The Collector

Предполагам, че самотата

и това, че е далеч от всички други места,

ме накара да купя къщата.

И след като го направих си казах, че никога няма да мина през плана,

въпреки да бях направил всички приготовления

и знаех къде се намира всяка една минута от деня.

Изглежда точно като него. Виждаш ли?

Ще се видим, чао.

Миранда, Миранда, спри. - Само една чаша.

Само една. Само една чаша.

Хей! Фреди, ела тук.

Фреди! Ела бързо.

Хайде, Фреди. По-живо.

Леля Ани, какво правиш тук?

Това дойде за теб в пощата. - Казах ти никога да не идваш тук.

Прочети го, Фреди. Прочети го!

Той спечели на футболни залагания! Спечели 71 000 паунда на залагания!

Отворете вратата, моля ви се. Има ли някой там?

Моля ви, пуснете ме. Пуснете ме.

Надявам се да си спала добре.

Нося ти сърнена закуска.

Трябва да ми кажеш какво обичаш.

Ще получиш всичко, което поискаш. - Къде е сме? Кой сте вие?

Трябваше да взема пиличката и ножичката от багажа ти.

Защо си ме довел тук?

Това е твоята стая.

Разкарай се от пътя ми! - Моля те.

Не ме принуждавай да използвам сила отново.

Настоявам да бъда освободена веднага!

Не е добре да се вика, а и никой не може да чуе.

И все пак никой няма да те чуе.

Не знам за коя ме мислиш.

Ако си мислиш, че дъщеря на някой богаташ и ще получиш голям откуп,

ще бъдеш шокиран. - Знам коя си. Ти си Миранда Грей.

Баща ти е д-р Джеймс Грей.

И знам, че не е богат.

Знам повече за теб от колкото си мислиш.

И от къде знаеш това?

Какво търся тук?

Надявам дрехите да ти станат. Не ти знам истинския размер.

Но съм те виждал да носиш тези цветове.

Изглеждаше много добре в тях.

Почакай! Не, почакай! Не си отивай!

Почакай! Върни се! Моля те върни се.

Моля те отвори вратата!

Не ме оставай, моля те!

Отвори...

Моля те!

Имаш ли нещо против да ми кажеш къде сме

и кой си ти?

Ще имаш неприятности.

Всички тези дрехи там, всички тези книги на изкуството.

Аз съм затворник, но ти искаш да съм весел щастлив затворник?

Защо?

Както каза, баща ми не е богат и няма да може да плати откуп.

Значи остава само секса?

Изобщо не е това.

Трябва да подходя с уважение.

Тогава, защо съм тук?

Искам да ми бъдеш гост.

Твой гост?

Не искам да съм твой гост!

Пусни ме да си ида!

Обичам те!

Забавното е, че...

казвал съм си много пъти,

че не трябва да ти го казвам.

Щях да оставя се си случи от само себе си и да е взаимно.

Но когато те докоснах,

просто излезе.

Виж,

в света на книгите...

ние пътувахме на един и същ автобус.

Сядал съм веднъж или два пъти до теб.

Използвам го за те наблюдавам постоянно.

И когато взе стипендията и замина за Лондон,

помислих си, че ще те забравя.

Още от първият път когато те видях

знам, че си единствена.

Не мога да разбера всичко това.

Не мога да разбера, защо си ме довел тук?

Искам да ме опознаеш.

Но не отвличаш хора само, за да те опознаят.

Не разбираш ли в какви неприятности се забъркваш?

Не ми пука.

Трябва да съм по вестниците. - Не съм поглеждал.

Трябва да идеш в затвора за много години.

Но щеше да си струва,

ако беше за цял живот.

Ако не мислиш за себе си, помисли поне за мен.

Ами родителите ми? Помисли колко изплашени може да са.

Съжалявам. - И училището ми.

Не мога да отсъствам. Твърде много се трудих за тази стипендия.

Не мога да си позволя да я изгубя.

Искаш да се върнеш при онова момче?

Какво момче?

Онзи "ла-ди-да" от кръчмата.

Обичаш го, нали?

О, Боже! Това е като лудницата.

Виж, хората сигурно ме търсят.

Всички в Англия трябва да ме търсят.

Рано или късно ще ме намерят.

Никога.

Защото виждаш ли... те наистина те търсят,

но никой не търси мен.

Чакай, чакай! Ще и обещая.

Пуснеш ли ме сега, аз няма да кажа на никой.

Можем да бъдем приятели, може и да ти помогна.

Ако ме пуснеш сега много ще ти се възхищавам.

И ще си мисля, "Пусна ме по милост, но беше рицарска постъпка".

Държа се като истински джентълмен.

Ще си измисля история. Никой няма да знае за това, освен нас.

Не, не мога да те пусна.

Помощ! Помогнете ми!

Погнете ми, който и да е!

Помощ! Помощ, помощ, помощ!

Моля ви помогнете ми!

Колко дълго мислиш да ме държиш тук?

Не знам, зависи.

От какво?

От това дали ще се влюбя в теб?

Защото, ако искаш това, ще бъда тук, докато умра.

Сега се разкарай!

Разкарай се!

Помисли върху това.

Какво се случи? Какво става?

Не знам.

Помислих, че ще умра от болка снощи.

Казах ти, че ще се случи това. Казах ти, че ще се разболееш.

Казах ти, че трябва да ядеш! - Не е това.

Мисля, че е апендикса ми. Трябва да ме заведеш на доктор.

Виж, заведи ме в болницата.

Ще е безопасно за теб. - Това ще бъде края ми.

Има телефона кабина надолу по улицата.

Добре. Ще направим сделка.

Ще ти кажа кога ще можеш да си идеш,

но само при определени условия.

Ще трябва да започнеш да се храниш,

да ми говориш и да не се опитваш да бягаш така.

Все още не си ми казал кога ще ме пуснеш.

След шест седмици. - Шест седмици?

Трябва да си луд.

Тогава пет седмици? - Не, никога!

Само се опитвах да съм добър.

Чакай, чакай.

Пет седмици?

Ще стоя само седмица и нито ден повече.

Не, не съм съгласен с това.

Вразуми се, моля те.

Не виждаш ли всичко, което съм направил

само, за да ми кажеш, че останеш една седмица повече.

Не е достатъчно.

Достатъчно за какво?

Казах ти, да ме опознаеш.

Познавам те и мразя, мразя.

Давам ти думата си. - За какво?

Когато времето изтече ще можеш да си идеш възможно най-бързо.

Две седмици. - Четири седмици.

Месец до 14-ти.

След четири месеца или четири години пак няма получиш каквото искаш.

Как може да си толкова сигурна.

Защото знам как се чувствам.

Може и да не се чувстваш така след четири седмици.

След четири седмици на 11-ти, не 14-ти.

Съгласен?

На 11-ти си заминавам?

Е, и аз имам няколко условия.

Трябва да напиша писмо на родителите ми.

И тази стая не мога да дишам. Имам нужда от въздух и светлина.

Искам баня.

Искам чертожни материали и няколко неща от аптеката.

Искам и пресни плодове и салата.

Пресни плодове и салата.

Сега. Обеща да ядеш.

Всичко е наред, договорихме се.

Наистина.

Добър апетит.

Четири седмици.

Двадесет и осем.

Забавлявай ме, направи нещо. - Какво?

Нещо какво и да е. Танц, песен.

Не мога.

Разкажи ми за семейството си. - Няма за какво да кажа

Знаеш ли някакви смешни истории? - Не.

А трябва. Мислех, че всички мъже знаят мръсни вицове.

А и ако знаех нямаше да го кажа на теб.

Защо не?

Уважавам те прекалено много.

Тогава аз ще ти кажа един.

Защото знам един много гаден.

Кое е това, което има четири уши

и осем крака?

Кое е?

Две кучета.

Поправих нещо заради теб. Имам предвид ваната.

Искаш ли да си вземеш една?

О, да. Да, моля.

Трябва да ми дадеш дума, че няма да се опитваш да бягаш.

Обещавам!

Нали няма да ме връзваш?