Only Dogs Run Free (Rak Klavim Ratzim Hofshi)

Там където живея, само кучета бродят свободно (Аси Даян)

Не се притеснявай.

Ще спиш като бебе сега.

Трябва да... Трябва да спя...

Трябва да поспя...

Това е позицията на копелетата. Идваш ли? - Да.

Вие двамата останете тук и стреляйте по всичко, което се движи, ясно?

На три, отивам надясно, ти наляво. - На три.

Хей! Какво ти става?!?! Побърка ли се?!?!

Какво стана с мен?

ДИВИТЕ КУЧЕТА

Translation ZALMEN BEHAR

Ела тук...

Толкова ми липсваше! - Идиот!

Закъснявам за работа. Трябва да тръгвам. Много е късно.

Извинявай, извинявай. Съжалявам.

Беше абсолютен ад. Не можеш да си представиш какво беше там.

Надав ми се обади посред среща с клиент,

и ако не беше сина на Шадми, щяха да ме уволнят, много отдавна...

Да, а защо не си уволнен?

Спри. Закъснявам за работа. Трябва да тръгвам.

Хайде... Едно бързо...

Не съм в овулация... - Отлично.

Най-накрая, ще го правим за удоволствие...

О, мамка му! - Какво?

Забравих да сложа сладоледа в хладилника.

Талма? - А?

Липсваше ми.

Толкова си сантиментален. Сега се връщам.

Той може да изглежда млад, но нека това не те смущава.

Това не му е първото подобно дело.

Той работи с адвокат Вайс в много подобно дело,

по делото Шадми,

и щом е достатъчно добър за Шадми... - Кои Шадми? Хотелите Шадми?

Хотелите Шадми, танкерите Шадми, оръжията...

Г-н Карми... - Далия! Казах не ни безпокой сега!

Но това е спешно обаждане за Ури от Надав Шадми...

Извинете ме...

Да, Надав.

След половин час.

Добре, чао.

Какво става?

Как е Лиора?

Разпитваха ме. Изпратиха случая за разследване.

Всички са против мен.

Сега говориш с мен като с приятел, или адвокат?

Като приятел, който беше с мен

в началното училище, гимназията, офицерската академия, Газа,

и в тази барака в селото. Те ще стигнат до теб.

Старецът се е разплямпал.

Той казал, че съм застрелял двете копелета, след като са си вдигнали ръцете,

и че съм убил и неговия внук.

Старецът е казал истината. - Ури, познаваш ме...

Знаеш каква голяма разлика има между нас

и скапаняците в Генералния щаб, които контролират националния морал

чрез документи и писма.

Те не видяха как Узи влезе в къща, и излезе без глава...

Шимон и Гури вързани вътре в къщата,

простреляни в главите и с отрязани пишки.

Те ще те разпитват.

Омри и стареца казаха, че ти си бил с мен през цялото време,

и че си видял всичко.

Видях всичко.

И ще те питат какво си видял.

Това, което кажеш може да определи всичко.

Аз искам да остана в армията, Ури...

Мисля, че това е важно, че е ционистко,

че съм добър офицер.

Мисля, че знаеш това.

Мисля, че знаеш какво всъщност се случи. - Надав, остави. Спри...

Ти си най-добрият войник, които познавам, и не давай да ти пълнят главата

с приказки за "военнопрестъпници". Ти не си Химлер,

нито изглеждаш като такъв.

Ако ме попитат, какво се случи там,

ще им кажа каквото видях.

Извинете! На кого е тази чанта?

На кого е тази чанта? Шофьор! - Какво? Какво?

Шофьор! Спри автобуса, моля те! Спри автобуса. Извинете ме... Извинете ме...

Махни се от пътя... Отвори вратата!

Не мога да помогна.

Застраховката ще го покрие.

Твоят дял е 15,000 шекела. Ще се видим по-късно.

Виждаш ли нещо? - Няма платна на хоризонта.

Не се притеснявай,

някой ден, корабът ще дойде.

Добро утро, Робинзон и Крузо!

Петкан! Аз съм Петкан!

Чудесно, Петкан...

Кажи ми сега, сестра ти горе ли е? - Не.

След 5 минути, трябва да отплуваш от този остров на училище.

Дръж.

Хайде, ставай! В шивашката фабрика няма да те чакат!

По дяволите.

Бях точно по средата на любимия ми сън.

Всичко беше толкова бяло и красиво...

Хората бяха красиви...

Носеха красиви дрехи...

и всичко беше покрито със сняг,

много сняг наоколо... - "Guten Morgen". (добро утро)

"Ich gei ach schlaffen".

Ей, Натан. Не съм забравила за глобуса. - Супер, благодаря.

Добро утро, г-жа Ситон. Как сте?

Дойдохме да вземем дядото.

Има няколко документа, които трябва да се подпишат.

Къде е Ели? - Той спи. Работи цяла нощ.

И Амалия, къде е тя? - Отиде в шивашката фабрика.

Мога ли да го събудя?

Добро утро, г-жо държавен инспектор.

Какво мога да направя за теб? - Добро утро Ели,

съжалявам, че те събудих...

Знам, че си работил до късно, но дойдохме да вземем дядото.

И майката се нуждае от помощ за документите. - "Ja, mein Dame!" (Да госпожо!)

Тук пише, че си съгласна да свалят дядото от дървото,

и разрешаваш да го отведат на място, където ще може да играе на табла

и да си почива с други стари хора, докато не умре.

Подпиши тук. И тук.

Добре. - Ами Натан? - Какво за него?

Да не сме на разпродажба?

Хайде, г-н Ситон. Ние ще ви отведем на по-добро място.

Нямаш ли някоя помощ и за мен?

Защо да не се качим на дървото, така ще можеш да ме отведеш в Хилтън?

Защо? Мислех, че теб ти е добре

в Гражданска защита, нали?

Толкова е добре, че чак да се побъркаш! Но, всъщност,

ако всичко е наред с Натан и дядото,

ще се махна от тук след месец.

Близкия изток вече ми стига...

Защо, къде ще отидеш, Ели? - Хамбург!

След месец, ще отида в Хамбург! - Защо Хамбург, Ели?

Защото при тях има ред и законност, култура...

Те са пунктуални, трудолюбиви...

Всяко изречение завършва с

"Danke schon"(благодаря), "Bitte schon... "(моля)

Или "Schnell"(бързо), или "Achtung"... (внимание)

Разбираш ли, какво имам предвид? Няма нищо тук...

"Auf wiedersehen... "

"Auf wiedersehen... "

Амалия,

Амалия, красавицата...

Толкова ми липсваш... Морето се е затъжило за теб,

дори и слънцето и облаците... Те питат, къде е моята Амалия?

Спри... стига, Хайм. Аз...

Сега отивам да работя. - Браво на теб!

Тежка работа.

Защо не дойдеш при мен, за почивка, и да си изкараш времето добре...

Няма по-хубаво от чаша кафе на залез слънце. - Престани, Хайм!

Спестявам пари да уча професия.

Така че остави ме на мира, става ли?! - Защо говориш така?

Тревожа се за теб.

Липсваш ми. Не съм те виждал 3 месеца!

Ако не беше спомена за теб, защо мислиш, че останах

в тази гадна дупка?

Хайде, Амалия. Знаеш колко те обичам...

Кой те обича повече от мен... - Никой!

Майната ти...

А сега, колекцията на младата и талантлива Амалия Ситон,

изгряваща звезда в света на модата,

израснала в трудни условия, и въпреки трудностите,

успяла да влезе в водещия колеж на Израел за моден дизайн и да завърши с отличие...

Нека видим Наоми Кембъл,

представяща колекцията на Амалия Ситон!

Стъпи на Земята, Амалия...

Какво става с теб, Амалия?

Кога ще спреш да мечтаеш?

Колко от тези си направила?

По-добре да започнеш да работиш по-бързо!

Направила си половината в сравнение с другите!

Не искаш да получиш половин заплата, нали?

Не, нали?

Хайде, на работа!

Обзалагам се, че не е докосвала мъж поне от 700 години!

Абсолютно!

Тя трябваше да бъде надзирател или нещо такова.

Видя ли как й се нрави това?

Писна ми от това. Ужасно е.

Какво мога да направя? Откъде да взема парите за този курс?

Защо не искаш той да те закара до вкъщи?

Сара, толкова си наивна. Наистина! - Аз наивна? Ти си наивна.

Този човек е луд по теб!

Сестро, това е...

Няма да намериш любов като тази... Това е любов като по филмите...

Не разбирам как можеш да се отказваш от това,

и той е красавец! Наистина...

Как е принцесата ми?

Как е красавицата ми?

Защо не седнеш в колата?

Ще те отведа, където искаш...

Където иска моята булка... - Окей, изчезвам от тук.

Как се казва красивата приятелка на Амалия?

Сара. - Сара?

Такова красиво име... Това е от Библията...

Знаеш ли коя е била Сара?

Разбира се, че знаеш.

Веднага си личи, че си интелигентна.

Кажи, Сара...

Ти си добра приятелка на Амалия, нали?

Може би ще ми направиш малка услуга?

Не се притеснявай. Можеш да ми се довериш.

Ела по-близо до колата.

Искам да ти покажа нещо...