Beyond

ДОСЕГА В ОТВЪД Докато си бил в кома,

съзнанието ти е пътувало в друг свят. Там се срещнахме. Викам му Царството.

Аз ли съм първото момиче в спалнята ти?

Едно от милиардите неща, които съм пропуснал, е да излизам с момичета.

Кухо Небе се занимават с благотворителност.

Помагащите ръце на Форт Рийд. Ръководи ги пастор Иън Бракман.

Приятелят на сина ни беше убит.

Не твърдя, че Кухо небе са отговорни, но трябва да имат някаква връзка.

Ще видя какво мога да направя. - Чарли Сингър? Искам да ти помогна.

Първо ще поискам нещо от теб. - Не е тя! Не е майка ти!

Той вижда само каквото иска.

Сега какво? - Унищожи моста.

Добре дошли във Форт Рийд

Едно, две, три,

четири...

Едно, две...

Андрю, ставай.

Трябва да дойдеш с мен. В убежището ще бъдем в безопасност.

В безопасност от какво? - Дръж се за мен, синко.

Дръж главата си наведена. Почти стигнахме.

Справяш се добре. Справяш се много добре.

Съжалявам, синко. Аз...

Татко?

Татко?

Татко!

Татко!

Татко!

ОТВЪД сезон 2, епизод 1

Това е хубаво. Погледни,

краката ми дори не стигат до края. Сякаш съм в хотел.

Ще се побере ли изобщо? - Разбира се, че ще се побере.

Имам предвид, в рамките на вратата. - Продават го на части,

сглобяваш го, щом влезе в стаята. - Ясно.

Здраво е. - Извинете.

Материалът вносен ли е, или е местно производство?

Трябва да е вносен, нали?

Почти без пари е.

Харесва ми. Да, мисля, че това е леглото.

Слутлиген Дроемер.

Добре.

Мамо? - Добре съм.

Добре съм, добре съм... - Мамо, всичко е наред.

Това е просто едно легло.

Не е просто едно легло, Холдън, това е твоето легло.

Купихме ти това легло, когато беше на три.

Помниш, нали? - Да.

Беше леглото на нашето голямо момче.

Завих те в него преди първия ти ден в училище

и се свивах до теб в него, когато сънуваше страшни сънища.

Спях в леглото, докато беше в болницата, така че то не е просто...

Добре сме, благодаря.

Мамо, не трябва да изхвърляме леглото.

Мога да остана в мазето с Люк.

Не.

Не.

За нас е време да започнем да те възприемаме като за възрастен.

Разбирам. За нея е трудно да продължи напред, но ние го правим.

В съзнание съм вече от почти два месеца.

Не мога да остана в миналото. Трябва да имам свой живот.

Ти си имаш живот. - Искам живот като твоя.

Искаш да правиш карамелено макиато в Шангри-Лате ?

Не. Не знам. Може би.

Искам свободно да избирам какво да правя като нормален 25-годишен.

Ти не си нормален 25-годишен. И няма да станеш, като си повтаряш обратното.

Не се заблуждавай.

Съжалявам, човече, но това е истината.

Щях да съм късметлия да ме повишат в началник смяна за два месеца.

Щеше да е успех за мен. А ти работиш с татко,

когато може да си някъде навън и да помагаш на хората.

Разбирам. С велика сила, дрън-дрън.

Но Уила е в безопасност. Ти, мама, татко, всички сте в безопасност.

Приключих с тези сили.

Не искам да променям нищо.

Искам само удобно легло.

Да.

Мисля, че можем да го направим.

Не разбирам защо се бавят. Държат камиона ти цял месец.

Още чакат някаква част. Мисля, че разпределител.

Ще отида до Хари за един разпределител и ще се върна навреме за десерта.

Колорадо е доста далеч от Хари. - Как се казва мястото? Искам да знам.

Да, казва се...

Не става дума само за разпределител. Трябват ротор,

капачка, едно от буталата е счупено

и се нуждае от нов колянов вал. - За Бога, Холдън, колко ще струва?

Не им давай и стотинка, преди да се свържа с тях, ясно?

И като стана дума...

Пастор Иън отсъства от доста време.

Да не е отишъл на някое поклонение? - Люк, стига, човече.

Какво? Само питам дали са се разделили.

Не, че е твоя работа, но ние... - Пастор Иън засега е вън от играта.

Това е всичко, което трябва да знаете. Става късно. Трябва да си вървя.

Ще те закарам.

Добре, съдомиялната е празна. Ще оставя съдовете в мивката.

Ще ги оправя, когато се върна. Чухте ли?

Ще се видим утре сутринта в 8. Бъди точен.

Получаваш возене от шефа? Намери ли си много приятели на работа?

Може да успея, ако ме научиш да правя сърчица в кафето им.

Нарича се лате изкуство.

Ето го.

Даян, Том.

Благодаря за обаждането, шерифе. - Сега може да ме наричате Джон.

Добре.

Това е специален агент Гейл... - Гейл Бордън. От офиса в Канзас сити.

От ФБР ли сте? - Точно така.

Бих искала да поговоря с двама ви за Кухо небе .

Леле! Ама че удар!

Ако искаш да улучиш коша, по-добре си дръж очите отворени.

Така ли? - Да.

Добре, стрелба за тройка.

Не мислиш ли, че мама и татко изглеждаха малко отнесени?

Отнесени? - Кога мама е карала татко до вкъщи?

Та тя дори не знае, че ме изхвърлиха от училище.

Да, стоя настрани. Твой ред е, Спейс Джем.

Стига, нали не мислиш, че...

Пич, това се случи преди месец.

Ако Кухо небе ни преследваха, досега щяха да са дошли за нас.

Не става дума за Кухо небе . А за нещо друго.

Някакво усещане.

Както когато си забравил да издърпаш щепсела на тостера.

Забрави ли да издърпаш щепсела на тостера?

Остави. Няма значение. Мой ред ли е?

Да.

Това беше страхотно. Добре, прибирам се. Идваш ли?

Ще остана да потренирам. - Добре.

Холдън. Свий коленете, преди да я хвърлиш.

Да.

Току-що беше в мен!

Добре, имам още един. Съжалявам, неловко е.

Извинете.

Случайно нямате ли още един...

Да! Супер. Благодаря. - Агент Бордън разследва изчезването

на няколко души в Канзас. - Девет.

Девет изчезнали. Всички са различни по възраст,

раса, пол и религия.

Нищо не предполага, че случаите са свързани, освен една

заслужаваща внимание пресечна точка.

Помагащите ръце?

Имали сте връзка с пастор Иън Бракман, нали така?

Да.

За колко време?

Шест или... Не, седем месеца.

Бяхте ли интимни?

Шерифе.

Защо сме тук?

Тук сте, защото искате да защитите сина си Холдън.

Споделили сте с шерифа подозрението, че пастор Иън, и съответно Кухо небе ,

се интересуват от сина ви. Така ли е? - Да, така е, но аз не...

Запитахте ли се защо?

Холдън беше в кома и... - Да, в продължение на 12 години.

Медицинското му досие е у мен.

Ето го. Не, не е това.

И това също. Както и да е, в досието пише,

че след цялото това време синът ви се е събудил

без атрофия, без увреждане на мозъка,

а никой от вас не го е намерил за странно?

Е, отначало... - Признаваме, че е необичайно,

но това не е първото чудо на Холдън.

Всъщност, щеше да е, ако наистина съществуваха чудеса.

Но опитът ми показва, че чудесата са истории,

на които вярват само наивниците. Като някакъв култ.

Не изключих апаратите на Холдън, защото вярвам в тези истории.

Те запазиха сина ми жив. - Но с тях няма да е в безопасност.

Нито от Кухо небе .

Нито от вероятността да стане Изчезнал №10.

Добре, добре...

Какво искате от нас? - За да защитим сина ви,

трябва да знаем какво иска от него Кухо небе .

Затова си помислихме, че...

Иън и общото ви минало...

Искате да се събера отново с Иън?

Какво? Я почакайте.

Да не сте откачили?

Искаме само да не прекъсвате общуването с него.

А ако това стане естествено, чрез връзка,

ще е по-малко вероятно да възникнат подозрения.

Не очакваме да решите тази вечер. - Не! Не.

Това е отговорът ми.

Хайде, да си вървим.

Том? - Не.

Много съжалявам.

Люк?

Люк?

И отидох да видя лицето му, а не беше неговото лице, беше...

... онова нещо, което изчезна с Фрост.

Ами ако разрушавайки моста,

сме повредили нещо? Ако сме направили всичко по-зле?

Това е просто сън.

Имам чувството, че сме оставили нещо недовършено.

И двамата бяхме там.

Бяхме на моста, когато той се разпадна.

Ти не позволи на онези същества да минат по него.

Как ще обясниш сънищата? - Просто сънища! Не означават нищо.

Дори самата ти не го вярваш. - Вярвам, че сме в безопасност.

Добре.

Ами Артър?

Не. Той няма да може да ти помогне.

Още ли не си му казала за моста? - Казах му, че ти го разруши

и че ние успяхме. - Но не си му казала за Селесте?

Нито за майка ти?

Още не е готов да го чуе.