Love's Enduring Promise

Н Е О Т М Е Н И М О Т О О Б Е Щ А Н И Е

Наистина ли си с мен?

- Тук съм. - И никога няма да ме изоставиш?

Никога.

- Обещаваш? - Обещавам.

Как мога да съм сигурна?

Защото двамата ще станат едно.

Какъв чудесен живот ми подари, Кларк.

Какъв чудесен живот изградихме заедно.

Господи, благодарим Ти, че почвата е готова за сеитба.

И ние Те молим реколтата да бъде изобилна.

Ние Ти благодарим за храната.

Благослови я за нашите тела и благослови този ден. Амин.

Амин.

Ей, къде е Миси?

Благодаря ти отново за честта, която ми оказваш с твоите предложения...

но не мога да приема.

Искам да кажа, че чувствата ми не позволяват това.

Мога ли да го кажа по-ясно?"

Дий! Дий!

Мисля, че съм достатъчно голям, за да чета в училище.

Чарли е добър кон и не обича да стои без работа.

Откъде знаеш това?

- От Чарли. - Дий!

Хей, това е Миси...

и Чарли.

Мисля, че беше тя.

Дий!

Заемете местата си и извадете букварите си.

По-бързо, моля.

Даниел, започни да четеш от началото на страница 25.

Исках да съм сигурен, че учителката е пристигнала благополучно.

Е, тук съм, жива и здрава.

Ще съм благодарна, ако се погрижиш Арни и Ейрън да идват навреме.

Когато закъсняват, това смущава останалите.

Мисля, че отсега нататък ще идват навреме.

Приятен ден, госпожице Дейвис.

Добре, Даниел. - Да, госпожице.

Качвай се. Хей.

- Как си? - Минавам от тук.

Заведох момчетата на училище. Пак закъсняха.

Едно ще ти кажа. Иска ми се да си бяха останали малки завинаги.

На колко години е твоето момче?

Ще стане на десет.

- А по-малкият? - Арни? Той е на седем.

Наумил си е, че някой ден

той и Ейрън ще си разменят местата и той ще стане по-големия брат.

Да, добре.

Момчетата са пълни с идеи.

Да.

Някаква вест от твоето момче?

Е, както каза...

момчетата са пълни с идеи.

Обяд.

Не. Вземи си твоя.

Ще ми направиш ли услуга, Клара.

Днес не съм гладна, а не искам да си хвърлям обяда.

- Би ли го изяла вместо мен? - С удоволствие ще ви помогна, госпожице Дейвис.

Благодаря, Клара.

Ще изляза за няколко минути.

Шарлот ще бъде отговорник, докато ме няма...

и ще ми докладва имената на тези, които нарушават дисциплината.

На всеки един.

Определих нивото.

Разпусни хората за обяд. Аз ей сега се връщам.

Ти си шефът. Добре, обедна почивка.

Мога ли да Ви правя компания?

Надявам се, че не съм Ви изплашил.

Не.

Аз съм Грант Томас.

Миси Дейвис.

Е, Миси Дейвис...

Измерил съм стотици мили на запад от Мисисипи...

но днес за първи път видях нещо, толкова прекрасно като Вас...

посредством моя теодолит.

Аз берях горски плодове.

Не особено питателна храна за обяд, ако смея да отбележа.

Вие казахте, че имате теодолит?

Да, това е уред, който измерва...

хоризонталните и вертикалните земни ъгли.

- Точно така. - И Вие имате такъв наблизо?

Искате ли да го видите?

- Искате ли да погледнете? - Да.

- Позволете. - Благодаря.

- Това е удивително. - Аха.

Какво правите тук?

Последвайте ме.

Ние работим за Железопътната компания. Работата ни е да измерим линията...

за да намерим най-краткия път за хората, които поставят релсите.

Това е компасът на Верниер, който показва накъде е север.

Чела съм за тези уреди.

Знам, че не сте гладна, но...

може би ще размислите и ще обядвате с мен.

Съжалявам. Наистина трябва да тръгвам. Закъснявам.

Закъснявате?

Благодаря.

- Сигурна ли сте, че трябва да тръгвате? - Страхувам се, че да.

Но се радвам, че се запознахме и успех в работата Ви тук.

Пуснете ме.

Пуснете ме.

Знам, че ти си отговорен, Браян Мърфи.

Отвори вратата. Давам ти последна възможност.

Добре, така да бъде. Ще се върна с баща ти.

Извинете. Уверявам Ви, че нямам желание да Ви плаша всеки път, когато се срещаме.

Не. Няма нищо. Аз тъкмо влизах.

Аз съм учителката.

Не искам да Ви бавя, но си забравихте това.

Благодаря.

Сега разбирам защо не приехте поканата ми за обяд.

Може би ще приемете следващата ми покана да обядвате с мен?

В събота. Тогава не е учебен ден.

- Освен ако си имате приятел. - Не.

- Не, няма да обядвате с мен? - Не. Имам предвид, че нямам приятел.

Да, Ще ми бъде приятно да обядвам с Вас.

Чудесно. Чувам, че в трапезарията на хотела приготвят най-добрата храна в града.

Мога да Ви взема.

О, не. Всичко е наред. Ще се срещнем там.

По обед? По обед е чудесно.

Най-добре да се връщам в клас.

Добре. Довиждане.

Довиждане.

Този красив и тайнствен непознат яздеше своя кон...

и ми замая главата.

- Миси Дейвис, ти си допринесла за това. - Не съм.

То просто стана. Неговото име е Грант Томас и работи за железницата.

- Сред работниците? - Да, но той е различен от другите мъже.

Искам да кажа, че беше добре облечен и самоуверен.

Отнасят се с него като към шеф.

Дори имаше собствена палатка, пълна с храна.

Струва ми се, че не става дума само за храна.

Той ме покани да обядвам с него в хотела.

- Той ли каза това? - Да.

- Ти какво му отговори? - Казах да.

Тате, кога ще ми дадеш аз да сека, а ти да нареждаш?

- Когато пораснеш. - Същото каза и за орането.

Точно така. Ти ще ми бъдеш от голяма помощ в орането един ден.

- Но аз искам да помагам сега. - Ти ми помагаш.

Но искам да върша по-важна работа. Мъжка работа.

Има различна работа, сине.

Има работа за момчета.

Има работа за мъже, има и Божия работа.

Всяка от тях е важна.

- И храненето на пилетата ли е важно? - Да.

- И чистенето на кочината? - О, разбира се.

Тате, аз отивам до...

- Върви. - Пак ще дойда, тате, за да ти помогна.

Добре.

Уф.

Ейрън.

Ейрън, удари ли се?

Виждал съм много от тях хванати, тате...

но никога не съм чувал някой да прави това досега.

Много се уплаших, тате. Вече не ми се пишка.

Добре ли си, тате?

Ела тук.

Чуй ме, сине.

Искам да си свалиш колана...

Искам да го свалиш и да ми стегнеш крака.

Хайде.

Точно така.

Какво да правя сега, тате?

Вържи го над коляното ми. Стегнато.

Тате, помогни ми. Не знам какво да правя.

Ти не си виновен.

Тате.

Тате, тате.

Моля те, тате.

Не ме оставяй.

Моля те, тате.

Дий. Дий.

Дий.

Дий.

Спри.

Здравей.

Кой си ти?

Дий.

Помогни му, Миси.

О, Боже, мамо!

- Мамо! - Какво?

Ела бързо.

О, Боже! О, Боже!

Кървенето спря засега.

Не трябва да се движиш, Кларк.

Трябва да оставиш раната да зарасне.

- Колко време? - Поне няколко седмици. Може и повече.

Това е сериозна рана. Стига чак до костта.

Ще се видим навън.

Благодаря ти, докторе.

- Как е татко? - Почива си.

Благодаря ти, че дойде толкова бързо.

Ще отсъствам близо месец...

и тогава ще дойда да го видя отново.

Ще се постарая да не става от леглото.

Най-голямата опасност сега е да няма инфекция.

Една инфекция може да доведе до гангрена.

Той може да загуби крака си.

Или по-лошо.

Скъпи Боже, Ти си изцелявал куците.

Моля те.

Помогни на този добър човек.