво?

Какво го заплашихте, че ще му направите?

Да убиете семейството му?

Или инцидент в клуба?

Може да сте си сменили областта Малакян, но не сте си променили методите.

Особняк си... това си ти.

Бил е убит човек.

Където и да отидеш, след теб има смърт. Това трябва да бъде спряно.

Следващия път трябва да направиш повече...

за да се избавиш от собственика на клуба. - Защо си загрижен за мен?

16 октомври, 2003. Бях в търговския център по време на снимките.

По това време бях лейтенант.

Вие изгубихте сина си там. А аз изгубих приятел.

Това единствено е общото между нас - Довиждане, господине.

- Къде е Антон? - Не знам.

Къде ходи, когато не е вкъщи?

Не знам, Мило.

Вашия син не ми разказва всичко.

- Може да е с момиче. - Момиче?

Какво момиче?

Антон познава няколко момичета.

Посвещава се...

в памет на Георги Малакян. Георги беше момче...

което ни напусна твърде скоро...

за да съкрати насилието. Света е решил..

Мир на душата му и на всички тези, които го обичаха.

Как си? Не изглеждаш добре.

Не, добре съм.

Елоди, чувствам, че нещо не е наред.

Това от арменските тайни ли е? Ще ми кажеш ли?

- Поне ми кажи какво прави той? - Не знам.