To Rome with Love

Превод и субтитри: Татяна Ралева Редакция: mira70

НА РИМ С ЛЮБОВ

Уди Алън Алек Болдуин

Роберто Бенини Пенелопе Круз

Сценарист и режисьор: Уди Алън

Хайде, живо, живо!

Виж какво направи като не спираш, мизерник!

Съжалявам, английският ми не е блестящ. Аз съм от Рим.

Работата ми, както виждате, е да гледам, че движението се движи.

От моето място тук виждам всичко, виждам всички.

Виждам живота. А в този град - всичко е история!

Виждате ли този мъж? Той е от Рим - това е Микеланджело.

Извинете... Накъде е Фонтан ди Треви?

На две пресечки... - Да, две пресечки.

Преминавате площад...

И това е площад "Минянели"? - Не.

Площад "Испания" е натам и...? - Не.

Това е площад Венеция. - Нека Ви покажа.

Това е площад... - Объркващо е...

В моята посока сте, ще ви заведа. - Благодаря. Много благодаря!

Английският ви е много добър. - Често ходя в Ню Йорк по работа.

Аз съм от там. Какво работите? - Адвокат съм.

А вие сте, нека отгатна - турист! - Само за лятото.

Аз съм Хейли. - Микеланджело.

Лятото беше невероятно!

Както е в романите...

Американка отива в Рим и среща красив италианец край Фонтан ди Треви.

Не, той наистина е очарователен.

И така, Антонио и Мили са друга влюбена двойка.

Венчали са се в градчето Порденоне

и пристигат в Рим на меден месец, с намерение да се устроят тук.

После - имаме този известен архитект от Америка.

Завършва почивката си с няколко дни в Рим.

И накрая - запознайте се с Леополдо Писанельо.

Обикновен римлянин от средната класа

Надежден, любезен, предсказуем.

Всичко се случва толкова бързо!

Ще те запозная с родителите си. - Нямам търпение.

Много е вкусно. - Да, мамо, върхът е.

С какво се занимаваш, Хейли? - На свободна практика съм.

Търся картини за клиенти. Учила съм изящни изкуства.

Той е адвокат. Много съм горд. С всичките ми деца.

Работих денонощно, за да им осигуря образование.

Кога ще видим родителите ти? Ще дойдат ли в Рим?

Да, всъщност, пътуват насам.

Дами и господа, започваме снижаване над летище "Фумичино", Рим.

Може да се усети лека турбуленция.

Затова затегнете коланите си. Благодаря.

Чу ли? Турбуленция! Любимото ми.

Отпусни се и спри да кършиш ръце.

Не мога, има турбуленция. Знаеш, че съм атеист.

Усети ли това друсане?

Нямам търпение да се запознаем с годеника й.

Той е комунист.

Нямат комунистическа партия. Той е от левицата.

И аз бях от левицата на неговата възраст,

но не съм бил комунист. Не бях добър в споделянето.

Не е комунист, а добър самарянин. - Какво пък значи това?

Момчето не е материалист.

Тя ще се жени за италианец, поне да е материално ориентиран.

Поне да има яхта, едно-две ферарита, и, може би, вила в Сардиния.

Нима искаш нашата Хейли да си вземе някой от онези "евро боклуци"?

Не ми харесва, когато тресе така.

Престани. Спокойно. - Имам лошо предчувствие.

Дишай.

Заповядайте. - Благодаря.

Харесва ли ти? - Много.

Виж, любов, време е. Да не закъснеем за срещата с чичовците ми.

А ако не ме харесат?

Но, любима, какво говориш? Ти си прекрасна!

Просто бъди себе си и не се безпокой.

Те са важни хора. Може би малко по-сериозни, но ти не им се давай.

Иначе са мили. От следващата седмица почвам работа в тяхната компания.

Не искам да направя нещо, което би застрашило тази чудесна възможност.

Ще се справим, вярвай ми.

Мислиш ли? - Разбира се.

Слушай, за разговора във влака, да, вероятно Порденоне ще ми липсва.

Но това е длъжност, която не мога да откажа.

Ако всичко мине добре, ще живеем в Рим.

Ще се сприятелим с изискани хора. Ще имаме деца.

И, може би, един ден ще имаме вила и слуги. Също като чичовците ми.

Трябва да намеря фризьор.

Изглеждам като провинциална учителка.

Трябва да съм по-шик. - Любима, точно сега ли?

Няма да се бавя много. - Да не ги караме да чакат.

Добре, но побързай, нали? - Да.

Чао. - И побързай!

Съжалявам, няма свободен час.

Има ли друг фризьор наоколо? - Да.

Излизате, завивате вдясно, после втората пресечка вляво.

Минавате под свода, после вдясно и направо по моста.

След моста, първо вляво и после само направо.

Салонът се пада отдясно. - Благодаря Ви.

Храната тук е по-добра от Малибу.

Нямам търпение за забележителностите. - Джон ще ни разведе, живял е тук.

Господи, Керъл! Преди 30 години. - Е, и?

Предполагам, е било хубаво. - Беше страхотно.

Бях млад, влюбен и пълен наивник.

Но това е "вечният град", не се променя.

А и аз искам да видя руините. Все пак сме в Рим!

От руините се депресирам. Обзема ме Мелпоменска меланхолия.

Освен това, съм ги виждал.

Тогава ще се срещнем по-късно, става ли?

Не съм по туристическите обиколки, предпочитам уличките.

"Мелпоменска меланхолия"! Как ти хрумна?

Извинете, вие не сте ли Джон Фой?

Да, от къде знаеш? - От снимките в "Хералд Трибюн".

Вие сте проектирали онези молове. - С това ли ме свързваш?

Не, аз съм архитект, уча за такъв. - Нима?

Да не работите по проект в Рим? - Не, на почивка съм.

Живях в Рим, когато бях на твоята възраст.

Наистина? Къде? - Тук, в Трастевере.

И аз живея тук, на улица Нифите. - Там беше моята спирка.

Обикалям цял ден и не мога да я намеря.

Буквално е на две пресечки по-нагоре, вляво.

Е, аз... - Искате ли да Ви заведа?

Не знам дали искам да се върна пак там.

Тогава... - Добре де, защо пък не?

Този мед съм го купил от центъра.

Две евро и половина! Но е чудесен! Хайде, яж! Благодаря.

Трябва да се храниш. Къде е Камила?

Прочете ли? Знаеш ли защо е цялата тази безработица?

Защото сменят хората с най-новите машини.

Защо не ядеш? - Ям!

Яж! Все закъсняваш!

Накъдето и да погледнеш, каквото и да купиш, е китайско.

Кой ти е искал мнението? - Казвам какво мисля...

На никой не му дреме какво мислиш ти.

Трябват пари. - Че ние си плащаме.

Каква гледка...

Къде беше тя, когато бях заседнал в асансьора цели два часа?

Беше млада и необвързана. Или поне едно от двете.

Видя ли я как преметна коса? Красота!

Хич не се и надявайте! Уикендите ги прекарва с него.

Откога? - Винаги.

Ако искате моето мнение... - Пак ли?

Аз мисля...

Завладяващ филм, толкова интересен. - Нищо не му разбрах.

По-хубав от "Речта на краля".

Какви ги говориш? - Не разбрах нищо.

Идеята на сценариста... - Какво?!

За непонятността на живота... - Хайде да хапнем?

Какво става там?

Ако аз решавах Оскарите... - Но не решаваш.

Какво пък сега? Мария! - Само да погледна.

Не мога да видя, но мисля, че е Брад Пит.

Следва: Интервю с Тони Блеър,

победителката в Мис Вселена и Джони Деп.

Господи, само погледни този град!

Даваш бакшиш в евро. Когато осъзнаеш колко си му дал, ще получиш удар.

Стаята, която ни дадоха, е страхотна. И съм щастлив да бъда тук.

Винаги си пътувал по работа, не е ли приятно да пътуваш за удоволствие?

Не! Работата ми липсва. Не ми понася да съм в пенсия.

Все си се представям остарял.

В старчески дом, зяпайки в общ телевизор с група старци.

Оплюнчен и тътрещ се като след операция на дебелото черво.

Оприличаваш пенсионирането със смърт. - Именно!

Това си е само твоя илюзия, защото не умираш.

Е, точно сега не, но и това може да ми се случи някой ден.

Знаеш, говоря ти за след 50-60 години.

Може ли малко вода? - Разбира се.

Благодаря. Не съм оставил диря, все още не съм решил какво искам.

Справил си се отлично, само малко си изпреварил времето си.

Даже много съм го изпреварил! Омъжила си се за гений.

Коефицентът ми на интелигентност е 150-160.

Смяташ го в евро, в долари е доста по-малко.

Милата ми! - Здрасти, мамо!

Тате! - Здравей, миличка.

Как си? - Добре, добре.

Това е Микеланджело. Татко. Мама.

За мен е удоволствие. - Приятно ми е.

Добре ли пътувахте? - Да, добре беше.

Малко ни подруса, когато кацахме.

Ще научим от вестниците, ако авиокомпанията отвори черната кутия.

Планираме да се омъжим по Коледа. - Нима?

Значи си адвокат, Майкъланджело? - Микеланджело.

Микел, Микел. Да те наричам Микел, а?

Да, на бедните, които не могат да си позволят адвокат.

Без заплащане! Скоро тя ще започне да пере...

Нещо за пиене или? - Да, благодаря.

Вода. Искаш ли вода? - Да, вода може.

Хейли каза, че си в музикалните среди. - Пенсионирах се.

Бях в отдела за класическа музика на една звукозаписна компания.

Поставях на сцена опери дълги години. - Знаеш ли, тате,

пра-пра дядото на Микеланджело е познавал Верди.

Наистина! Поставял съм на сцена Верди.

На основата на Верди, но по-авангардно, атонално.

Една-две класики. Поставих адаптация на Риголето,

където всички герои са облечени като бели мишки.

Поставих и Тоска, цялото действие се развиваше в телефонна кабина.

Джери подмина времето си.

Е, да, бях твърде напредничав за масовата публика.

Но заради критиците и бюджета, и профсъюзите.

Извинете, не одобрявате ли съюзите?

Е, съюзите... - Без тях работниците са загубени!

Да, напълно те разбирам, Майкъланджело, но...

Мико, Микеланджело.

Как? - Микеланджело. Микел.

Да, като Майкъланджело, художникът. Но той, бил Микел...

Микеланджело силно симпатизира на работническата класа.