Year of the Jellyfish (L'Année des méduses)

БЕРНАР ЖИРОДО

ВАЛЕРИ КАПРИСКИ

КАРОЛИН СЕЛИЕ

ЖАК ПЕРЕН

ГОДИНАТА НА МЕДУЗИТЕ /1984/

По едноименния роман на Кристофър Франк

Песента изпълнява НИНА ХАГЕН

Оператор - РЕНАТО БЕРТА

Още не. Не преди обяд.

филм на КРИСТОФЪР ФРАНК

Спиш ли?

Вик се обади. Иска да обядваме с Мариана. Ще дойдеш ли?

Не знам. - Жадна съм.

Какво да ти донеса?

Искам да издържа поне до обед.

Аз ще поплувам. - Толкова рано?

Как е, Саломе? - От леглото ли си паднал?

Не съм си лягал. Това е Дороте.

Здравей. Саломе ли се казваш? - Не.

Ако искате да обядвате, запазете си маса. Някой пристига.

Не, благодаря. Ще обядваме в "Ле 80".

Как си? Кой е това? - Не знам.

Хайде да ядем. Много е горещо. - Десет минути.

На 30 г. ще бъдеш стара, сбръчкана, изсушена.

Жалко.

Това Гутаз ли е? Знаеш ли каква късметлийка си?

Две оранжини? - Платени са.

Така ли? От кого?

Мило, но… - Искат да обядват с вас?

Ще го направя. - Чакай…

Да? - Може би.

Разбрано? - Ясно.

Как така? Предпочиташ да ядеш пържени картофи на плажа ли?

Къде ще идеш?

Не знаех. Трябваше да ми кажеш.

Приятел, нищо не мога да ти кажа.

Първо трябва да ме питаш. Разбра ли? - Добре.

Ти ги черпи с питиета и ме остави да действам. Ясно?

Слушам ви.

Бира и пържени картофки. - Две.

Хубава работа с твоите "може би". - Няма ли да ме оставиш на мира?

Първата година, като дойдохме, нямаше абсолютно нищо.

Заливът беше красота!

Да, татко. Обикновените хора превзеха твоя рай.

Защо се връщаш тогава? - Питам се.

Да сваля момичета. - Стига, Крис!

Права е. Също - заради спомените.

Разкажи ни за приятелката си, жената на политика.

Лолот? - О, не!

Синът ми не се забавлява.

Е, искате ли довечера - в казиното?

Мен не ме бройте. - Аз ще ида.

Малолетна си. - Ще покажа фалшива л. карта.

Можеш да ми дадеш някоя от бабешките си рокли.

Мерси.

Искаш ли да играеш? - Да спечеля.

Госпожице, взехме вестника ви.

Няма проблем. Ние го прочетохме. Задръжте го.

Стига. А моите рецепти?! - Никога не ги ползваш.

Питер Кастелин, жена ми Барбара.

Крис Риво. Майка ми.

Приятно ми е. - Ще плуваш ли?

Не. Пека се.

Добре, до после. - До после.

Не. Виж! Не така.

Донеси топчето.

Удари здраво с хилката. Прави се с рамото.

Безнадеждна съм. - Не, не, не.

Виж движението. Продължи го.

Спокойно, идвам. Ще ти помогна после.

Да започнем отначало.

Крем, моля. - Ето го.

По-добре ли си? - Нищо ми няма.

Изпий това. - Какво е?

Джин Фис. Изключителен е.

Като не е тук жена ми, това неизбежно ще се случи.

Благодаря. - Вярно ли е, което казват?

Кое? - Че те опарила медуза.

В 18:00 ще дам пресконференция в бара.

Така добре ли е? - Не знам ще мога ли да дойда.

Коя е тя?

Празноглавка. - Благодаря. Забелязах.

Да? - 20 минути. Става ли?

Няма проблем. Идвате ли?

Идваме. - Ти ли взе решението, Вик?

Той. Май смята, че трябва да наглежда баща си.

Ако е трябвало да ти го натрапи, решил е, че и той трябва да страда.

Ама че досада. - Да. До скоро.

Остаряла съм. - Стига глупости.

Да, остаряла съм. Вътрешно. Вече нищо не е като преди.

Само на 38 си. - Все едно. Страх ме е.

От какво? - Че не мога да затворя.

Ще ми кажеш ли като стане време?

Ще ти кажа.

Какво ти става тази вечер?

Не знам.

13 червено. - 16 черно.

Край на залагането.

Не.

Още едно, моля.

Ти ли си това, Клоуд? - Мосю Гутаз.

Пиер тук ли е? - Не.

Работи ли? Познаваш ли Ромен?

Виждала съм го.

Вие сте майката на Саломе, нали?

Ела насам.

Чух, че те опарила медуза.

Да. - Покажи ми.

Какво правиш, Крис?

Знаеш ли, че ще остане белег? - Знам.

И не се притесняваш. Имаш право.

Може ли да танцувам с майка ти? - С когото поискаш, освен с мен.

То е ясно.

Да вървим, мила госпожо.

Аз се връщам. Ще ми ги подържиш ли?

Това е валс. - Да. И какво?

Доколко познавате Гутаз?

Знам му пороците. - Значи го познавате добре.

Не, лабораториите на Гутаз не може да са известни само със секс лудориите.

А вие? Добре ли го познавате?

Ни пороците, ни добродетелите.

Съпругът ми вършеше доста бизнес с него. Смятам, че го уважава.

А къде е съпругът ви? - В Париж.

Горкият.

Нищо подобно. Той не знае как да почива.

Защо поискахте да танцувате с мен?

Глупав въпрос? - Да.

Ще ми кажете ли защо наричате дъщеря ми Саломе?

Не, няма. Говорихме за съпруга ви, а сега и за дъщеря ви.

Не обичам да танцувам с няколко души наведнъж.

Забравяте Гутаз. - Не.

Използвах Гутаз да се запозная с вас, затова той не е нежелателен.

Какво сте направил? - До скоро.

Къде е другата?

Ето я.

Лека нощ.

Ромен е странен тип.

Той е сводник.

Какво? - Сводник.

Не преувеличавай. Сваляч - със сигурност.

Вербува момичетата по плажа. Той е доставчик.

Какво? Доставчик ли е? - Да, на пристана, по вилите.

Сводник.

Откъде знаеш?

Всички знаят.

Мислех, че си ги отказал.

И аз.

Не можеш да заспиш ли? - Никога, преди зората.

Сериозно. И откога?

Няколко години.

А ти? - Не знам.

Напрегнат съм.

Повикай й такси. Толкоз.

Ще взема влака. - Не в неделя. Пълен е с келеши.

Да я закараме. - Добре.

Ще я оставим. - Много мило, но…

Не е проблем. Ще си изпуснеш самолета.

Е, довиждане.

Ако искаш, пусни си радиото. - Не, мерси.

Добре.

Имаше си план. Затова ли искаше - с влака?

Не, не. - Искаше да се прибереш сама?

Не. Ей там, отдясно е.

Предпочиташ ли никой да не види, че те докарвам?

Трябва да вървя.

Ало, ало? - Аз съм.

Кой аз? - Вик.

Здравей. Мислех, че си с родителите ми.

Обаждам се от ресторанта.

Така ли? Мама ли забрави нещо?

Не, не.

Ало.

Крис. - Да.

Ще се видим ли?

Не знам. Ако дойдеш по-късно и не съм си легнала…

Е, трябва да затварям.

Не казвай на майка си за този разговор.

Добре.

А ти, Вик?

Извинете?

Замечтан си. Красива ли е поне?

Кафе, коняк? - Сметката.

Сметката.

Ще пийнем ли по нещо у дома? - Да, но само едно.

Горкото. Вярно ли вече не чува?

Нищичко. - Старо е.

Донякъде е успокоително.

Как са нещата с Крис? - Добре.

Поне - по-добре от миналата година.

Винаги има и лоша година. За Кристин беше 8-ми клас.

Отивам да пикая и си тръгваме.

Здрасти. - Здравей.

Дани. Тя е квестор в "Св. Жана".

Помощник-учител. - Не ставай досадна.

Понякога е много мила. Ще вървим ли?

Кой живее тук? - Дани. Когато е в Париж.

Бях планирала всичко. Тя размисли в последния момент.

Не иска аз да съм тук? - Да.

Не й харесва тая работа. - Разбира се.

Ти да не си луд? - Какво?