The Crown

1964 г.

Ваше Величество.

Всички в пощата са възхитени от новия профил,

който смятат за изискано отражение на превръщането ви от млада жена...

В стар прилеп?

В майка на четири деца и улегнала кралица.

Директорът на пощата каза, че двете изображения,

младата и малко по-възрастната кралица,

са почти еднакви.

Директорът Бевинс е много мил.

Но също е и безсрамен лъжец.

Малко промени в косата...

Големи промени, това е.

Рядко възрастта е любезна към някого.

Но нищо не може да се направи.

Човек трябва да продължи.

К О Р О Н А Т А

ОБИГРАН

Превод и субтитри Gushifly

УНАКС ТИЙМ © 2019

Усилете го, моля.

О, не! - Какво?

Уотсън е получил още един удар.

Горкият. - Днес ще отида да го видя.

Ако този мъж спечели днес, ще ни изрита.

Кой? - Уилсън.

Половината му кабинет ще се състои от побеснели антимонархисти.

Ще поискат главите ни набучи на колове.

Да живее революцията.

Съмнявам се да говорят френски в Халифакс или Хъдърсфийлд.

Или откъдето и да е той.

Дори чух слух, че е шпионин от КГБ.

Г-н Уилсън, това е абсурдно.

Предшественикът му, Хю Гайткел, беше отровен от руснаците,

за да може техният човек да заеме мястото му.

От кого го чу? - От мой приятел в клуба.

Имаше цяла теория, как Уилсън е бил променен на търговската мисия в Русия.

Каза, че дори има кодово име в КГБ.

"Обигран."

Щом ти и приятелите ти го знаете, несъмнено и МИ5 го знаят.

И са стигнали до заключението, че с него всичко е наред,

или щяха да направят нещо.

Освен ако не са очаквали да стигне толкова далеч.

Никой не е очаквал.

Ясно се вижда, че държавата се нуждае от ново ниво на контрол.

Добро утро, Ваше Височество.

Сър, напомням, че обядът е в 13:00 часа в "Мирабъл.

Кажи й, че няма да дойда.

Може да си вървиш. - Сър.

Добро утро, Ваше Височество.

Ти коя си? - Нова съм.

Предполагам, че не се казваш "Нова." - Не.

Когато те попитам... - Вайлет, г-жо.

Къде е другата?

Онази дебелата. - Напусна, г-жо.

Преумори се психически.

Да? - Добро утро, лорд Сноудън се извинява.

Какво? - Отиде да прави снимки.

Какво? - На деня на изборите.

Не! - Ще се опита да дойде за кафето.

Не!

Тони?

Отвори вратата.

Ваше Величество, Ваше Височество.

Сър Антъни, какво е всичко това?

Подготовка за предстоящата изложба в галерията "Гилдхол."

На нашите картини? - Портрети на съвременна Европа.

Съгласихте се да кажете няколко думи. - Така ли?

Това беше грешка. - Вероятно.

Кой е този? - Анибале Карачи.

Не съм го чувал. А този?

Артемизия Джентилески. - И него не съм го чувал.

Това е тя, сър.

Не сме големи ценители на изкуството в семейството ни.

Ние сме от провинцията. Диваци.

Не бих го казал. - Аз го казах.

Не си ли съгласен с мен?

Винаги съм казвал, че кралицата и майка й имат набито око.

Какво? Между тях? - Всяка една.

Правилно, скъпа. Тръгвам.

Погледни на ляво!

Късмет с Уинстън.

Ако ще говоря, би ли ми дал някой от твоите хубави уроци.

С удоволствие. - Предшественикът ти не ме изтърпя.

Винаги си бил мил с мен и ме караш да се чувствам,

ако не ученолюбива то не и глупава, оценям го.

В тази връзка, какво представлява ранната модернизация?

Краят на Средновековието и началото на индустриалната революция.

Приблизително края на 15 до началото на 18 век.

А в каква ера живеем сега? Плашещо модерна?

Мисля, че всичко зависи от резултата на изборите днес.

Гласува ли? Знам, че не трябва да питам.

Гласувах, г-жо. Консерватор съм.

Наистина?

Винаги съм смятала, че си от левицата. - Някога бях, но вече не.

Кой е този? - Рембранд.

Старец във военна униформа.

Загадъчен образ.

Говорейки за загадки, какво мислиш за г-н Уилсън?

Някои чуват слухове. - Слухове?

По време на търговска мисия в Москва е вербуван от КГБ. Глупости.

Не бих ги отхвърлил така бързо.

Млад социалист посещава Русия в наши дни.

С впечатляващ ум.

Не е немислимо да е привлечен към по-радикални идеи.

Но сега г-н Уилсън е по-възрастен.

И съм сигурен, че е и по-мъдър.

Животът на Харолд Уилсън се промени драматично.

От виден противник на опозицията той се превърна в опозиционен политик.

Потенциален премиер и служител на короната.

Сър, кралицата.

Скъпи Уинстън. - Ваше Величество.

Не се движи. Как си?

Скован, г-жо. Истинско дразнение.

Мислиш ли, че Уилсън има шанс? - Боя се, че да.

Трябва да посрещнем студения вятър на социализма,

който ще завее през тази страна още веднъж.

Вероятно не трябва да ви го казвам.

Когато бях премиер,

младият г-н Уилсън дойде при мен,

искайки моето разрешение да отиде в Русия.

От името на...

Бордът по търговия. - Да, то.

Един от първите западни политици да отидете зад желязната завеса.

Тогава си мислех: "По-добре да го наглеждаме този."

Не мога да си представя, какво би било,

да имаме премиер, на който не вярваме.

Когато някой помисли, какво беше с теб.

Бях ужасен кавгаджия.

Ти беше моят ангел хранител.

Покривът над главата ми.

Гръбнакът ми.

Желязото в сърцето ми.

Ти беше компасът, който ме насочваше.

Не само мен, а всички нас.

Къде щеше да е Англия без нейния...

Най-велик британец?

Бог да те благослови, Уинстън.

Мили Боже!

Благодаря.

Пристигайки у нас сега. Това е победа на лейбъристите.

Тяхната партия ще формира следващото правителство.

Хората ще се събудят утре в една нова Англия,

чиято съдба лежи в ръцете на г-н Уилсън.

Сега отиваме в сградата по транспорта,

където поддръжниците на лейбъристите ще празнуват.

Протоколът, е както следва. Щом ви извикат, се покланяте.

Казвате на кралицата "Ваше Величество", след това г-жо.

Щом излезете казвате отново "Ваше Величество."

Не сядайте и не говорете преди нея.

Без никакъв физически контакт, освен ръката й, ако я предложи.

Никакви общи приказки, ако тя не ви прикани.

Накрая, тя ще позвъни и аз ще ви взема. Покланяте се и тръгвате след мен.

Лидерът на опозицията, Ваше Величество.

Г-н Уилсън.

Благодаря.

Ваше Величество.

Страната се произнесе. Партията ви спечели изборите.

Дългът ми като кралица,

е да ви помоля да сформирате правителство от мое име.

Поздравления, г-н премиер.

Предполагам, че трябва да започна с извинение.

За какво? - За победата.

Наясно съм с привързаността ви към предшественика ми,

и че несъмнено предпочитате той да продължи поста си.

Мой дълг е да нямам предпочитания. - Всички имаме, нали?

Не може да ги сдържаме, в природата ни е.

Виждам привързаността към някой, с който може да говорите за състезания,

някой с добро потекло, който знае как да държи приборите си,

за разлика от грубиян като мен.

Едва ли. - Но страната каза друго.

Струпа им се достатъчно бъркотия, която консерваторите ни оставиха

и каша, която изляха.

Високи цени на земята и жилищата, родови бунтове, секс скандали,

огромна безработица, отхвърляне от икономическата общност,

годишен търговски дефицит от 800 милиона паунда.

Незавидно наследство.

Какво ще направите за баланса на плащания? Ще ги обезцените?

Не, г-жо.

Лейбъристите обезцениха веднъж паунда с малък успех.

Партията ми не може да рискува да бъде видяна по този начин.

Това е въпрос и на национална гордост.

Страната ни е велика, а паундът е мощен символ.

Човек няма да свикне лесно.

Какво значи това? - Вие сте част от този символ.

Лицето ви е на всяка монета и банкнота.

Не.

Помня, че видях лицето на баща ми за първи път върху шилинг

и си мислих колко странно изглежда.

В същото време осъзнах, че един ден ще гледам моето лице.

Но човек не знае, какво му е приготвила съдбата.

Представяли ли сте си, че ще бъдете премиер?

Божичко, не. - И как бихте могъл?

Г-н Гайткел беше толкова млад. - Беше.

Никой не би могъл да предвиди смъртта му.

Не. - Толкова внезапно.

Да. - И неочаквано.

Да.

Все пак, получаваме от съдбата си каквото можем.

Разбира се.