The Treasure of the Sierra Madre

Съкровището на Сиера Мадре

С участието на Хъмфри Богарт

Уолтър Хюстън Тим Холт, Брус Бенет

Бъртън МакЛейн Алфонсо Бедоя и други

Сценарист Джон Хюстън

По едноименния роман на Б. Трейвън

Продуцент Хенри Бланк

Режисьор Джон Хюстън

Хей, приятелю, ще нагостиш ли...

Хей, господине, ще платите ли храната на един сънародник?

Лотарията, сеньор? - Разкарай се.

Няма да купувам никакви билети. - Голямата награда е 4000 песоса.

Махай се от мен, малък просяко.

Целият билет е само 4 песоса. Победата е сигурна.

Нямам 4 песоса. - Купете си четвърт билет

само за едно сребърно песо. - Ако не се разкараш от мен,

ще ти излея тая вода в лицето.

Тогава една десета от билета, сеньор, за 40...

Сеньор, купете една двайста. Тя ще ви струва само 20 центавоса.

Размислете, сеньор. Ще получите номер 13.

Няма начин да получите по-хубав номер. Този е сигурен победител.

Добре, кога е тегленето? - Само след три седмици.

Дай една двайста и си разкарай грозната физиономия.

Няма да съжалявате, сеньор. Благодаря.

Пак заповядайте. При мен винаги са печелившите номера. Късмет.

Тринайсет.

Извинете.

Цигара?

Благодаря.

Горещо е. - Да.

Какъв град, Тампико.

Ти го каза, братко. Ако можех да намеря работа, да си платя пътя,

отдавна да съм се махнал оттук, можеш да се обзаложиш.

Ако бях местен, щях да взема боя за обувки и да се включа в бизнеса.

Никога няма да допуснат един гринго.

Ще седиш на пейката, докато не умреш от глад.

Или да просиш от друг пришълец, дори да извършиш някоя кражба.

Ще се опиташ да лъскаш обувки.

Или да продаваш лимонада и печалбата ти е готова.

Друга работа няма да получиш.

Да, а местните ще те прогонят и ще те пребият до смърт.

Трудно би се уредил в тоя град. - А в кой не е?

Ще платите ли храната на един сънародник?

Хей, господине. Ще платите ли храната на един сънародник?

Каква дързост. На обяд ти дадох пари.

Докато ми лъскаха обувките. Сега искаш още.

Направи ми услуга, искай и от някой друг. Ставаш досаден.

Извинете, не знаех, че сте били вие.

Не ви видях лицето. Гледах ви ръцете, докато ми давахте парите.

Извинете. Обещавам повече да не искам пари от вас.

Сега ти давам за последен път и за да съм сигурен,

че няма да си забравиш обещанието, ето ти още едно песо.

Благодаря, господине. - Но отсега нататък трябва

да започнеш да си изкарваш прехраната без моя помощ.

Хей, господине, ще платите ли храната на един сънародник?

Няма да ти дам нищо. Ако искаш пари, мога да ти намеря работа.

Къде е уловката? - Няма уловка.

Имам една работа за теб. Не е лека, но с добро заплащане.

Строил ли си някога лагер? - Да.

Фериботът тръгва, а един от хората ми го няма. Не знам какво се е случило.

Сигурно се въргаля някъде пиян. - Какво е заплащането?

8 $ на ден. Не стой така. Размърдай си мозъка, фериботът няма да чака.

Аз съм твоят човек. - Хайде тогава.

Здравей. - Здравей.

Добре, момчета, хайде.

Вземи го от твоята страна.

Какво става с вас двамата? Не можете ли да го направите?

На сянка е 40 градуса, а тук даже няма и сянка.

Представете си, че сте милионери и се излежавате в собствена сауна.

Колкото по-скоро приключим, толкова по-скоро

ще се върнем в града и ще пием студена бира в някой бар.

Ако приключим до две седмици, ще получите бонус.

Да, заслужаваме. Колко време вече работим по 17-18 часа на ден.

Стига сте мрънкали. Какво искате? Давам ви възможния максимум.

Освен това, ви обещавам и бонус. - Заплати, а кога ще си получа моята?

Досега не съм видял и 1 долар от теб. - Ще си получиш парите, добре...

Не се тревожи за това. Когато се върнем в Тампико.

Какво ще правиш с тези пари тук, най-много да ги загубиш на комар.

Ще ви платя веднага, щом слезем от ферибота.

Агентът със заплатите трябваше да е тук, но сигурно му се е случило нещо.

Но не се тревожете. Ще отида до офиса и ще донеса парите.

Момчета, вие стойте тук. - Нещо против някои да дойдат с теб?

Нима смятате, че ще ви изпързалям? - Не, не мисля, че ще го направиш.

Но нямам и пукнат цент, нямам дори за чаша бира.

Какво ще кажете, вие двамата да ме чакате в Сантина Мадрид.

Сега е 2:15. Ще бъда там не по-късно от 3:00.

Пат МакКормик? Понякога се отбива тук, но не съм го виждал скоро.

Пат МакКормик, ли? Какво за него?

Трябваше да се срещнем тук. - Да не ви е обещал някакви пари?

Кажете, момчета, от колко време сте в Тампико?

Какво общо има това? - Само чужденци и глупаци се връзват

на номерата на МакКормик. - Какво искаш да кажеш?

Казвам, че той наема глупаци като вас да му работят.

А когато стане време за плащане, се изпарява.

Колко ни останаха от 10-те долара, които той ни даде, Добси?

2,50. - Не стигат дори за едно легло.

Знам една дупка, която гъмжи от плъхове, скорпиони и хлебарки.

Цената е само 50 центавоса на вечер.

Ето, вземете.

Има дузина свободни места, които няма да бъдат заети.

Пълно е с типове, готови да се избият само да са от другата страна на хълма.

Злато в Мексико? Със сигурност има. На 10 дни оттук с влак.

Планината очаква този, който ще открие и ще вземе съкровището.

Въпросът е: Кой ще бъде този човек? Малко са тук истинските златотърсачи.

В момента вече търсят съкровището. Кажи ми защо златото е 20 $ за унция?

Не знам. Защото се среща рядко. - Хиляди мъже търсят злато.

След 6 месеца някой от тях ще открие. Един от хиляди.

Но няма да е резултат само от неговата работа,

а и от труда на останалите 999.

Това са 6000 месеца, 500 години копаене в планината, глад и жажда.

Златото е скъпо, заради труда на хората, които са отишли да го търсят.

Никога не съм размишлявал така. - Няма друго обяснение.

Златото не става за нищо, освен за накити и златни зъби.

Златото е дяволско нещо. Първо си викаш, че 25 000 $ са ти достатъчни.

Така че, помогни ми, Боже, да ги намеря. Последно желание.

Но след месеци усилен труд, оскъдни провизии, не намирайки нищо,

решаваш, че и 15 000 ти стигат, после 10 000. Накрая си казваш:

"Господи, нека да намеря само 5000

и няма да искам нищо друго до края на живота си".

5000 $ са доста пари.

Говорейки си тук, изглеждат много. Но намериш ли ги, ти се виждат малко.

Дори мисълта за смърт не ще те спре да се опиташ да ги направиш 10 000.

Намериш ли 10 000, ще искаш 25 000, после 50 000 и т. н. Като хазарта е.

Всеки път си казваш: Само още веднъж.

Това няма да се случи с мен. Кълна се, няма.

Ще взема само, колкото съм искал първоначално.

Дори и да има злато за 500 000 $, чакащо само да бъде взето от някого.

Копал съм в Аляска, Канада и Колорадо.

Бил съм в Британски Хондурас, платих си пътя до вкъщи

и се излекувах от треската, която хванах.

Копал съм в Калифорния и Австралия. На практика съм бил по целия свят.

Да. Знам какво прави златото с хората.

Говориш така, сякаш някога си бил богат, старче. Нима?

Тогава какво правиш тук без пукната пара?

Ето какво прави златото с нас.

Не съм чул златотърсач да е умрял богат.

Ако щастието му се усмихне, всичко ще пропадне,

опитвайки да намери това съкровище. Аз не съм изключение от правилото.

Вече съм торба стари кокали, но още е в мен авантюристичният дух, момчета.

Готов съм да метна кирката на рамо, ако някой ме покани.

Предпочитам да съм сам. Най-добре е да си сам.

Трябва да имаш желание да си сам. Някои хора го нямат.

Но, ако имаш партньор, е опасно. Бандитите дебнат за подобни случаи.

Партньорите се обвиняват един друг за всичко.

Колкото по-дълго не открият нищо, по-дълго остава приятелството им.

Но когато се появи златото, неприятностите започват.

Не бих имал нищо против, ако имам малко неприятности от този сорт.

Мисля да заспивам и да сънувам купища злато,

които стават все повече и повече...

Вярваш ли в това, което старият, дето приказваше цялата вечер

в Осо Негро, каза онази вечер.

За това как златото променя хората и те не са вече същите,

както преди да го намерят?

Може би всичко зависи от човека. - А ето какво мисля аз.

Златото не носи никакво проклятие със себе си.

Всичко зависи от човека, дето го е намерил.

Според мен, златото може да направи толкова добро, колкото и зло.

Виж кой идва от хотел Бристъл.

Не е ли това Пат МакКормик или имам халюцинации?

Той е. - Да го хванем.

Да го хванем здраво.

Защо не отидем да ми купиш нещо?

Видях един нов модел обувки. - Здравейте, приятели,

радвам се да ви видя. Как сте? Г-н Добс и г-н Къртин, сеньорита...

Лопез. - Лопез. Е, момчета, да отидем

да пием по едно. Имам малко работа с тези господа.

Прибери се в хотела и ме изчакай. Няма да се бавя.

Приятели, да пием по едно. Къде бяхте досега?

Търсих ви навсякъде.

Едно тройно уиски. - За мен едно бренди.

Две брендита. - Аз предпочитам уиски.

Сигурно се чудите какво става с парите ви.

Работата е там, че не плащам със собствени пари.

Ако имах парите, първо на вас щях да платя.

Но отново мога да ви включа в работата. Започваме в понеделник

и ще приключим в петък. Да пием за това.

Не искаме нищо подобно. Искаме си парите сега.

Но току-що ви казах... - Чу какво казах.

Ето какво ще направя. Ще ви дам 25 %.

Най-много 30 %. А останалото - до средата на другата седмица.

Искаме си парите веднага. Няма да мръднеш оттук, докато

не ни заплатиш и последния цент. - Да не си разваляме отношенията.

Какво ще кажете за още едно питие? Две брендита за господата.

Остави бутилката на бара. - Ако смяташ да ни напиеш...

Не, просто най-приятелски ви каня да изпиете по едно с мен.

Предавам се, момчета. - Дай ни парите.

Да, дай ни парите.

Не виждам.

50. 100.

200. 300.

Това е всичко, нали, Кърт? - Да, това е всичко.

Да се омитаме, преди да е дошъл шерифът.

Ето за питиетата и за щетите.

Знаеш ли какво, Кърт? - Какво?

Не постъпваме много умно, като се мотаем из Тампико без работа.

Парите намаляват с всеки изминал ден и скоро ще бъдем пак там,

откъдето започнахме, просейки и спейки по товарните вагони.

Така е. Да имаш някаква идея?

Този старец от Осо Негро ме накара да се замисля.

За какво? - Защо да не потърсим и ние злато?