The Rashevski Tango (Le tango des Rashevski)

ТАНГОТО НА РАШЕВСКИ

Translation ZALMEN BEHAR

ПРОЛОГ

Господин Рашевски? - Да...

Аз съм Ювал.

Равин Шмуел ме изпрати да ви взема. (fetch you)

Fetch?

Благодаря.

Благодаря.

Fetch?

Fetch...

Оттук, моля

Равин Шмуел искаше да ви предупредя:

Той говори само иврит. - Какво?

Все още разбира и други езици,

но вече не ги говори свободно.

Предпочита да говори иврит, и аз да превеждам.

Ти не говориш ли френски?

Не, съжалявам.

Идиш? - Малко.

Добре,

аз съм тук

заради бившата съпруга на равин Шмуел,

Роза Рашевски.

Равина знае, той е получил писма от нея.

Тогава, защо не е отговорил?

Тя не се чувства добре напоследък.

Тя иска да говори с равина за някои неща, за семейството.

Равина каза,

че за него, те вече не са от неговото семейство,

за него, те са станали гой (неевреи).

Ами аз съм горд да бъда гой като тях.

Как можеш да кажеш това?

Освен това един гой, ти спаси живота през войната!

И мама дето казваше:

"Той е толкова мил, Сами... Той е толкова чувствителен, Сами... "

Казва, че ти й беше любимеца!

Ти знаеш, че не е вярно!

Тя ме обичаше по-малко от теб.

Ти винаги правеше да обича повече!

Това е Роза?

Страх ли те е да я видиш отново?

Значи, сигурен ли си, че няма да дойдеш?

Слушай, Долфо,

за мен, евреите от диаспората, са ето така.

А за мен, Сами, ти си ето това. Една оригня.

Е? Как мина?

Лошо.

Какво значи лошо?

Ало... О, здрасти скъпа...

Току-що пристигнах... В момента, да...

Не тази вечер,

ще си лягам рано...

Уморен съм нали знаеш...

О не,

ти, ти Симон... Първо ти...

Коя е "Симон"?

И г-жа Апфелглюк тогава?

Какво г-жа Апфелглюк?

Знаеш, че баба ти няма да бъде доволна,

от това пътуване нямаше абсолютно никаква полза.

Моят дядо, няма ли да дойде?

Не.

Ало? Здравей, Мариан...

Да, току-що пристигнах, в момента...

Роза?

Идваш ли с мен?

Предпочитам да те изчакам. Тя ще се ядоса. Не искам да я виждам така.

Може ли да дойдеш, моля те?

ПОГРЕБЕНИЕТО

Ще има ли равин?

Разбира се, че не. Тя не понася равините.

Не е вярно, тя спазва много традициите.

Не знаеш какво говориш. Традиция, не означава, религия.

Говорил съм си повече с баба, отколкото си представяш.

Тя пет пари не даваше за религията.

И какво, искате да я погребете като куче, така ли?

Нина!

Съжалявам, че закъснях,

имах една среща...

Точно обсъждахме погребението на баба...

И какво?

Ами чудехме се дали ще е религиозно погребение, или не...

Аз съм сигурна, че тя би предпочела едно истинско еврейско погребение!

Но това не означава, че би искала непременно равин на погребението си.

Във всеки случай, дори да не би искала равин, тя се е погрижила.

Тя си е купила място,

в еврейското каре на гробището.

Виж...

И тогава?

Трябва равин за да погребат някого там.

Няма значение кой равин?

Да, може би някой либерален, предполагам.

Мислех, че с някой либерален, не е легитимно.

Господин Антоан!

Ах! Господин Антоан!

Наистина съжалявам, че ви притеснявам посред нощта, но...

Вижте... - Добре сте направил.

Баба ми почина тази сутрин.

Госпожа Роза?

Да...

Една чаша!

На каква възраст беше?

Осемдесет и една.

Това е възраст достойна за уважение...

Да бе, чичо Долфо е на повече.

Баща ти е бил на повече, когато е умрял, нали?

Не... Осемдесет и една.

Знаеш ли, че е бил влюбен в нея?

Баща ми? В г-жа Роза?

По време на войната?

Може би тогава, но във всеки случай след това.

Когато майка ми беше жива?

Не, след това.

Чакай!

Тя беше връзката между всички нас...

Сега, сега... Вече не е истинско семейство.

Лека нощ.

Антоан?

Спиш ли?

Опитвам се.

Мога ли да спя до теб?

Ало? Кой е?

Кой мислиш?

Ах... Ти ли си...

Малко е късно за телефониране на хората?

Но хората да, но на теб не.

Спиш ли? - Не.

И аз не мога,

отидох да си легна в 10 часа, събудих се в 11 часа,

легнах си отново половин час след полунощ

и се събудих след един час.

Колко е часа сега?

Сега? Точно три часа и двадесет и седем.

Вече...

Да направим една игра?

Сега ли?

Така или иначе, няма да се спи.

Добре, един момент...

Готов съм... Започвам.

B1 на С3.

B8 на C6.

D2 на D4.

G8 на F6.

Това е положението...

Ние сме сираци.

C1 на F4.

Все още си имаме баща ни.

Да, точно това е, което казах.

Ние сме сираци...

Нина? Ела тук, храня рибките!

Марсел изяде цялата храна.

Антисемит!

Как ги разпознаваш?

Ами... Марсел си е Марсел...

И така, какви новини?

Помолих другите, но никой не искаше.

Трябва да я видя.

Кой? - Баба.

Искам да видя тялото й.

Евреите не правят това...

Знам, знам...

Баща ми ми каза, Рик ми каза, Жонатан ми каза...

Но аз чувствам, че трябва да отида.

И не мога да отида сама.

И ти искаш? Аз ли?

Добре... Хайде.

Кога? - Веднага!

Наистина ли не мога да я видя?

Съжалявам, запечатана е.

Евреите, обикновено, не искат да виждат тялото.

Симон?

Хм?

Ти, къде ще бъдеш погребан?

Не знам...

В карето за евреи ли?

Искаш да бъдеш погребан като евреин, все пак?

Ти нали разбираш, че не мога да бъда погребана до теб.

Тогава?

Какво тогава? - Къде искаш да бъдеш погребан?

Трябва ли непременно сега да говорим за това?

Това е важно.

Не ми пука къде ще ме погребат? Ако ще да ме кремират...

Искаш да те кремират?

Не знам, наистина не съм го мислил...

Но ако те кремират, ти...

О, достатъчно сега с твоите глупости!

Не съм умрял, доколкото знам.

Съжалявам.

Мразя, когато правиш така...

Аз също.

Ти трябва също да се видиш с някой.

С кой?

С психиатър.

Не.

Защо не?

Един ден ти дори ще ме удариш. Мен или някой друг.

Удрял ли съм те някога? - Не още.

Никога не съм удрял никого...

Трябва да отидеш така или иначе на психиатър...