Esimesed 200 rida.
Киностудио „ЗЕБРА” представя
Излез!
С лице към стената!
Тръгвай!
Пали.
- Страхотен шах. - Остави го.
- Пани Мариола. - Да, пан доктор?
Донесете днешния вестник.
Веднага.
Седнете.
Вие сте болен и по-нататъшното ви оставане в затвора
е опасно за вашето здраве.
- От какво съм болен? - Тука всичко е написано.
Спазвайте точно всички предписания.
Ще се явите пред комисия, след което ще ви освободят.
филм на Юлиуш Махулски
ВИНЧИ или ВА-БАНК-3
В ролите:
Роберт Венцкевич Борис Шиц
Мечислав Громбка Марцин Дорочински
Камила Баар Яцек Крул
Ян Махулски
Композитор: Мацей Станецки
Всичко наред ли е?
- Харесва ли ти? - Може би.
- Кога можеш да започнеш? - Веднага.
Поглеждал ли си в хладилника?
Оператор: Едуард Клосински
Автор на сценария, продуцент и режисьор - Юлиуш Махулски
- Спри, трябва да пусна една вода. - Първо ще скрием парите.
- Спри, ще се пръсна. - Ей, голям пикльо си.
Спри тук.
Я виж ти - Цума! Каква изненада!
Здравейте, пан началник.
- Зареждаме бензин? - Това е дизел.
Току що ни съобщиха, че са ограбили някой си Леман.
Та си помислих: навярно, Цума ще знае кой е.
Леман?
- Този - нумизмата? - Да, да.
- Може ли, първо да платя? - Отвори багажника.
Неподходящ момент?
А нима за диарията има подходящ момент?
Влизай.
Тунга! Привет, кученце. Не позна ли стопанина си?
- Искаш да си я вземеш? - Не, вече е твое куче.
Знаех си, че все някога ще дойдеш.
- Какво става с мама? - Омъжи се.
- За трети път? - Да, и замина за Канада.
- Кога излезе? - Не съм излезнал.
Остана още една година, отпуск по здравословни причини.
- Болен ли си? - Няма здрави хора.
- Има такива дето не са ходили на лекар. - Ясно.
- Какво ще пиеш? - Имаш ли дометен сок?
Да.
А аз Стършел забравих, че можеш да изглеждаш така.
- Искаш ли да знаеш, защо дойдох? - Не.
Добре, ще ти кажа.
- Един иска да купи от мен картина. - Ами, продай му.
Но тази картина виси на чужда стена.
Защо ти е това?
Тебе ще те хванат и като рецидивист
ще ти лепнат 3 пъти повече.
Все тая, няма да се върна в затвора.
Ще избягам в чужбина и ще започна всичко отначало, а ти ще ми помогнеш.
Появяваш се след 3 години...
И говориш така, сякаш нищо не се е изменило.
А какво се е изменило?
Не можеш да си представиш, как се променят хората.
Явно искаш, да те попитам,
доколко хората могат да се променят?
А, аз ще те попитам: ще ми помогнеш ли, за последен път?
А аз ти отговарям: не мога.
- Ще заработиш за един нов живот. - Вече имам нов живот.
Още по-добре.
Моля.
Работя в охранителна фирма.
- А къде е втория човек? - Какъв втори човек?
Кога ще поумнееш, Цума?
Вземи.
- Не си го похарчил? - Твое е.
- Сега струва 2 пъти повече. - А твоя дял?
Ти постъпи благородно тогава, а аз - сега.
- Но няма да ти помогна. - Добре.
Не искаш да помагаш - и не трябва.
- Може би ще обядваш с мен? - Да, има тука едно местенце.
Не, каня те у нас, утре в 3. Улица „Омоча”, 6-65.
И хубаво си помисли.
Чао, Тунга, добро кученце.
- Здравейте, пани Новакова. - Как е мама?
В Торонто е.
Това е най-забележителната картина в полските сбирки -
„Дамата с хермелина” или „Дамата с невестулката”.
Нарисувана е в 1490 година от Леонардо Да Винчи,
а в 1800 г. е донесена в Полша от княз Адам Чарториски.
Утре картината заминава за Япония.
Името на тази дама е Цецилия Галерани,
и е нарисувана по поръчка на миланския княз
Людовико Сфорца, наречен още Ил Моро.
Дявол да те вземе, Шишко.
Май съвсем не се радваш да ме видиш?
Радвам се.
Изглеждаш във форма, затворът ти се отразява добре.
Престани.
Колко си злобен.
- Как ти се струва доктор Вядерни? - Много го бива.
Дължи ми една камара пари.
Залага на коне.
Кога ще получа останалото?
При свършена работа.
- Един милион евро. - Всъщност 915 хиляди,
като извадиш 60-те в хладилника, и 25-те, с които ти купих кола.
- Исках червена. - Нямаше друга.
А паспорт?
Стефан Падло. Ега ти името.
Нямаше друго.
- Дай ми го. - Мислиш, че ще избягам?
Не, но защо ти е сега, ще го получиш след това.
Аз си държа на думата. Дай ми го.
- И след работата, сметките ни са чисти? - Напълно.
И няма повече да ме търсиш?
- Че, защо? Хайде дай го. - Дай ми втория ключ от апартамента.
- Винчи заминава за Япония. - За 2 месеца.
Знам, че ти трябва време за да се подготвиш.
- Кога се връщат? - Не знам.
Пазят го в тайна.
- Ти имаш навсякъде свои хора. - Защо са тези въпроси?
Договорихме се за работата.
Само картината ме интересува.
Всичко трябва сам да узнаеш.
3ащо ти е Винчи?
- Малко ли пари имаш? - Само за пари говориш.
Обичам това, което правя.
Пан Гжес, джи-пи-еса, моля
- Имате ли паспорт? - Разбира се.
Лукаш, не знам дали това е важно.
Струва ми се, че видях Цума.
- Какво значи „струва ми се”? - Вчера, пред музея.
- Не, Цума лежи в затвора. - Затова казах „струва ми се”.
Довиждане.
Приятен път.
„Рено-трафик”.
- Това ли ти е адреса? - Да.
- И на него живееш? - 3асега да.
- И си болен? - Там всичко е написано.
Трябвам ли ви още?
Седни!
Четирима срещу един?
- Какво си замислил, Цума? - Моля?
3ащо не лежиш в затвора?
По принцип съм в затвора,
просто имам прекъсване в излежаването на наказанието.
Какво да замислям? Болен съм.
- Болен? - Така каза лекарят.
Вядерни? Той вече не работи там.
Така ли? Имам рецепти от него.
Знам, че нещо си намислил.
Затворът ме научи,
че не си струва.
Ако те хванем, ще излезеш чак в 2011 г.
Затова ви казах, че не си струва.
- Ще се видим вдругиден. - Вдругиден?
- Не беше ли, веднъж в месеца? - През ден.
С удоволствие, пан комисар.
Не смей дори да мислиш за Да Винчи.
- Не разбрах. - Така ли?
Довиждане.
- О, спагети. - На това му казват „паста”.
Зъбите се мият с паста, а това са спагети.
- Искаш ли пармезан? - Да, може.
- Помниш ли пастата в Мужасихле? - Що за паста!
Гаждзинувна.
Благодаря.
- Вино. - Кашкавал.
Да.
Моля.
Въпросната картината виси в галерия Чарториски.
Сосът лютив ли е?
- Да Винчи? - Откъде знаеш?
В Полша има само една негова картина.
Да пием за Да Винчи.
- Няма да пия за това. - Защо?
- Тогава да пием за милион евро? - Може.
Това е най-ценната картина в страната.
Не искам да слушам тия патриотични говна.
Искам позитивно мислене.
Защо ти е това?
Тази картина не може да се продаде.
Какъв е тоя глупак, дето ти я поръчал?
Някакъв плантатор на кока от Боливия.
Не може да си изхарчи парата, върху която е седнал.
Всичко откраднато от музеите в Европа изплува в Ла-Пас.
Да, този музей не може да се обере.
Имат нова охранителна система, блокировка.
- Разхлаби се малко. - Няма да се разхлабя.
Тоя тип, дето те закопча тогава,
работи в отдела за музейните кражби в полицията.
Обучавали са се в Щатите, в Куантико.
Ти самият каза, че много се е изменило.
- Но не съм ти казал всичко. - Говори смело, Стършел.
Уча право, вечерно.
No comments yet. Be the first to leave one.