Run Lola Run (Lola Rennt) (Lola rennt)

''Няма да спрем да изследваме...

и в края на всеки опит ще се връщаме откъдето сме започнали...

и ще си мислим че започваме за първи път.'' - Т.С. Елиът

''Краят на играта е преди началото на играта.'' - С. Хербегер

Хората...

може би на странните същества на планетата.

Мистерята на въпросите без отговор.

Кои сме ние? Откъде идваме?

Накъде отиваме? Откъде знаем това което си мислим че знаем?

В какво изобщо вярваме?

Безброй въпроси В търсене на отговор...

отговор който просто ни отвежда до нов въпрос...

с нов отговор водещ до нов въпрос... Безкрайни въпроси...

Но в края на краищата, въпросът не е ли винаги един и същ?

Със винаги един и същ отговор?

Топката се търкаля. Играта продължава 90 минути. Това е факт.

Всичко останало е само теория.

И от тук започваме!

Сценарист и режисьор Том Тиквер

- Мани? - Лола.

Какво става? Къде си?

Къде беше ти по дяволите !?

- Стигнах там твърде късно. - По дяволите защо точно днес? Винаги си била точна!

Откраднаха мотопеда. Но това няма значение.

Напротив - Има значение!

Какво не е наред?

Не съм виновна аз Мани. Просто отидох да си купя цигари.

Нямаш представа колко беше бърз копелето гадно.

Нищо не можех да направя. Беше изчезнал преди да изляза.

Даже си взех такси.

Оня беще тръгнал да бяга на изток. Но после май е завил по ул. Грунвалд.

Забелязах когато беше вече твърде късно.

Просто не се усетих. Бях се сдухала заради мотопеда ни.

- Няма значение. - А когато стигнах ти вече си беше тръгнал.

Сега вече няма значение. Свършен съм.

- Но защо? - Помогни ми, Лола!

Незнам какво да направя.

Ти не беше там, и аз оплесках работата.

Всичко преебах. К'ъв съм тъпак!

Успокой се. Кажи какво стана?

Просто ми кажи какво стана?

Лола той ще ме убие. Направо ще ми види сметката.

Спри! Плашиш ме. Какво става?

- Да не са те хванали? - Tова щеше да е нищо.

Всичко вървеше перфектно. Закарахме колите на мястото, пичовете дойдоха...

Платиха си, и всичко беше наред. Фасулска работа.

Минахме през границата, и ме оставиха на указаното място.

Отидох, дадох ги на експерта и той свърши работа за нула време.

И всичко беше като по часовник, с изключение на теб.

Теб те нямаше.

- И после? - Нищо. Нямаше даже уличен телефон.

Не можех да си извикам такси и затова хванах метрото.

И там, там беше оня скитник...

спъна се, падна ми в краката и изведнъж се появиха контрольори.

И аз се измъкнах както винаги- Стар инстинкт.

- Чантата! - Чантата.

Чантата!

Леле къв съм аматьор! Пълен скапаняк!

Все на мене ми се случва! Ако просто беше дошла да ме вземеш нямаше да се случи.

Стана толкова непредвидено. Друг път винаги си идвала навреме!

- Не се ли обади на следващата метростанция? - Естествено.

Но беше твърде късно. Шибаната чанта вече я нямаше.

И знам кой я взел. Скапания просяк! Тоя шибан боклучия!

Сега е на самолета за Флорида или Хаваите...

или Канада или Хонг Конг или Бермудите или еба ли му майката къде.

- Ами Рони? - Ще ме убие.

- Трябва да му кажеш. - Забрави!

- Защо? - Няма да повярва на нито една дума.

Веднъж си каширах един стек цигари. Веднага забеляза.

Той не вярва на никого.

Работата с тия мерцедеси беше нещо като тест...

да види дали може да ми вярва.

Колко имаше в..., в чантата?

- 100,000. - Кво?

- 100,000. Тест. - Мамка му!

Видя ли! Нямаш думи нали ?

Сигурен бях, че ще дойде ден в който и ти няма да знаеш какво да направиш.

Нали все ми разправяше: ''Любовта може да направи всичко.''

- Tогава намери ми 100,000 марки за 20 минути. - 20 минути?

Да Рони каза в 12:00 на Уотър Тауър зад ъгъла.

- За 20 минути. - Бягай Мани!

- Не. - Защо не?

- Никой не може да се скрие от Рони. - Идвам с теб.

След 20 минути Рони ще е тук, а аз ще съм просто един труп.

Стига Мани!

Какво стига? Така или иначе не можеш да ми намериш 100 бона!

Той ще ме изгърби и единственото което ще остане от мене ще бъдат 100,000 парчета...

разпръснати по света и край! Няма го вече Мани!

- Нищо не можеш да направиш! - Млъкни!

Виж...

Чакай ме. Аз ще ти помогна. Стой там! Идвам след 20 минути. Ok?

И к'во ще направиш? Ще си дадеш дрънкулките в заложна къща ли ?

Къде си в момента?

В телефонната кабина, в центъра, точно срещу бар Спирал.

Добре, стой там и не мърдай. Обещавам ти че ще измисля нещо.

След 20 минути съм при теб! Ок?

Майната му. Ще вляза в супермаркета и ще ги изгърбя със 100 бона.

Забрави!

Рони каза че правят по 200 бона на ден, така че би трябвало да имат 100 по обяд.

Ти си луд! Не прави нищо! Просто стой в скапаната кабина! Идвам.

- Това е положението. Ще обера супера. - Ти нормален ли си?

-Недей да правиш нищо! Стой там! Идвам. -И какво като дойдеш?

Ще измисля нещо!

След 20 минути ще бъда мъртъв освен ако не обера супера!

- Не чакай! - За какво?

Ще намеря парите някак си.

Влизам вътре в 12:00 ако не си тук.

Добре! Кой? Кой?

Татко!

Лола, на пазар ли отиваш? Купи шампоан.

Знаех си че зодия Стрелец ти е аксцендента.

Да, но трябва пак да помисля, не съм сигурна.

Е, да, но и ти си омъжена.

Ей! Внимавай къде търчиш !

Кучка.

''След това...''

Най-тежко е нощем.

Събуждам се и повече не мога да заспя.

Страхувам се от тъмното.

Аз! Да се страхувам от тъмното!

Никога не съм се страхувала от тъмното. Такова чудо никога не е било.

И си мисля за нас...

мисля си - вечно ли така ще продължава.

Няма ли все накога да се решиш !?

И тогава се питам какво изобщо правя тука.

Колко дълго ще продължава така? Докога ще се крием, докога ще лъжем?

Трябва ли да остарея чакайки мъж който не иска да е с мен?

Ей! Трябва ли ти колело?

50 марки. Като ново е!

Не.

''След това...''

Знам бе човек! Знам !

Разбирам, че са много пари!

500? Какво подяволите да направя със 500 марки?

Мерси.

Фонокартата ви!

Трябва да тръгвам. Майер ще дойде всеки момент.

Искаш ли да се видим довечера?

- Обичаш ли ме? - Какво?

Обичаш ли ме?

Недей, не точно сега!

Обичаш ли ме?

Обичам те, по дяволите!

Тогава решавай.

Добре но не сега!

Все някога трябва да решиш.

Но защо точно сега, тук?

Защото съм бременна.

Хей, виж ти? Нашата малка принцеса, Лола! Каква чест.

- Защо тичаш? - Пусни ме, бързам.

Госпожицата иска да види големия татко? Няма проблеми.

Съжалявам.

''След това...''

Кажи ми, искаш ли да имаш дете от мен?

Да.

Лола?

Татко.

Дъщеря ти?

Аз съм Юта Хансен от борда на директорите.

Извинявайте че ви прекъсвам. Спешно е.

Всичко е наред. Аз тъкмо си тръгвах

- Какво правиш тук? - Какво прави тая тука?

Нищо.

Тате, ако ти кажа че се нуждая от помоща ти...

повече от всякога в живота ми, и ти си единствения който може да ми помогне...

ще ми помогнеш ли?

- Изглеждаш ужасно. - Ще ми помогнеш ли?

-Какво има? -Не мога да ти обясня сега. Ще ми помогнеш ли?

С какво по дяволите?

- Трябват ми 100,000 марки спешно. - Какво?

Трябват ми до 5 минути или...

- Или какво? - Ще се случи нещо ужасно!

Не разбирам. Какво им става на всички днес?

Моля те тате! Трябва да ми помогнеш! Моля те!

- Аз нямам 100,000 марки. - Ами моята застраховка?

Какво за нея? Тя не струва 100,000.

Моля те, татко. Говоря сериозно. Не се шегувам.

-Напротив шегуваш се Лола! Не е сериозно! -Ако не ми помогнеш той ще умре!

- Кой ще умре? - Мани.

Кой е Мани?

Приятелят ми! Ходим повече от година!

-Даже не го познавам. Защо ще умре? -Няма значение!

Добре, тръгвай с мене.

- Ще ми помогнеш ли? - Разбира се.

Отивай си вкъщи и си лягай в леглото.

И кажи на майка ти, че няма да се прибера нито днес, нито утре, никога.

Махам се и се женя за друга жена.

Ще си имам деца, и се надявам да сме щастливи защото тя ме желае.

Писна ми да слушам, ''Всичко което правиш е да работиш. Винаги се правиш на шеф.''

Може и така да е, но какво от това! Не ви пука за нищо и всичко чакате от мен!

Уморих се да бъда глупака, който винаги е виновен!

Обаче моите пари ви идват добре нали? Е, свърши се тая!

И между другото, изобщо не искам да съм баща на чучело като теб.

- Да, но си ми баща скапаняк такъв! - Не, не съм!

Ето казах ти най-накрая - не си от мене.

Сега вече знаеш.

Тоя дето те направи не доживя изобщо да те види.

Изведете я навън, ако обичате.

Хайде бе какво чакаш! Разкарай я от тука!

Всеки си има своите лоши дни.