The Tree of Wooden Clogs (L'albero degli zoccoli)

ЗЛАТНА ПАЛМА за най-добър филм

от фестивала в Кан 1978 г.

То е от тези деца, които трябва да учат.

Да, но шест километра на отиване

и шест километра на връщане ми изглеждат много.

Млад е, има здрави крака!

Точно когато очакваме друго дете...

Можеше да започне да ми помага вкъщи.

Ще ти помага, когато порасне. Нека Господ решава.

Като си помисля, аз израснах, без да стъпвам в училище.

Това не е основателна причина и ти го знаеш.

Ако Бог е дарил с ум сина ти,

това е знак, че иска повече от него, отколкото от другите.

И ти, като негов баща, трябва да изпълниш Божията воля.

Само това ни липсваше.

ДЪРВОТО НА НАЛЪМИТЕ

Един филм на ЕРМАНО ОЛМИ

С участието на хора от околностите на Бергамо.

Синът на селянин ходи на училище. Какво ще кажат хората?

Така би трябвало да изглежда чифлик в Ломбардия в края на ХІХ век.

Четири или пет семейства на селяни са живеели тук.

Къщата, оборът, земята, дърветата

и част от добитъка и инструментите принадлежали на земевладелеца

и на него се давала и половината от реколтата.

Музика: Йохан Себастиан Бах Изпълнява на орган Фернандо Джермани

Вдигни си панталоните, Минек!

Вдигни ги, хайде! - Не става...

Хайде, опитай пак!

Върви. Дайте му и на него да види. Не шумете, защото кончето е изплашено.

Хайде мръдни бе, тъпанар!

Пречиш!

Хвани я, хвани я!

Хванах я! - Дай я тук, аз ще я взема.

Страх ме е! - Хапе ли?

Не, разбира се!

Олга, донеси ми съд!

Внимавайте да не слагате шума в царевицата.

Прекръсти се хубаво. Направи знака на кръста сега.

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух, амин.

Завий се и помоли твоя ангел пазител да стои наблизо.

Радваш ли се, че ще ходиш на училище? - Да.

Дръж чувала добре разтворен. Чакай, дръж го здраво горе и отворен широко.

Хайде, давай.

Назад. Назад.

Е, давай! - И аз, дядо!

И аз искам на каруцата! И аз искам на каруцата!

И аз искам на каруцата! - Стой тук.

Къде искаш да ходиш? Много си малък, ела тук!

Управителят е тук! - Какво има?

Днес трябва да се тегли царевицата.

Помислете сами за това. После ще ми покажете резултата.

Добре!

Роза, помолете жена ми, моля ви, да дойде за минута.

Добре.

Хайде, следващия, по-живо насам!

Хайде, по-бързо! Давай камъните тук!

Следващият, давай, по-бързо!

12,5 центнера, почти 13. - Хайде, хайде!

Давай напред! Вие, там, не може ли да дойдете по-близо за разтоварване?

Искате да ходите напред-назад като гъски ли?!

По-внимателно с чувалите, да не ги скъсате!

Слушай, слушай! - Какво?

Тихо!

Джопа! Джопа! Джопа идва!

Джопа е тук! - Тичай вкъщи!

Деца, идва Джопа! Мамо, мамо!

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин.

Дано Господ ни дава винаги работа и здраве и не ни лишава от необходимото.

Слава на Отца и Сина и Светия дух... - Сега и винаги и во веки веков.

Радвай се, благодатна Марийо, Господ е с тебе.

Радвай се, благодатна Марийо, Света Марийо, майко Божия,

Моли се за нас грешници сега и на смъртния ни час. Амин

И ти, бедничкият, вземи.

Довиждане!

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Да бъде.

Дай им вечен покой, Господи...

Клетите ни мъртъвци и всички души от Чистилището да се възнесат на Небето.

Дай им вечен покой, Господи...

Деца, не е хубаво да се смеете. Тези клетници, на които животът

нищо не е дал, са по-близо от всички до Господ.

Вземете, момичета. - Взимай, хайде, взимай!

И тези!

И кажи на майка ти, че няма да ми трябват до събота.

Добре. Да тръгваме.

Спри го, спри го! Вътре, момичета, вътре.

Конят избяга! - Дръжте го, дръжте го!

Спри го, дръж хубаво, не му давай да избяга!

Да не би да избяга пак...

Боже, Терезина, чакай, качи ме.

Добре, но да се редуваме. Малко ти, малко аз.

Добре, започвай да броиш.

Едно, две, три, четири...

Петдесет. - Ох, колко е хубаво!

Сега е твой ред.

Но ти си по-тежка!

Ще броя само до 40.

Добре! Хайде, внимателно и тихо.

Едно, две, три, четири...

Цялото пране падна на земята. Какво направи?

Наложи се. Не можех повече.

Цялото пране е на земята!

Ще бутам аз.

Така каза госпожата от хотел "Корона", да върнем прането до събота.

Какво да направя, не виждаш ли, че имам две препълнени корита?

Тя така каза!

Виж, Чекино!

Терезина, виж какви красиви камъни намерих.

Момичета, вземете детето и вижте дали дядо Анселмо няма нужда от нещо.

Е, хайде, ела тук, красавецо, ела.

И кажете на Перино да помогне на дядо Анселмо да измие кофите за доене.

Исках да знам дали бих могъл да ви поздравя.

Би ми било приятно да ви кажа поне "добър вечер".

Ако това е всичко, в него няма нищо лошо.

А вие нищо ли няма да ми кажете?

Е, и аз ще ви кажа "добър вечер".

И аз искам да се къпя в коритото! - Внимавай, гореща е!

Ето, готово. - Топла ли е водата? Да не настине?

Хубава е, хубава е, топла.

Ето, седни тук, добре.

Най-напред гърба,

после врата и ушите.

А сега си затвори очите, ще ги насапунисам хубаво.

Боже, каква красота! - И аз искам да се мия в коритото!

Ето, надолу.

Тази писалка за моето училище ли е?

Не, остави я на мира.

Минек, заспивай вече.

Утре, преди да идеш на училище, кажи "Отче наш" и "Аве Мария",

за да просветли Господ ума ти.

Мърдай, мърдай, хайде.

Премести се, премести се.

Върви напред, върви напред. Назад, назад!

Да ти помогна ли? Ще се справиш ли сам?

Дай чувала!

Защо събираш кокоши тор?

За пролетта, когато ще се садя домати. Не казвай на никого!

Идвай тук, мързел такъв! - Вечно крясъци!

Спри! Като се върнеш довечера, ще ти дам да разбереш, свиня такава!

Мамо, мамо, те се карат!

Какво? Все са като куче и котка, всеки ден.

Къде да го нося? - Там, долу.

Ти не си ли син на Андрея Рунк? - Да.

На този, който почина скоро? - Да.

Познавах добре баща ти. Добър човек беше.

Остави вдовица с шест деца.

За да преживее, на тази нещастница й се наложи да работи като перачка...

Царевицата свърши!

На колко години си вече? - Петнадесет.

Един чирак ще ми дойде добре. Ако искаш, идвай тук да работиш.

С удоволствие ще дойда на работа тук.

Виж какво ще каже майка ти!

Колкото до мен - може да започнеш още утре.

Здравей! - Здрасти, Гноми, кой ще влезе пръв?

Ти върви...

Кучето вързано ли е?

Ето я тази плевня.

Сега какво ще правим? - Ами да влезем.

Кой дойде? - Дойдоха голите охлюви.

За да иде на службата добре я измихме. - Няма ядене за всички.

Няма много.

Цяла нощ в студената вода...

Замълчете за малко!

Какво има?

Деца, деца излезте! Чуйте гайдите!

Слушайте! - Да, да, точно гайди са.

Слушайте, точно гайди са. - Мамо, мамо, гайдите!

Магдалена, Магдалена!

Къде? - Трябва да е от дома на Месаджу.

Да, да, точно оттам идва. - Сигурно днес ще е студено.

Тихо! - Слушай, Тонино, как хубаво свирят.

Ето, вече е Рождество.

Дядо, луната!

Ако има кръг луната, ще затрупа сняг земята.

А ако не се стопи...

Какво искате да кажете? - Че на земята й трябва сняг.

Тоне, Тоне, бягай от вълка, Тоне, Тоне, аз съм тук...

Тоне, Тоне, бягай от вълка,

Тоне, Тоне, аз съм тук...

Тоне, Тоне, бягай от вълка,

Тоне, Тоне, аз съм тук...

Тоне, Тоне, аз съм тук...

Кой е там?

Кой е там?

Вали сняг!

Татко, къде отивате по това време? Току-що удари един.

Вали сняг, трябва да ида в градината, да разстеля кокошия тор.

Трябва да се опита. - Кокоши тор?

Да, това е за пролетта, когато посадя домати,

защото кокошият тор е по-силен от кравешкия.

Съвсем малко е достатъчно, за да не замръзне земята.

И трябва да правите точно през нощта тези мистерии?

За да не ме видят другите.

Ако стане, ще докарам на площада зрели домати две-три седмици преди другите.

По-внимателно с тези ваши замисли. Ще хванете някоя болест.

Спи, спи!

Спи, спи!

Тихо, Гарибалди!

Вали сняг!