Rose Red

Сиатъл, 1991 г.

ЧЕРВЕНА РОЗА по СТИВЪН КИНГ

Защо я поведе натам? Паркът е в другата посока.

Ани искаше... - Какво искаше Ани?

Тя не може да говори и мисли. - Може да мисли.

Ако я погледнеш, ще се увериш.

Тя е добре, това е важното. Престанете вече.

Така ли? Откъде знаеш, че е добре? Ами ако проклетото куче е бясно?

Не е. Г-жа Стантън ми каза. - И ти взе, че й повярва?

На тая безотговорна идиотка!

Хората всичко могат да ти кажат.

Дано го проумееш един ден.

Видях медальона на нашийника му. Все ме изкарваш глупачка, татко!

Престанете и двамата! Тя ще ви чуе. Да я разстроите ли искате?

О, я стига се заяжда с мен...

Добре ще ти дойде нещо силно. Аз поне имам нужда.

На екс.

Бързо става, нали? И не усещат болка?

Бързо е и не боли. Просто заспиват.

Хайде, изпий си питието.

Знаеш, че Бъди никого не е ухапал досега. Тя е виновна.

Усетил е нещо у нея.

Ани, моля те, отвори вратата.

Ани! Веднага отвори!

Пийни, ще се почувстваш по-добре.

Казвам ти, че нещо не му е наред на това дете. Не е само аутизмът.

Моля те, отвори вратата!

Ани, намали музиката! Някой ще повика полиция!

Има нещо сбъркано у нея.

Бъди го е усетил.

Кучетата познават.

Чуваш ли това?

Музика. Някой там съвсем е превъртял.

Какво е това?

Земетресение! - Не идва откъм земята...

Бързо! Бягай!

Бягай!

Отвори вратата! - Веднага, Ани!

Бързай!

Какво става? - Не знам.

Ани, пусни ни да влезем!

Моля те, отвори вратата.

Спри това.

Какво правиш, по дяволите?!

Сестричке, виж това.

Сестричке, имам бебе.

Да, знам.

Ани...

Какво направи?

10 години по-късно

С това приключваме тазгодишния курс

по психология на невидимия свят.

Като заключение ще ви насоча към три мисли.

Първата, че проучването на необичайните психични явления

е достойна цел, въпреки опетнената репутация на тази област.

Втората, че реалността не винаги е количествено измерима.

Невъзможността ни да преброим, претеглим,

да фотографираме някои неща, не значи, че те не съществуват.

Третата и най-важната е, че на изпита няма да има прошка.

А сега сериозно, благодаря ви за вниманието и ви напомням,

че някой велик човек е казал: ''Истината е някъде там''.

Весело прекарване на лятото.

Проф. Риърдън, един въпрос, моля.

Един въпрос!

Какъв е въпросът?

Говори се, че това лято планирате научно изследване на Червена роза,

имението на Римбауър. Вярно ли е?

Вие бяхте... - Кевин Болинджър, клас 03.

Не ви познавам, г-н Болинджър. Дали защото групата ни е голяма,

или защото за пръв път идвате в щастливото ни семейство?

Всъщност аз съм репортер от университетския вестник.

Моите съболезнования.

Вярно ли е и ако е така, средства на факултета ли ще използвате

или общия университетски фонд за поредния си лов на духове?

Както знаят редовните посетители на този семинар,

аз проявявам изключителен интерес към Червена роза.

Постоянно говоря за нея, имам снимка на къщата в кабинета си,

както и снимка на Елън Римбауър. Но от професор Милър ще научите,

че не съм подавала молба за финансиране

на моя, както го нарекохте, лов на духове.

Ако желаете да го питате, той е ей там.

Сега аз имам въпрос, г-н Болинджър.

Проф. Милър ли предложи да се отбиете в моя семинар

и да зададете въпроса, вместо да дойдете в кабинета ми?

Няма значение. Да смятаме темата за приключена.

Но вие така и не ми отговорихте. - Благодаря, дами и господа.

Изпитът е следващият вторник в 14 ч. Довиждане дотогава.

Съжалявам, ако съм ви притеснил, проф. Риърдън.

Няма такова нещо. Карл Милър ви е подкокоросал.

Той имаше желание да ме притесни, но това не стана.

Дори да не използвате служебни средства за вашата експедиция,

няма ли да употребите скъпо оборудване?

И нямате ли вече споразумение със Стивън Римбауър,

последния жив член на семейството?

Приятен ден.

Джойс, трябва да обсъдим това. - Няма смисъл.

Рано или късно ще се стигне до това.

На целия факултет му дотегна от твоите бабини деветини.

''Тук е пълно с духове! Викайте професор Риърдън!''

Видях ви да влизате. Дали можем да обсъдим...

Приемното ми време е ясно написано.

Не можете ли да четете?

Извинете.

Почакайте. Г-ца Спрус, нали?

Да, Кейти Спрус. - Простете, че бях рязка.

Приемното време е от 14 до 15 ч. Елате тогава.

Не става.

Не става.

Изобщо не става.

Домът на Уотърман. - Г-н Уотърман, Джойс Риърдън е.

Г-це Риърдън, тъкмо мислех да ви се обадя, но...

Наричайте ме Джойс, моля.

Бях малко зает. - Разбирам,

но вече окончателно уточнявам участниците в експедицията,

а искам да сте с нас. Помислихте ли за това?

Червена роза е опасно място за експерименти, г-це Риърдън...

... Джойс. Сигурно го знаете.

Моите уважения, Емъри, но Червена роза вече е мъртва клетка.

Сигурно, ако не си екстрасенс.

Съжалявам, че смятате така.

Тогава да мина към следващия от списъка?

Едва ли е дълъг. Няма познавачи от моя калибър.

Ще се учудите. Приятен ден.

Почакайте.

Не съм казал не, нали? - Не сте ли?

Не. Но 5000 е малко.

Не може ли да са 7 500 например?

Г-н Уотърман... - Емъри, моля.

5000 долара е първото ми и последно предложение.

И е твърде щедро. В Червена Роза няма явления от 5 години.

Тоест, откакто спряха обиколките и притока на свежо месо.

Простете, но това е нелепо.

А и аз финансирам начинанието от джоба си.

Повече от 5000 не мога да дам. Участвате ли или не?

Добре. Но ако после показвате видеокасети, ще искам добавка.

Чудесно, Емъри. На Мемориалния празник. Отбележи си в календара.

Прати ми чек, Джойс, и ще го направя. Всичко хубаво.

Гаднярче.

Отрова?

Май няма.

Емъри...

Спести си предупрежденията за някой, дето не е безпаричен.

Ето те и теб. В колата останаха още покупки.

От тая сметана ще станеш дебел. - По.

Какво? - По-дебел. Вече съм дебел.

Сметаната ти задръства артериите, ако прекаляваш.

Донеси нещата ми от колата. Казвам ти, направих удар.

Тъкмо гледах сметките, мамо. - Защо ги намесваш?

Повечето са просрочени заради кредитните карти.

Внимавам с кредитните карти. Пазарувам разумно.

Ще ти донеса нещата.

Не е ли сладко това мече? Ще си го сложа на леглото

до Хестър и Фестър. Какво се римува с Хестър и Фестър?

Противестър.

Пак се обади жената от колежа, която ще проучва Червена роза.

Видя ли? Винаги изниква нещо. Бог има грижата.

Червена роза е опасна. - Ако внимаваш, няма страшно.

Склони ли я да качи на 7 500? - Сама финансирала експедицията.

Така ти е казала и ти й повярва. - Обади й се, ще ти дам номера.

Не. Сделката си е сделка. Една от малкото мъдрости на баща ти.

Каза ли й, че за интервютата и прегледите после ще искаш още?

И без рентген, причинява рак.

Върви ми донеси покупките. После ще си хапнеш пая.

Времето за консултации изтече. Елате утре.

Казах, времето за консултации... - Предлагам допълнителни услуги.

Хубав съм по бански. Мога да се облека като камериерка.

Влез и затвори вратата, идиот такъв.

Професорке, много си хубава днес.

Идиотът иска да знае как си.

Няма да те лъжа, тежък ден беше. Но ми предстои важно обаждане.

До онова момиче Уийтън, което най-много искаш?

До сестра й. Ако можеш да седиш тихо, остани,

но ако ще те прихващат лудите, изчезвай отсега.

Много си сурова, а аз те пускам да изследваш семейния ми дом.

Но ще мирувам, кълна се, Ди.

Пардон, няма вече.

Ало? Г-це Риърдън? - Да. Как сте?

Добре, но тук е трудно да опазиш телефона от хора.

А и съм в почивка. Да побързаме. - Мога да звънна по-късно.

Не става. Още живея при нашите, за да съм близо до Ани.

Баща ми знае коя сте и какво искате. Не го одобрява.

Значи ли това, че Ани няма да участва?

Значи, че ако я доведа в Червена роза,

може да не се върна у дома.

Аз не възразявам, но Ани остава без човек, който да я разбира.

Тоест, тя няма контакт с вашите.

Мама се плаши до смърт от нея.

А баща ми според мен я мрази.

Как мога да помогна? - Край Такома има училище

за такива като Ани.

Всъщност едва ли има други като Ани.

Но е добро заведение за тинейджъри аутисти.

Ще говоря направо, г-це Риърдън. 5000 няма да стигнат.

За 10 000 ще се опитам да го уредя.

Добре, 10 000. Ще ви донеса чека лично още днес. Къде работите?

Не бързайте, трябва да го обмисля.

Времето ми е кратко, г-це Уийтън.

Наричайте ме Сестричке като всички.

Г-н Римбауър предоставя Червена роза на мен и групата ми

за уикенда на Мемориалния празник.