Lost

Някой да ми помогне да се измъкна!

О, Господи!

Уолт! Уолт!

Стой далече от горивото! Стой там!

Помощ! Помощ!

Някой да ми помогне!

Помощ! Помощ!

Кракът ми!

Хей, размърдай се от там! Подай ми ръката си!

Хей ти! Ела! Ела насам! Подай ми ръка!

Броя до 3!

1...

2...

3!

Помощ!

Моля ви! Помогнете ми! Помогнете ми! Помогнете ми!

Добре, разкарайте го от тук! Махнете го по-далеч от двигателя!

Разкарайте го от тук!

Имам контракции.

- В кой месец си бременна? - В осмия.

И колко често ги получаваш?

Не знам. Просто се случи.

Хей! Хей, разкарай се!

Чуй ме.

Погледни ме. Ще се оправиш, разбра ли ме?

Но стой напълно неподвижно.

Хей, ти!

Ела тук!

Искам да преместиш тази жена далеч от изпаренията.

Заведи я там. Стой с нея.

Ако контракциите и се учестят на по-малко от 3 минути, ме повикай.

О, сигурно се шегуваш с мен.

- Ще се върна веднага, ясно? - Благодаря ти.

Хей! Как ти е името?!

Джак!

Спри.

Главата и не е достатъчно наведена назад. Вкарваш и въздух в стомаха.

Сигурен ли си?

Точно с това се занимавах.

Аз съм спасител. Лицензиран.

Да, ами тогава сериозно трябва да се замислиш да върнеш лиценза.

Може би трябва да направим някоя от онези дупки.

Забий един химикал в гърлото и.

Да, добра идея. Донеси ми химикал.

Някой има ли химикали? Имаш ли химикал?

Хайде.

Хайде! Хайде! Хайде!

Вдишай дълбоко въздух.

Вдишай дълбоко.

Махнете се!

Махни я от там! Крилото!

- Добре ли си? - Да.

Ти?

Остани с нея.

Пич, няма да ходя никъде.

Не знам кой от ще свърши работа.

Всичките ще свършат работа.

Благодаря.

Извинете.

Някога използвала ли си игла?

Какво?

Кърпила ли си някога дънки?

Направих си сама пердетата в апартамента.

Фантастично. Слушай,

имаш ли свободна минутка? Може да използвам малко помощ тук.

Помощ в какво?

В това.

Виж, ще се справя сам. Аз съм доктор, но просто не мога да го достигна --

- Искаш да зашия това? - Ще бъде точно като с пердетата --

Не, при пердетата беше с шевна машина.

Не, можеш да направиш това. Казвам ти.

Ако нямаш нищо против.

- Разбира се, че ще го направя. - Благодаря ти.

Това е за ръката ти.

Остави ми малко.

За-- за раната.

Някъкви предпочитания за цвят?

Не. Стандартно черно.

Хей, ти.

Как се казваш?

Аз? Чарли.

Чарли.

Имаме нужда от помощ с огъня. Никой няма да го види ако не е голям.

Добре, вътре съм.

Как се казваш?

- Саид. - Саид. Вътре съм, Саид.

Може и да повърна върху теб.

Справяш се чудесно.

Не ми изглеждаш въобще изплашен.

Не разбирам това.

Ами,

страхът е нормална реакция.

Когато бях на лекарска специализация,

първата ми самостоятелна процедура беше гръбначна операция на 16 годишно дете.

Момиче.

И накрая, след 13 часа, я затварях, и --

внезапно разрязах авеолата и.

Точно там където се събират всички нерви на гръбначния стълб.

Мембрана, тънка стена.

И тя се разпори.

Нервите се разпиляха от нея като спагети.

Гръбначните флуиди се разтекоха от нея, и аз --

и ужасът беше толкова... откачен.

Толкова истински.

И аз знаех, че трябва да се справя с него.

Затова направих избор.

Отдадох се на ужаса. Оставих го да излезе. Да си свърши работата.

Но само за 5 секунди. Точно толкова му дадох.

Започнах да броя.

1...

2...

3...

4...

5.

След това вече го нямаше.

Тогава се заех с работа, заших я, и тя се оправи.

Ако това бях аз,

мисля че щях да изтичам към вратата.

Не мисля, че това е истина.

Сега не бягаш.

ВЯРА

Мислиш ли, че те биха могли да дойдат досега.

Какво? Кой?

Който и да е.

Все едно аз да започна да ям шоколад.

Шенън, може и да поостанем малко.

Самолета има черна кутия, глупако.

Те знаят точно къде се намираме. Те идват.

Ще ям на спасителната лодка.

Ще ям на спасителната лодка!

- Гладна ли си? - Да. Благодаря.

Още, знаеш,бебешки неща?

Не.Аз -- Добре съм.

- Ами, дръж се. - Да, ти също.

Сигурен ли си,че ти е достатъчно топло?

Не трябва да изчезваш от погледа ми

Трябва да ме следваш където и да отида

Разбираш ли?

Не се притеснявай за останалите. Трябва да останем заедно.

Мислиш ли, че той ще живее?

Познаваш ли го?

Той седеше до мен.

Трябва да сме били на 40,000 фута когато се случи.

Ударихме въздушна яма

и паднахме може би...

от 200 фута.

Турболенцията беше...

Изпаднах в черна дупка.

Аз не.

Видях всичко.

Знаех, че опашката я няма, но...

не можех да погледна назад.

И тогава --

предната част на самолета се разби.

Няма я на плажа.

Както и опашката.

Трябва да разберем по кой път сме дошли.

Защо?

Защото ще имаме шанс да открием кокпита.

Ако е непокътнат, можем да открием предавателя,

и може да изпратим сигнал

и да помогнем на спасителите да ни открият.

Откъде знаеш всичко това?

Ходих на няколко урока по летене.

Не беше за мен.

Видях някакъв пушек.

След долината.

Ако мислиш да ходиш при кокпита,

идвам с теб.

Не знам името ти.

- Аз съм Кейт. - Джак.

Какво беше това?

Това беше странно, нали?

Това Винсънт ли беше?

Не е Винсънт.

Някой видя ли това ?

Да.

Буун!

Превъзходно.

Как е питието?

Добре.

Това не беше много убедителна реакция.

Ами това не е много убедително питие.

Просто не казвай на никой.

Това разбира се е против правилата на ФАА.

Извинете ме.

Сър, извинете ме?

Мисля,че той наистина трябва да тръгва.

Сър, извинете ме?

Дами и господа,

пилотът подаде сигнал за авария.

Моля върнете се по местата си и закопчайте коланите.

Всичко е нормално.

Знам.

Никога не съм била много добър летец.