Roswell

September 23.Journal entry one.

Аз съм Liz Parker, и преди 5 дни умрях.

След това, станаха странни неща

Okay.

Нося един Sigourney Weaver. Това е за вас.

И един Will Smith. Да ви донеса ли още нещо?

Зелен Марсианец шейк? Кръв на извънземно smoothie?

- Вие... Не. - Не.

- Това ще е. Благодаря. - Да не сте дошли за Crash Festival?

- Да. Нетърпеливи сме. - Да.

Семейството ви от Розуел ли е?

- Само от 4-ри поколения. - Наистина?

някой от семесвото ви да знае истории за катастрофирало U.F.O. или...

Предполага няма да е проблем да ви покажа това.

Не искам да те слушам повече.

Искам да видя парите на масата.

- Да ви допълня? Hmm. - Не. Разкарайте се.

Баба ми е направила тази снимка на мястото на катастрофата преди правитеството да го потули.

Хората знаят ли за тази снимка?

Аз знам за това. Сега и вие знаете.

- Whoa. - Wow.

Сега се връщам. Не я показвайте на никого.

Yeah.

Много си лоша.

Oh, и Max Evans пак е втренчил поглед в теб.

Не е. Maria, това е само във въображението ти.

Max Evans? Това? Не. Uh-uh. Не е...

И с тези бузи, толкова прекрасно същество.

Maria, това не е вярно, ясно?

Искам да кажа, дори и да е така, Аз излизам с Kyle.

Той е уверен и лоялен и ме оценява.

Звучиш все идно описваш пудел.

Tова ти е планът? Чакай още един ден?

- Времето ти изтича.! - Liz!

Тук съм за да си получа парите днес, не утре!

- Няма да са ми нужни пари ако си мъртъв - Залегни.!

Давай. Давай, давай.!

Liz.

- Какво правиш? Пусни ме. - Max, какво ще правиш?

- Liz? - Извикаите линейка.

- Всичко ще е наред. - Oh, господи.

Ей! Отдръпнете се!

Liz. Liz? Погледни ме.

- Um, Трябва ми линейка. - Трябва да ме погледнеш.

Сега си добре. Добре си.

Ключове! Сега!

Счупила си бутилката и си паднала разливайки кетчуп по себе си.

Не казвай на никого, моля те.

Liz, добре ли си?

Lizzy? Oh, Господи.

Не, Татко. Татко, погледни. Виждаш ли? Добре съм.

Разлях кетчуп... наистина... Добре съм.

- Сигурна ли си? - Да . Добре съм.

Мъжът с пистолетът, беше едър Бивъс, нали разбирате?

А пък другият беше със сплескана глава -Butt-head. (като в Beaves & Butthead по MTV)

Ще ми трябва по-добро описание от това.

Предполагам не са били истински рисувани герои.

Извинете ме.

Масло от Cypress. За намаляне на стреса.

- Добре ли си? - Да. Мерси.

Просто съм малко изплашена.

Шерифе, заподозрените избягали навън веднага след инцидентът.

Двамата не са от тук. Не прилича на грабеж...

няма ранени освен момичето което е паднало.

Прилича на спречкване на което са му изпуснали юздите.

Hey! На вас двамата ви казах да не стоите тук.

- Двама турист дошли за Фестивалът. - Uh, Шерифе.

Здравейте. Извинете но наистина трябва да говоря с вас. Аз мисля,че тук се случи нещо.

- Какво мислите се е случило? - Човекът с пистолета стоеше там, нали?

И изстрелът бе в тази посока

Сега, Джен и аз претърсихме навсякъде тук

И... нали... Къде е куршумът?

Още не сме открили дупка от куршум, Шерифе.

Да, и Шерифе, преди това да се случи, момичето ми даде това.

Джеф.

- Лизи. - Да?

Нали ви казах, не показвайте тази снимка на туристи

Имаше две момчета които седяха тук когато това се случи. Момчета на нейната възраст.

- После едното отиде... - Знаете ли, точно така. Те бяха тук.

Аз не ги разпознах, трябва да са били туристи.

He. He, на мен ми изглеждаше,че тя ги познава

Добре, миналата седмица говорихме за родственост и типаж

А днес ще обърнем повече внимание на детайлите...

и ще говорим за раликите между видовете

За днешният експеримент, ще работите по двойки.

Господин Евънс. Колко мило,че се присъединявате към нас.

Добре. Всички седящи отдясно, подгответе шаблон от зелечук

Всички от ляво, вземете клечка и вземете проба от бузата си.

- Господин Евънс? - Може ли пропуск за тоалетната?

Днес много сме придирчиви?

Много е лесно да погледнете от вън и да кажете...

какво различава човекът от другите видове.

Но какво ще кажете ако погледнете от вътре?

Всички да разгледат човешките клетки...

и опишете всичко което виждате на лабораторните си листове

Макс! Макс!

Извинете. Извинете

Макс, Трябва да говоря с теб.

- Кайл. - Хей.

- Хей. - Хей, Maкс.

Хей.

- Получи ли ми съобщението? - Да получих го.

- Аз бях... просто малко... - Изплашена.

- Точно това бях. - Знам. Баща ми ми каза,че е стреляно с пистолет.

- Добре ли си? - Да, добре съм.Имаше голяма шумотевица и после утихна

- Значи вие сега... - Търсим си място...

където да учим за мидтърма(изпит) по биология.

А да. Правилно, добре. Биология

- Да. - Добре.

- И без това си тръгвах. - Хубаво, това е добре.

А да, взех си костюма за Краш този Петък. Страхотен е.

Каил, ние трябва да учим. Извинявай.

Правилно.

До скоро Макс.

- Значи излизаш със синът на шерифа?

Да.

То е просто обикновено нещо... Okay.

Maкс може ли за малко сериозно да поговорим, моля.

Уау.

Ъм...

Аз...аз взех няколко клетки от моливът ти

Много странно ще прозвучи като го кажа.

Много се старя да успея да кажа това което искам.

Ъм, клетките не бяха нормални.

Та, Макс, това което ще ти предложа е...

да се върнем в лабораторията по биология за да мога да взема нова проба...

за да видя,че това което си мисля не може да е истина...

и,че съм взела грешните клетки.

Не си

Добре, um...

Помогни ми с това, Maкс. искам да кажа...

Какво си ти?

Не съм от тук.

А откъде си?

На север.

Ти не си...

из-вънземно.

искам да кажа...

Такъв ли си?

Предпочитам изразът "не от тази Планета."

Извинявай. Не е време за шеги.

Да такъв съм.

Wow. Странно е да го кажа.

- Лиз - Uh, Макс, знаеш ли какво?

- Ще засъснея за часът ми по U.S. government. - Лиз.

- Така,че аз.. - Лиз, чуй ме.

Не може да кажеш на никого за това.

На родителите ти, Мария...на никой.

Не разбираш какво ще се случи ако го направиш.

Лиз, моля те.

Сега моят живот е в твоите ръце.

Точно тук се казва,че изстрели е имало но никой не е бил ранен

Тогава къде е Лиз? Защо се опитва да ме избягва?

Добре, първо, Лиз никога не закъснява, нали?

Влиза в общата зала и сяда до Пам Трой.

Тя мрази Пам Трой, и го признава пред всички...

- Aлекс, слушаш ли ме? - Uh, да.

Да, Maрия Слушам те

но това си си типичната ти нали?

Лиз е добре. Нищо не е станалоТук го пише черно на бяло

Не забравяите костюмите си за Фестивала в Краш този уикенд.

$500 за човък с най-готин костюм

Now, let's get down with our little higgly-giggly and alien selves.

Не мога да повярвам, Maкс.

Знаеш ли, вай-накрая започвам да чувствам че имам почти-нормален живот...

и те разваляш всичко е една луда постъпка.

Как позволи на , заблуденият ми брат да направи това?

Хей. Не ме изкарвай мен виновният. Не аз се мисля за супер герой

- Вижте, казах,че съжалявам. - Ти съжаляваш?

Нарушаваш свещенно обещание и само това ще кажеш?

това е против правилата, Maкс, правилата които ние наложихме

Ти ползваш твоите сили постоянно.

За развлечение.

Най важното е да го потулим.

Просто трябва са измислим какво да кажем на госпожица Биоложката

За Бога Ти си й казал.

Нямах избор.

Всичко ще е наред.

Не осъзнаваш ли,че всичко се е променило?

- Не, не е. - Maкс, тя е права, Прицакани сме.

Време е да напуснем Розуел

- Mайкъл, не може просто да напуснем. - напротив, можем.

Винаги сме знаели,че този ден ще дойде. Казахме,че когато стане, ще сме готови.

Майкъл, къде ще отидем?

Розуел е нашият дом

Розуел не ни е дом. Дори не е нашата Слънчева система.

Това е най-близкото нещо до дом което имаме.

За вас двамата може би, Семейство Евънс вас намери край пътя, не мен.

Те са като истински родители, Моят осиновен баща. ме държи само заради издръжката

Всичко ще е наред Просто трябва да си кротуваме.

- да се върнем в училище и да се държим нормално. - да се държим нормално?

Това ли ти е големият план Maкс? Не осъзнаваш ли,че е просто въпрос на време

преди да ни открият и предадатна някоя държавна агенция

където ще ни правят тестове, проби и, а и разбира ще ни унищожат.

- Хей. - Та звънях ти към 37 пъти.

- Знам, съжалявам. - Лиз, какво ти стана вчера ?

Какво имаш в предвид, Мария Ти беше там. Ти...

Видя всичко.

Така ли, защото това не е кетчуп.

На мен ми прилича на кръв.