Summer of '42

ЛЯТОТО НА 42-РА

Оператор РОБЪРТ СЪРТИЙС

Музика МИШЕЛ ЛЬОГРА

Сценарий ХЕРМАН РАУЧЪР

Режисьор РОБЪРТ МЪЛИГАН

Когато бях на 15 г. през лятото идвахме на острова.

Тогава нямаше толкова къщи и хора, колкото сега.

Пейзажът на острова и необичайното море

тогава повече се забелязваха.

А за да не умре детето от самота, родителите се грижеха

и други семейства от квартала да водят други деца на острова.

Внимавай, Хърми!

С мен през лятото на 42-ра бяха Оски,

най-добрият ми приятел. И Бенджи, другият ми добър приятел.

Наричахме се "страшното трио".

А онази къща там горе беше нейната къща.

След първия ден, в който я видях -

нищо, което ми се е случвало после,

не е било толкова стряскащо... и смущаащо.

Защото никой от познатите ми хора не е правил повече,

за да ме накара да се почувствам по-сигурен... и неуверен,

по-важен... и по-незначителен.

Ще я заведе право в спалнята.

Добре е първо да остави дървата. - Много смешно.

Стига де! Оски, за Бога!

Хайде, Хърми, ще си размърдаш ли задника?!

Върни ми я, Оски!

Как искам да опипам всяко от онези момичета.

Ще почна да се спъвам в тях. няма да разберат, че ги опипвам.

не се прави така. - А как се прави?

Трябва да кажеш нещо. - Добре, ще казвам: "Извинявай."

Нали разбираш? Не може ей така да паднеш върху едно момиче.

Не се прави така. - Защо?

Направих така с Гладис Фетър.

Беше само на 12 г. Какво ли разбираше?

Не знам. Но май нямаше нищо против. - Изненада се.

Аз също. Нямаше какво да пипам.

Стига си се влачил, Бенджи.

Не знам какво ще излезе от него. не изпитва емоции.

Просто е объркан.

Аз също.

Напоследък често се събуждам посред нощ.

Нормално е, и аз се будя.

Наистина ли? - Да.

Но аз се чувствам шантаво и мисля за Вера Милър.

Какво от това? - Мразя я тази Вера Милър.

Мислиш ли, че съм влюбен в нея? - Не знам.

Господи, надявам се да не съм влюбен в нея. Мразя я!

Какви неща мислиш за нея?

Забравих. - Как тогава да ти помогна?

Кой те кара да ми помагаш? - За какво говорите?

Ти няма да разбереш. - Да ти го начукам!

Това ти е проблемът, Бенджи.

Гледаш само как да ми го начукаш. Начукай някое момиче.

Добре. - И казва "добре"!

Ти не знаеш с какво да започнеш. - Знам.

Какво се прави първо? - Опипваш ги.

Грешка! Целуваш ги. - Не целувахме Гладис Потър.

В Гладис Потър не бяхме влюбени.

Ако си влюбен в момичето, първо го целуваш.

Нали така, Хърми? - Така е учтиво.

Не е нужно. - Нужно е, глупчо.

Не е. - Откъде знаеш?

Намерих една книга.

Ако мама разбере... Книгата не е моя, не е на майка ми.

От къщата е.

Ако оставите отпечатъци от пръсти на страниците, това ще ви погребе.

Мама ще види, че книгата я няма. Тя е най-голямата на рафта.

Чакай. - Ще побързаш ли?

Убий ме, но не мога да чета бързо като теб.

Обръщай.

Вярваш ли на всичко това?

Това е медицинско издание, защо да лъжат?

Как правят такива снимки? - Сигурно имат специални апарати.

Че кое ателие ще ги прояви?

Ако занесем такъв филм, чака ни изправително училище.

Предполагам, че сами си ги проявяват.

Да, сигурно така правят.

Я да видя. - Махни се, ще се възбудиш.

Книгата е моя! - Остави го.

Правят го! - Не вярвам.

Повярвай! Ще дойде твоят ред и ще знае какво да прави.

Не е за вярване. Мама и татко не са правили това!

Защо? - Защото е глупаво.

Не исках да те светвам, но така се прави.

Спрете да ме тормозите, може да стане опасно.

Ако само гледаш снимките, изглежда тъпо.

Но ако двама души са влюбени, е много приятно.

Откъде знаеш, не си го правил.

Всичко е в книгата - в черно-бели и цветни снимки.

Затова хората първо се целуват - за да се опознаят.

Щом се опознаят, се влюбват.

И като се влюбят, правят... - Любовна игра!

Свалят си дрехите и правят любовна игра.

После той прави това, тя прави това, а той - това.

И докато се усетиш, започват да се чукат.

Преди да видя тези снимки, и аз не мислех, че е възможно.

Но това са снимки, Бенджи!

Не са рисунки! Виждал съм рисунки.

В спешна ситуация може да поеме...

три 5-калиброви оръдия.

Може да пусне дузина дълбочинни бомби.

Ако го удари риба, ще потъне. - Без товар развива до 3-4 възела.

Върви с 3-4 възела право надолу.

Искам някой да завладее този тъп остров!

аправо полудявам!

Оски, ето я пак онази жена.

Хърми, нали няма пак да изпаднеш в мъртвешки транс?

Не разбирам какво те обзема.

Тя е много стара, не виждам нищо привлекателно.

Може да е духът й.

Духовете им се срещат и си казват: "Здравей!"

Ами да. Защо не идеш да поздравиш духа й?

Престани!

Ако е любовта на живота ти, иди я поздрави.

Искаме да видим как я поздравяваш.

Може да си страхотен любовник, а ние да не знаем.

Престани! - Хайде, иди да я поздравиш!

Хайде! Поздрави я, искаме да те видим.

Иди я поздрави!

Хей, вие с розовия бански! Това е Хърми Изнасилвача!

Той е Джак Изкормвача!

Това е Хърми Германеца, нацисткият шпионин.

Това е Хърми Изнасилвача!

Хайде, Хърб!

Майтапихме се.

Беше шега.

Внимавай, Оски!

Престани, Хърми!

Стига вече!

Сега ще те пусна, разбра ли?

Пускам те.

Ето.

По дяволите, Хърми! Наистина си побъркан.

Направо откачи!

Стига толкова, престани!

Копеле!

Господи, Оски, ти го уби. - Мамка му!

Остави го, Бенджи.

Копелето ми хвърли пясък в лицето.

Ще се видим после, нали?

Мръсници!

Хърми, къде отиваш? - На планетата Мунгу.

Още няма 8 ч. - Какво да направя по въпроса?

Какво закуси? - Един слон.

Донеси ми вестник. - Добре.

И списание "Тайм"за баща ти! - Господи!

Мога ли да ви помогна? Да, може!

Не очаквах да купя толкова неща. Трябваше да взема колата.

Наистина е трябвало да я вземете.

Точно за кола си е. - Прав си.

Да взема единия плик! - Всичко е наред.

Ако всеки вземе по един плик, ще бъде по-лесно.

С удоволствие ще ти платя. - В никакъв случай.

Къщата ми е доста далеч.

Знам къде е. - Така ли?

Да, натам е.

Наистина ли всичко наред ли е? - Да.

Няма ли да дадеш единия? - Не.

На острова ли живееш? - През лятото.

Със семейството си? - Да.

Но те не ме вълнуват. Вървя си по своя път.

Нали са красиви? - Да.

Не можах да устоя.

Днес получих писмо от 12 страници.

Това е хубаво. - Така си е!

Хърми! - Някой те извика.

Не е за мен. - Хърми ли се казваш?

Да. - Някой там те извика.

Не извика мен. - Но той извика "Хърми".

Хърми е често срещано име.

Тук е. - Мога още да вървя.

Наистина няма нужда. - Добре.

Можеш ли да ги внесеш вътре? - Разбира се!

Хайде.

Най-после.

Там, в кухнята. - Добре.

Можеш да ги сложиш на масата.

Трябва да правят по-здрави пликове. - Прав си.

Нека ти дам пари. - В никакъв случай.

Как да ти се отплатя? - Всичко е наред, наистина!

Аз ще пия кафе. Ти искаш ли?

Да. - Чудесно, седни.

Поничките са прекрасни. Вземи си.

Кафето ще стане след няколко минути.

Нали пиеш кафе? - Пия по две чашки на ден.

Имам мляко. - Не, пия го без нищо друго.

В гимназията ли си?

Втора година. - Помислих, че си по-голям.

Догодина ще съм третокурсник и т.н.

Не бързай толкова. Докато се усетиш, ще отидеш войник.

Готов съм. Посещавам курс за подготовка на пилоти.

Сигурно ще стана летец.

Може да сме заедно с брат ми. Той е парашутист.

Може би ще го вдигам да скача.

Значи брат ти е парашутист.

Да. Но най-вече имам сестра гимназистка.

Кафето е готово.

Надявам се да е хубаво. От сутринта е.

Изглежда чудесно.