Fearless

:::БЕЗСТРАШЕН:::

Тук има още. Докарайте друг екип.

Докарайте екип и при опашката.

Ще ни трябва доста помощ.

Добре ли сте? Бебето наред ли е?

Всичко е наред, можеш да останеш с баща си. - Не съм му баща.

Отивай с него. - Не, моля те,

искам да остана с теб. - Вземете го!

Трябва да намеря майката.

Махнете ги оттам! Ще избухне.

Не, детето ми. Детето ми е там.

Добре ли сте?

Бяхте ли в самолета?

Не. Намерих това бебе.

Трябва да намеря майката.

Там има една жена, която търсеше бебето си.

Ваше ли е?

Ангелчето ми.

До най-близкия хотел.

Шегуваш ли се?

Жив си...

Говорител на "Интер сити" каза, че е имало 200 пътника...

60 Бейкърсфийлд. Потвърдена е катастрофата на самолет на "Интер сити"

в северозападната част на областта, на пътища "Севън" и "Лейк".

Макс Клайн, какво правиш тук?

Просто минавам.

Въобще не си се променил. - Добър опит.

Не мога да повярвам, че са минали 20 години.

Това ли са палачинките с ягоди?

Аха.

Исках...имате ли цели ягоди? - Сигурно.

Донесете ми една купа, моля.

Не помня да си обичал толкова ягоди.

Как е Бил? - Оглави ли театралния отдел вече?

Не, отказаха му.

Ще го направя бързо. Не ми се минава през всичко поред.

Животът ми е катастрофа. - Не, не е.

Повярвай ми, животът ти не е катастрофа.

ВЯРА

Дебела съм, не съм написала нито една пиеса от години.

Най-големият ми, Тими, е умствено изостанал.

Благодарение на семейната терапия се научих да го обичам такъв, какъвто е.

Двете средни, Джеймс и Сара, ме мразят, че отделяме толкова внимание на Тими.

Провалят се в училище, за да ни дразнят.

Справят се, като ходят на сбирки за роднини на умствено изостанали.

Най-малката - Елън, която искаше да стане балерина, си счупи глезена,

играейки баскетбол с братята си.

А Бил се чука със студентка.

Даже не е трагично, а жалко.

Вземи си една ягода? - Каква полза ще има?

Забраненият плод е най-сладък.

Забраненият плод.

Не дойдох за това.

Трябваше да се досетя. Винаги си бил верен.

А ти?

Кой ще ме иска?

Чакай малко, не си ли алергичен към ягоди?

Замалко да умреш заради една ягода като малък.

Мина ми.

Виждаш ли, нищо ми няма.

Абсолютно нищо.

Това е той. Да? - Добро утро, сър, аз съм агент

Парсънс, това е агент Смит. Ние сме от ФБР.

Регистриран сте като Макс Клайн в Сан Франциско, нали?

Хванахте ме. - Може ли да влезем?

Бяхте ли на полет от Сан Франциско до Хюстън? - Да, бях.

И просто така сте си тръгнали?

Колко е часът? - 10 ч. сутринта, четвъртък.

Изчезнал сте почти един ден. - Изчезнал?

Г-н Клайн, какво правите тук?

Тръгнахте си от катастрофата, наехте кола и карахте до Ел Ей.

Защо? - Не им трябвах вече.

За какво да сте им трябвал?

Арестуван ли съм?

Не, не сте направили нищо.

Познавате ли този мъж?

Аз съм Синди Дикенс от "Интер сити еър" и съм

тук, за да ви помогна да се приберете вкъщи.

Мило, никой не ми е помагал да се прибера от първи клас насам.

Ето билетите ви за Сан Франциско. Влакът потегля след час.

Искам да летя. - Извинете?

Ще ми дадете безплатни билети до Сан Франциско, нали?

Разбира се.

Но, докато разговарях с жена ви по телефона, тя ми каза,

че даже преди неприятната...

Катастрофа. - Да, точно.

Даже преди това сте се страхували от летене.

Ще се радвам да се прибера с вашата линия, но имам една молба.

Да, сър?

Искам да съм в първа класа.

Страхотно. С най-добри пожелания, сър.

Сър, може ли да видя бордовата ви карта?

Надолу по пътеката.

Той на борда ли е? - Да.

Замалко да не успея.

Здравейте, Бил Пърлман.

Със сигурност се радвате, че се прибирате.

Вие сте психиатър.

Точно така.

Специализирал съм в пост-травматичен стрес.

Написах книга. Няколко авиокомпании ме наеха...

Просто се отдалечаваме от портата.

...като консултант за оцелели от катастрофи.

Разбира се, получавам безплатни билети. Колана!

Толкова пътувам в работата си, че представата ми за ваканция...

Това е нормално.

...е да стоя на едно място.

Не съм уплашен, но бих искал още едно питие като излетим.

Трябваше да кажа "ако излетим".

Мамо, той дойде.

Ти си жив.

Вижте го, съвършен е.

Беше ли изплашен? - Не, никак даже.

Извинете, аз съм Стивън Брилстийн.

Нан помоли да изчакаш тук, той е адвокат.

Извинете за безпокойството, но г-жа Гордън

е притеснена, авиокомпанията не може да разпознае...

Джеф е мъртъв.

Макс не е на себе си в момента.

Откъде знаеш, току-що се запознахме.

Аз съм Бил Пърлман. - Психиатър към авиокомпанията.

Аз съм тук заради теб, Макс.

Ако авиокомпанията плаща сметките ви, ще бъде конфликт на интереси.

Ще предупредя г-н Клайн, че, ако каже нещо във ваше присъствие...

Трябва да си остане между нас.

Да говорим за това по-късно.

Нан не знае, мисли си, че щом ти си жив...

Аз ще й кажа.

Може ли да поговорим насаме? - Това е неуместно...

Добре, вън! - Трябва да поговорим.

Добре ли сте? - Не го ударих силно.

В момента не мога да ти помогна.

Ако ви потрябвам, ми звъннете.

Трябва да чуя всички подробности заради г-жа Гордън.

Нещо против да съм откровен. - Даже бих го предпочел.

Нали видяхте трупа на г-н Гордън?

Послушайте ме, когато говорите с адвоката си,

подчертайте, че сте видели трупа на партньора си.

Помислете си добре какво друго сте видели.

Няма значение какво казахте досега.

Паметта се връща постепенно. Знам, че е ужасно да говоря по този начин.

Важно е да си спомните, дали сте видели г-н Гордън мъртъв.

Още нещо, ако не е умрял мигновено, ако е изпитвал силна болка...

Учите ме как да лъжа, за да получа повече пари.

За да съм честен, не си мислех за вас, а за г-жа Гордън.

Тя не е от заможно семейство и сега е вдовица с две малки деца.

Какво, какво има? - Не искам да лъжа.

Добре, просто кажете "Не".

Добър вечер, г-н Клайн.

Само недей да пищиш. Мисли за партньорската застраховка.

Мисля, че сте длъжен да помогнете на г-жа Гордън с това обезщетение.

Още нещо.

Цяла нощ преглеждах документите на г-н Гордън.

Той е обърнал билетите ви по "Ем Екс", получил по-голяма сума

и си присвоил разликата.

Значи Джеф ме е излъгал с няколкостотин долара.

И е лишил жена си от автоматичната застраховка "Америкън експрес".

Друга причина да се замислите какво точно помните.

Спокойно. - Знаех си, досетих се веднага.

Бяхме глупави. Държахме се като кретени.

Той те обичаше.

Правеше го щастлив. Той те обичаше.

Обичаше те.

Макс, просто млъкни, моля те.

Нека те прегърна.

Защо не се обади? Къде беше? - На посещение на миналото си.

Защо поне не ми каза, че си жив?

Мислех, че съм мъртъв.

Как се чувствате като герой, г-н Клайн? - Само няколко въпроса.

Това съм аз.

Живеем в един и същи град. Не е ли страхотно?

Това е синът ми, Йона. - Здравей, аз съм Байрон.

Тате, хайде да се качваме на автобуса.

Аз съм Питър Хамъл, бащата на Байрон. Искам да ви благодаря.

Имате смел син. - Накарах баща ми да ме доведе.

Не мога да спя. Искам да бъда с теб.

Защо, синко? - Чувствам се в безопасност с него.

Много хора са се спасили благодарение на вас, г-н Клайн.

Наричат ви Самарянина. - Не аз, а пилотът ни спаси.

Но спаси мен. Бях заседнал надолу с главата и той ме измъкна.

И едно бебе. Помогна на много хора.

Щяхме да изгорим.

Какво ще кажете за бебето, г-н...

Махай се от пътя, задник!

Да.

Не можеш, искаш да ме убиеш, но не можеш.

Опасност, пазете се.

Момче се събира отново с герой.

Мъж от Норт Бийч става смел спасител.

Тези кадри на смърт и унищожение плъзнаха из нацията преди няколко дни,

когато полет 202 на "Интер сити" се разби.

Позната ситуация. Пълен срив на хидравликата

при рутинен полет от Сан Франциско до Хюстън.

Отчаян опит да се достигне летището Бейкърсфийлд

преди металният гигант да се разбие в царевичното поле.

Ходейки из тези останки, човек се замисля какво означават за всички нас.

За оцелелите, за тези, които помогнаха и за тези, които скърбят.

Прекарваш на компютъра повече време в игри, отколкото в нещо продуктивно.

Успокой се, просто се успокой! - Добре съм.

Чу ли това?