Anna Karenina (Анна Каренина)

АНА КАРЕНИНА.

По романа на Л. Н. Толстой "Ана Каренина".

По повест на В. В. Вересаев "На Японската война".

Китай, Манджурия, 1904 г.

Какво каза доктор за детето? - Всичко е прекрасно.

Препоръчал ни да правим вана. Тъкмо мислихме да го къпем.

Толкова прилича на вас, мадам.

Не, изобщо не прилича на мен.

Прилича на баща си.

И какво? Спечели ли? - Осем хиляди.

Къде е графът? - При него е княз Яшин.

Ана Аркадиевна, княз Яшин. - Познаваме се.

Познаваме се от миналата година, от надбягвания.

А тази година гледах надбягвания в Корсо в Рим.

Впрочем чух, че вие не харесвате задграничен живот.

Познавам ви, знам какво харесвате, въпреки, че малко пъти се виждахме.

Много съжалявам, тъй като това, което харесвам, все повече е лошо.

Добре, трябва да тръгвам.

Дойдох за малко. Разбрах, че се прибрахте, и ето, реших да се убедя.

За дълго ли ще останете в Петербург?

Мисля, че не. Всеки момент трябва да тръгнем

за семейното имение на Алексей Кирилович.

Нима няма да се видим повече? Къде ще обядваш?

Елате да обядвате при нас. Поне ще се видите.

От всичките се приятели от полка,

Алексей никого не харесва толкова, колкото вас.

Много, много се радвам.

Добре, ще си тръгвам. Алексей, не ме изпращай.

Ана Аркадиевна, за мен беше приятно.

И аз трябва да тръгвам. Имам среща. - Почакай.

Трябва нещо да ти кажа.

Нали не е проблем, че го поканих на обяд?

Добре направи.

Алексей...

Ти не си се променил към мен?

Ако е така, тогава трябва да ми кажеш.

Трябва да знам.

Какво?! За какво говориш, Ана?

Къде се губиш постоянно? Със сигурност ме избягваш.

Вчера не си обядвал вкъщи, и от вчерашния обяд не си ме виждал.

А сега си вкъщи, но не сам, и пак тичаш неясно къде.

Защо неясно? Никъде не бягам. Нали ти казвам: имам среща.

Важна среща с брат ми по паричен въпрос.

Кога ще заминем за селото?

Ако искаш можем и другата седмица.

Остава само да подпиша документи за раздяла на имуществото с брат ми

и съм свободен.

Наистина трябва да тръгвам... И без това вече закъснявам.

Да, да, тръгвай.

Извинявай, че пак те питам за отношенията ти с...

Впрочем, знаеш за кого говоря. - Знам.

Искам да ти отговоря директно по този повод,

че аз гледам на връзката ни с Ана като на брак.

Ясно ли е това?

Водка или вино?

Вино. - За него вино, за мен водка.

И така... Планирам да уредя неин развод, и после да се оженим.

А дотогава я смятам за същата си съпруга, както и всяка друга съпруга

За което те моля да предадеш на майка. - Добре, щом толкова искаш.

Ако обществото не го одобрява, за мен няма значение.

Но ако близките ми искат да бъдат в родствените отношения с мен,

трябва да бъдат в същите отношения със съпругата ми.

Добре, разбрах те, не се ядосвай. Знаеш, че винаги уважавам мнението ти.

Не знам дали си прав или не. Това е твоят живот, ти решаваш, но...

Не се надявай за майка. Тя неумолима за Каренина.

Тя е убедена, че Каренина е причината за спиране на твоята кариера.

А ти?

Ти нали няма да хвърляш камъни по нея?

Относно мен, аз нямам нищо против госпожа Каренина.

Разбери, аз възлагам на теб големи надежди.

Само трябва спокойно, но решително да отидеш при Ана и да я приемеш.

Аз те обичам, Алексей, и съм готов, разбира се, но...

Но не мисля, че мога да съм ти полезен в тази работа.

И не помисляй, че осъждам, не.

Не влизам, и не мога да влизам в подробности.

Но нещата трябва да се наричат със свои имена.

Защо тогава ми отказваш?

Нали това се опитваш да кажеш сега?

Имам дъщери, които трябва да гледам.

Трябва да живея за тях, за кариерата.

Да предположим, че ще отида при Ана Аркадиевна.

Тя сама ще разбере, че не мога да я приема,

или трябва да направя така, тя да не срещне онези, които мислят иначе.

Това ще я унизи. Не мога да я приема.

Не мисля, че е паднала повече, отколкото...

стотици жени, които приемате.

Алексей, не ми се сърди и разбери: не съм виновен в това.

Не ти се сърдя.

Но ме боли двойно повече.

И от това боли, че това разбива дружбата ни.

Алексей...

Да кажем, че не разбива, но отслабва.

И разбери, за мен няма как да е иначе.

Най-накрая! Колко се радвам да ви видя.

Представям си как на вас, след вашето прекрасно пътуване,

ви е ужасен нашия Петербург.

Дори си представих вашия меден месец в Рим.

Как е разводът? Оформихте ли го?

Явно не...

Още не е направен.

Къде отседнахте? - При мен.

Знам, че ще ме осъдят, но аз все пак ще дойда да ви видя.

Да, със сигурност ще дойда. Така и предайте на Ана.

Няма да останете тук дълго?

Надявам се, че не. Искаме да отидем в имението ми.

В имението? - Да...

Остава ми само да разделим имуществото с брат ми, и заминаваме.

Значи на село, правилно ли разбирам? - Да.

Ето, решихме, че трябва да променим живота.

Заповядай.

И кога е разводът? Сега е толкова просто.

Къде е проблемът, Алексей?

Ана не го иска.

Как така не иска?

Нима не разбира, че това е в нейния интерес?

Нима и ти не го разбираш?

Нима не можете да разберете в какво положение се намирате сега?

Бих искал да знам, какво точно трябва да разбера.

Обществото няма да ви приеме. - Разбира се.

Нямам илюзии за това.

Светското общество няма да я приеме, да, но...

Близките хора могат, и трябва да го разберат както трябва.

О, Боже...

Да предположим, че няма да обърна на това внимание,

но други важни хора ще ви гледат студено, докато не се ожените.

Откъде това заблуждение, Алексей?

Струваше ми се, че така е било едно време.

Че сега, при бърз прогрес...

Че сега, с две думи, обществото гледа на това по друг начин.

И какво?

Въпрос за това дали ще бъдем приети от обществото все още не е решен.

Алексей, как не можеш да разбереш: за теб обществото винаги е отворено.

Но за Ана той е затворен завинаги.

И ръка, надигната над теб, веднага ще се стовари върху нея.

Кога тръгвате?

Мисля, че в петък.

Жалко.

Тогава сигурно няма да успея.

Близкото време няма да се видим.

Сбогом.

Въпреки, че се надявам, че до нови срещи.

Моля ви да не бавите развода.

Ана, със сигурност ли ще ходите в театър?

Защо толкова наплашено ме питате?

Защо да не ходя?

Разбира, че няма причина. - Точно това казвам.

Ана, за Бога, какво ви има?

Осъзнайте се. - Не разбирам за какво ме питате.

Знаете, че не може да отидете. - Защо?

Няма да ходя сама. Яшин ще дойде с мен.

Нима не знаете, че... - Не искам да знам. Не искам.

Дали ще съжалявам за това, което направих? Не, не и не.

Дори и да започна отначало, пак ще направя така.

За нас... За мен и за вас е най-важното дали обичаме един друг.

Други съображения има ли?

Защо аз не мога да отида?

Обичам те и останалото не ме интересува.

Освен ако ти не си се променил.

Чувствата ми не могат да се променят. Знаете го.

Но ви моля да не ходите.

Умолявам ви.

Моля ви да ми кажете защо аз не мога да отида.

Защото това може да ви причини...

Нищо не разбирам.

Говорил и ми за коня на Лонковский. Той е добър, съветвам ти да го купиш.

Има малки нюанси, но в главата и краката е много добър.

Мисля, че ще го взема.

Ана Аркадиевна ми нареди да докладвам, че те заминаха за театър.

Ами да тръгваме?

Аз няма да ходя. - А аз трябва.

Обещах на Ана Аркадиевна.

Добре, тогава се прощавам. После идвай на надбягвания.

Вземи седлото на Красинский. - Не мога, имам работа.

А днес какво е?!

Четвърти абонамент...

Брат с жена ми е там...

Сигурно и майка ми.

Значи целият Петербург е там...

Сега тя влиза...

Свалила шубата си...

И влиза...

И защо ме поставя в такава ситуация?!

Лаврентий...

Приготви ми моя фрак.

Нямам намерение и една секунда да оставам тук.

Срамно е порядъчни хора да стоят около такава жена.

Вронский, не те познах.

Колко малко от военното остана в теб. Дипломат, артист...

Кога ще дойдеш да видиш стари приятели?

Някой ден задължително ще дойда. Извинявай, другия път.

Майко. - Защо не ухажваш мадам Каренина?

Тя прави сензация.

Заради нея забравят за операта.

Мама, моля ви да не говорите за това. - Говоря това, което говорят всички.