Kate & Leopold

МЕГ РАЙЪН

ХЮ ДЖАКМАН

КЕЙТ И ЛЕОПОЛД

Времето...

Твърдят, че времето е четвъртото измерение.

Но за нас, смъртните, времето е неизмеримо.

Ние сме като коне с капаци.

Виждаме само това, което е пред нас.

Вечно гадаем бъдещето и съчиняваме миналото.

Чудесно. - Така е, Ваша светлост.

Питате се дали можем да вдигнем тези вериги

и да увековечим мига във времето.

Ще ви отговоря.

Тайната се крие във вечната сила на постиженията ни.

В силата на творенията ни!

Както пирамидите са ни останали от египтяните,

така и моето величествено творение

ще увековечи нашата култура.

Погледнете!

Най-великата постройка на континента.

Най-великата на нашето време!

Най-великата на планетата!

Подръж това.

За "Хералд Трибюн", Ваша светлост. Чух, че ще обявите нещо важно.

Музика РОЛФ КЕНТ

Добър ден, дами. Моля да ме извините.

Оператор СТЮАРТ ДРАЙБЪРГ

И шампанското да е изстудено. Ясно ли е?

Леополд! Къде беше?

Отис, искам обяснение! 17:30 ч. е, а той дори не е облечен!

Ще бъде готов, господарю. - Искам го в целия му блясък!

О, г-це Блейн. Танцувате като стара кранта.

Вие сте толкова изискана.

Стаята засиява, когато я напускате.

Заможна ли сте, г-це Блейн?

Макар да съм трети херцог, малката ни семейна тайна,

освен нашата безполезност, е внушителната ни задлъжнялост.

Бедата при теб, Леополд, е как невероятно се забавляваш,

слушайки собствения си глас.

Със заседнал живот като моя,

способността ми да се забавлявам е истинска революция.

Не го пипай, моля те. - Устройството, за което говореше.

Да качва свещениците до камбаната. - Да качва всеки, който желае, чичо.

Сградите стават все по-високи.

Говориш за напредък и изобретателност.

А това, което ти предлагам долу, е реалност.

Вземи си жена. Ожени се.

Бракът е обещание за вечна любов.

Не мога да обещая завинаги нещо, което не съм почувствал дори за миг.

Роден си с привилегии, а упорито се срамуваш от тях.

Баща ти щеше да е много разочарован.

Ти не си никакъв херцог! - Така е. Ние сме отживелица.

Постиженията правят хората велики.

Такива като Рьоблинг с моста, Едисън, Дизел, Бел...

Тези хора са започнали от нищо!

А ти си роден с всичко и не си се възползвал от него.

От тази вечер вече нямам нищо общо с теб!

Погледни внимателно тефтерчето си за танци.

Единственият ти изход е заможна невеста.

Сценаристи: ДЖЕЙМС МАНГОЛД и СТИВЪН РОДЖЪРС

Режисьор ДЖЕЙМС МАНГОЛД

Ваша светлост, представям ви г-ца Трий от Скънектъди.

Г-це Трий?

Чест е да се запозная с вас, Ваше височество.

Ще танцуваме ли?

Никога не съм била в Англия, но зъбите на татко са направени там.

Баща ви е доста богат. - О, да.

Много мечти. И всичките безполезни.

Кой сте вие?

Не искам да ви нараня. Спрете!

Моля ви!

Извинете ме.

Спрете! Моля ви!

Божичко!

Пусни ме! - Всичко е наред!

Ти не разбираш! Пусни ме!

Не искам да ти се случи нищо! Пусни ме!

Какво?

Съжалявам. - И трябва.

Просто...

Ако той може да бъде с момиче като теб, какво остава за тези като мен?

Той може да е с момиче като мен.

Но момиче като мен никога няма да го обикне.

Искаш да кажеш, че ме обичаш ли? - Възможно е.

Увеличи. Увеличи още малко.

Не съм бил по-щастлив.

Точно така. Може да го оставиш празно.

Важното е какво смяташ.

Мъжа с анорака ей там. Има две жени пред него.

Привет. - Как мислиш, че мина?

Ако трябва да гадая, слаба работа. - Защо не им допада?

Тя не е симпатична. - Права е.

Ще изрежа, че спи с шефа си. - Махни всичко.

Извинете. За какво говорите?

За филма, за твоя филм. - Наясно съм.

Искам да кажа нещо. Смятам, че Джули е много симпатична.

И истинска. Извинявай, никога ли не си бъркала?

Перфектна си? Никога не си спала с грешния мъж?

Не съм главен герой в такава голяма продукция.

Вие изсмуквате живота на американското кино.

Ричард, стига.

Това е комедия, но и драма. Може да бъде добро.

"Вие изсмуквате живота на американското кино."

"Вие изсмуквате живота на американското кино"?

Може би има право. - Какво?

Не смяташ ли, че това, което правим, е малко грубо?

Виждаме как мислят обикновените хора и предаваме мъдростта ми.

Това грубо ли е? Студено ли е? Не мисля.

Правим маслото по-меко, зърнената закуска по-хрупкава,

сериалите по-забавни, скучните филми по-кратки.

Накарахме сладкарите да махнат семките.

Ако питаш мен, сме герои.

Нормално е някога да се появи надут пуяк

от някоя пещера и да каже...

"Харесвам семките в сладкото. Без тях е само желе.

Изсмуквате живота от храната ми."

На такива казвам следното, Дарси: Ти, миличък, си процент от процента.

Мнението ти е без значение. Някога излизах с такъв като теб.

Налагаше се да му плащам наема!

Не можеше да падне ниско като нас и да почне работа.

Не говорим за Стюарт. - Напротив!

Говорим за всеки, който не може да приеме действителността.

Не ме интересува грубо ли е. Важен е резултатът.

Важна е голата истина.

Барт!

Тихо!

О, Господи!

Барт, понякога, не е лошо да се отдадем на въображението си.

Джобният ми компютър още е у теб. - Кейт, един през нощта е.

Очевидно си буден, така че какво толкова?

Не знам къде ти е джобният компютър. Очаквам обаждане.

КРАЛСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ

Леополд - изобретателят на асансьора

Барт, извинявай миличък.

Тя е един нещастен човек.

Мамка му!

Знаеш ли какво?

Моля те, Кейт. Не съм сам. - Знам. Видях я.

Не, не си. - Напротив!

Не нея, а него, ако това е някакво успокоение за теб.

Не ми предстои полова вечер, лягай си.

Не ми затваряй, Стюарт. Недей! - Кейт, моля те.

Случи се нещо изключително важно.

Нещо, което осмисля целия ми живот.

Осмисля живота ти, значи. И какво ли е това?

Седнала ли си? - Да.

Не, не си. - Напротив.

Е, добре.

Открих я. - Какво си открил?

Портата.

Пролука във времето.

Над Ийст Ривър. Там, където бях сигурен, че се намира.

Порта към 28-и април 1876 г.

Скочих от Бруклинския мост и се пренесох в 1876 г.

Проследих херцога на Олбъни в стария Ню Йорк.

Слушаш ли? - Цялата съм в слух.

А ето и най-готината част. - Каква е тя?

Той ме последва до вкъщи.

Твоят прапрадядо... - Да.

Виконт на Бъфало. - Не, не е виконт...

Херцога на Бъфало... - На Олбъни.

Разказвал съм ти за него.

Той е изобретателят на асансьора.

Стюарт, вече не съм ти гадже.

И то цял месец. Можеш да ми кажеш истината.

Казвам ти истината.

И травестит от "Таймс Скуеър" да си прибрал, не ми пука.

Ето в това е бедата, Кейт.

Ти никога не си вярвала в мен.

Напротив. И то цели 4 години. И си взех поука.

Искаш ли да ти кажа кой е?

Той е хакер от висока класа. Англичанин. Знаем се от колежа.

Дошъл е за експото на "Макинтош".

Нафиркахме се и той припадна на дивана ми.

И това ли е истината? - Да. Доволна ли си вече?

Достатъчно ли е това за експертната ти групичка?

Знаеш ли какво, Стюарт?

Профуках най-хубавите си години с теб.

Тези ли ти бяха най-хубавите?

Извинявай, но трябва да затварям.

Ей, ти! - Не се стряскай.

Къде се намирам? - Не е лесно за обяснение.

Ако искаш откуп, чичо ми няма да даде и цент.

Освен заради завещанието ми. - Не си отвлечен.

Едва виждам заради тоя спрей.

Пак те питам: Къде, по дяволите, се намирам?

И искаш да кажеш, че сега съм задържан тук в бъдещето?

Да. Барт, стига! Трябва да го разходя.

И твърдиш, че си мой наследник. Резултат от несъстоял се брак.

Да. - И си намерил пролука във времето?

Трябва да разбереш. Ти си учен. Изобретил си асансьора.

Какво е това "асансьор"? Къде се намирам?

Не си отишъл никъде. Още си в Ню Йорк.

Това, господине, не е Ню Йорк! - Да, ама е.

Здравей. Как се казваш? - Леополд.

Я ми кажи. Имам проблем с моя G-5.

Колко RАМ ми трябва, за да тръгне версия ОS 9,6?

Явно експото на "Мак" е свършило.

Да не би да си от Космоса? Или пък си "сержант Пепър"?

Остави ни насаме... - Искам си компютъра.