The Best of Men

Този филм е базиран на истинска история.

Англия, 1944 година

ЕДИ МАРСЪН

РОБ БРАЙДЪН

ДЖОРДЖ МАКЕЙ

НИАМ КЮСАК НИКЪЛЪС ДЖОУНС

НАЙДЖЪЛ ЛИНДЗИ РИЧАРД МАККЕЙБ и други

НАЙ-ДОБРИТЕ ХОРА

Помогнете ми! Помогнете ми!

Сценарист ЛУСИ ГАНЪН

Помогнете ми!

Помогнете ми! Помогнете ми!

Режисьор ТИМ УИТБИ

А отговор нямаше.

Благодаря, г-не.

Нещо не е наред със завесите ли? - Какво?

Сега могат да виждат целта, да?

Само една сестра ли имаме?

Две. Божичко, само с тези метални неща ли разполагаме?

Няма да свършат работа, Едуардс. - Аз съм сестра Едуардс. А вие сте?

Това е в списъка ми. Ген. Блейк знае какво искаме.

Гумени подлоги. - Дай им да се разберат, Адолф.

Не, не. Той е по-мургав.

И крещи. Как само крещи! Лудвиг Гутман.

Лекар. Вашият лекар. Мислех, че съм объркал мястото.

Мислех, че е параклис, защото е толкова тихо.

А кой е това? - Уилям. Редник Хийт.

Здравей, Вилям. - Помогнете ми.

Разбира се, че ще го направим.

Така пристигат от военните болници. Горките момчета.

Убийте ме. - Скоро ще го направя.

Вилям. Вилям!

Това е лошо, знам. Лошо е.

Но животът те чака. Добър живот.

Обещавам.

Този мъж е на морфин, да? - Да, той...

Полумъртъв е от лекарствата. Ще го върнем към света на живите.

Сержант Филип Нюман. Здравей, Филип. Как си?

Защо е в това нещо? - То го пази.

От какво? Тигри? Лъвове? - От удари.

От удари, докторе. - Тук има ли гипсовъчна зала?

Да... докторе.

Клещи. Ще разрежем този... Как е думата?

Ковчег, да. Неговият също. - Това е пациент на г-н Кауън.

Не! Мои са. Всичките са мои.

Получи ли клещите си? - Да, и иска и двете да сме там.

Така ли? Ще почака докато свърша с това.

Ще трябва да се научи, че тук пациентите са на първо място.

Да, той е странен лекар, ако питаш мен.

Помислих, че е дошъл от лудницата.

"Мои са! Всичките са мои!"

Немски бежанец! Какво следва?

Държи се, сякаш е кралска особа.

В Германия вече нямат кралски особи. Само фюрери.

Престилки, моля?

Сестра Едуардс, тези мъже нямат никаква работа.

Те са болни, докторе.

Донесете ми всички бележки, моля.

Това е приятелят ни с острия ум, да?

Ефрейтор Боуен, да. - Това съм аз, тялом и духом.

Защо е упоен? - Акт на милосърдие към останалите.

Защо? Заради...

Всички са упоени, докторе. - Да, видях. Вече не. Никой от тях.

По-полека, харесваме си упояването. - Ще оцелеете и без него.

Нямаше да го казваш, ако имаше моите ръце.

Лекарства - да. Упояване - не.

И още една уринарна инфекция. Господи! Какво правите с тях?

Защо позволяваме тези пациенти да гният?

Не парализата им ги убива,

а раните им от залежаване, инфекциите им.

Но те са парализирани. - Не. Частично парализирани са.

И са обгрижвани твърде дълго с кадифени ръкавици и тих шепот.

Правите всичко това, защото така сте научени, това е добре.

Но сега правим нещата по нов начин.

А тези нови начини по-добри ли са? - Разбира се, защо иначе да ги правим?

Моя работа е да направя живота им приятен, поносим.

Не. Ваша работа е да им помогнете да оздравеят.

При някои може да не е възможно. При някой е било позволено

да се развие сепсис. - Казвате, че е било позволено...

Извинете английския ми.

Прекрасен чай. Благодаря.

Ще ти покажа картоните с температурата.

Сестра Кар е нова тук,

но се надява бързо да влезе в ритъм. - Отлично!

Е, Вилям, откъде си?

Селска мишка ли си или си градски плъх?

Чух, че си шофьор. - Докарал се е

чак до Стоук Мандевил, а? Трябва ти нова карта, синко.

Запозна ли се с ефрейтор Боуен? Той е кръстът, който трябва да носим.

"Месершмит."

Бягай, бягай. - Ще е доста добър номер.

Не! Не! Бягай! Бягай!

Не! - Уилям?

Изпратиха те вкъщи, Уилям.

Чуй ме. Ти си в леглото си, в безопасност.

Никой не може да те нарани.

Всичко свърши. Без повече сражения.

Добро момче.

Добро момче.

Следващата седмица ще видим дали има подобрение.

Отсега нататък, сестра Едуардс, вие ще се грижите за тези рани.

Щом казвате. - Казвам.

Щом приключим тук, ще започнем да вадим катетрите.

Ура, ефрейтор Томкинс! Да?

Ще можеш пак да се научиш да пишкаш, моето момче.

Дайте ми нещо за правене, докторе.

Ласкател е, нали? - Би трябвало да е по-лесно.

Беше ни трудно да поставим този. - Защото съм надарен, скъпа.

Още една причина да не го закачаме. - Като кон.

Още един опит. Не искаме да нараним тъканите и да започне да кърви.

Сега ме притесняваш, докторе. Не може ли просто да го оставиш?

Привързах се към него. - Не. Не е добре.

Рентгенови снимки. Да видим дали имаме и камъни в бъбреците.

Ще го включа в списъка. - Какъв списък?

Списъкът за рентгена.

Нямаме машина в отделението? - Забавен е, нали?

Има война, докторе, а ние сме пречка.

Имаме късмет, че ни дадоха легла. - Всички търпим липси.

А някои трябва да се лишават повече от други?

Не мисля.

Ще помоля старшата сестра да ме прехвърли.

Ще си късметлийска. Кой ще те замести?

Особено сега, след като той ръководи този цирк.

Предпочитам да работя във фабрика.

Обещаха ми, че ще върша истинска работа,

не по цял ден да се занимавам с рани от залежаване.

Къде е редник Хийт? - Свалиха го в хирургичното.

Защо? - Утре има гръбначна операция.

Г-н Кауън ги взема ден по-рано. - Няма да му правят операция!

Напротив. Ще стабилизират гръбнака му.

Защо, къде ще иде този гръбнак? Да не са му пораснали крака?

Момчета, събудете се. Фойерверки. - Глупости!

Просто ви казвам какво ми казаха.

Надувка! - Г-н Кауън ще го постави

на мястото му. Да.

Д-р Гутман, как сте? Радвам се да ви видя.

Г-н Кауън, аз също.

Какво ви води в моето отделение?

Този млад мъж, Вилям Хийт, е мой пациент.

Утре ще го оперирам. Нестабилна фрактура на 9-ия гръбначен прешлен.

Не, не мисля. Моите извинения.

Да, той има фрактура на прешлена, прав сте.

И да, възможно е да е нестабилна. Но не, няма да го оперирате.

Още не знаем колко движение може да се е възвърнало.

Николко. - А с операцията ще гарантирате това.

Военният консултант изпрати Хийт тук специално за тази операция.

Изпрати го в моето отделение. - Всъщност го изпрати при мен.

Но сега аз съм тук, така че мога да поема.

Вече всички гръбначни пациенти са моя отговорност.

Не сте докосвал пациент от години. - Не ми беше позволено.

Д-р Гутман цял живот е специализирал с гръбначни пациенти.

Да, в Германия. - Гръбначният мозък е същия,

без значение дали е Хенри или Хайнрих. Има пионерски лечения...

Експериментални. - Не. Нови, но вече доказани.

Монро върши отлична работа в Бостън. - Америка! Не казвайте повече.

Ще направя най-доброто

за този смъртно ранен млад човек. - Не е бил смъртно ранен.

Вероятно ще живее още 6 месеца, нали? - Затова съм тук.

Прекалено много инвалиди от последната война,

прекалено много мъже умират млади,

прекалено много ранени мъже, осакатени от медицинска небрежност,

прекалено много вдовици. Затова съм тук.

Не издържа много дълго, а? Старият Химел.

Може би са го уволнили. - Значи ли, че ще ме упоите пак?

Ще трябва да проверим. - Не бих отказал малко още сега.

Добре. Какво казваме? Нагоре и нагоре.

Виж, Вилям, точно навреме.

Ние сме овалтинците, малки момичета и момчета.

Кажете желанието си, няма да ви откажем.

Тук сме, за да ви зарадваме.

Песен ли искате или приказка?

Ще споделите ли радостта ни?

Падаме си по игри и спорт,

няма да намерите по-весели деца,

защото пием "Овалтин", ние сме весели момичета и момчета.

"Овалтин"!

8 часа, дами. Време е да се прибирате.

Трябва да предадем отделението. - Няма нужда.

Днес имаме само един санитар, така че аз ще остана.

Винаги имаме само един санитар. - Досега.

Нощем няма работа за двама души. - Ще има, сестро, обещавам.

Един човек няма как да обръща всички. - Но те ще спят.

Ще се научат да спят въпреки това. Ще ги обърнем веднъж,

ще спят два часа, после пак. - Взехте им седативите, а сега и...

Ще се видим сутринта. Но елате раничко, моля.

Дано си се наспал днес. Чака те работа.

За Бога! Какво ми правите сега? - Лекувам раните ти от залежаване.

Никога ли не спите? - Две, три.

Удобно ли ти е? - Къпя се в удобство!

Знаеш ли колко е часа? - Възглавниците добре ли са?

Много добре. - Млъквай.

Чаша чай? - Майната ти!

Млъквай, копеле!

Добре. Чай за трима. Сладък и силен.

Както го харесват англичаните. - И майната му на горкия уелсец, а?

Не съм мигнал цяла нощ заради тази проклета пантомима.

Млъквай!

С теб изминахме тежък път.

Нова земя. Странна.

Всичко, което познавахме, го няма.