Georgia Rule

Не знаеш къде отиваш.

Знам.

Не знаеш къде си. - Знам! В ада!

Сядай в колата, Рейчъл. Не можеш да вървиш пеша целия път.

Изборът беше твой! - Не беше мой, мамо!

Да живея с бабичка, която не понасяш, а аз не познавам.

Искаше да се отървеш от мен, нали?

Ти си непоносима!

Не ставай истерична.

Да бяхме взели самолет като всички, а не да се печем тук.

Ти победи! Ще изляза от живота ти!

Никой не е победил. - Ще те оставя на мира,

а ти спри да ми досаждаш. Изчезвай! Махай се!

Добре. - Разкарай се!

ПРАВИЛАТА НА ДЖОРДЖИЯ

Добре дошли в Айдахо, родината на известния картоф.

Хей.

Спокойно! Тихо!

Кой си ти?

Аз нищо такова... Успокой се.

Боже, да не си селският содомит?

Дори не съм си го помислил.

Ще ми помогнеш ли да стана?

Луда ли си? - Не.

Аз съм Рейчъл. - Харлан Уилсън.

Добре ли се позабавлява, Харлан Уилсън?

Нямах и намерение - А какво?

Проверих дали не си умряла.

Проблем ли има, Харлан?

Имах такава, но я потроших. Може ли да покарам?

Моля? - Намерих я. Въргаляше се под табелата.

Тръгваме ли? - Каза, че се казва Рейчъл.

Така ли? - Сега тази откачалка

е твоя грижа. Аз трябва да работя.

Хей! - Хей се вика на конете и кравите.

На прасетата никак, понеже не разбират. Как се казваш?

Саймън.

Аз почти стигнах. - На път ни е.

Къде? - Няма значение.

Отивах сам. - Вече не. Смятай, че ти е провървяло.

Щях да сметна, ако те нямаше. - Нямаш избор.

Не обичам да приказвам. - Чудесно. Аз пък не обичам да слушам.

Би ли си свалила краката?

Нови правила? - Няма правила.

Не искам тялото ти да стърчи извън колата.

Ще си поприказваме ли? - Свали си краката.

Пропусна да кажеш: "Саймън каза", Саймън.

Отивам до Хъл. - В Айдахо?

И аз съм за там. - Какъв късмет.

Ще се обадиш ли или ще бъде изненада?

Щях, но майка ми ми спря телефона. Много е грижовна.

Асата са слаби, а не силни. Правило на Джорджия.

Но всички играят наопаки. Защо не и ние?

Ако всички пикаят по главната улица и ти ли ще го направиш?

Нима ще е добре? - Защо не.

Схвана ми се кракът. - Не излизай от играта.

Схвана ми се седалищния мускул да седя на пода с безчувствени подрастващи.

Да изляза от играта? Как ли пък не?

Спечелих!

Мама! - Не си тръгвай, печеля.

Здравейте. Вие не сте майка ми. - Здравей.

Влизай.

Хайде, вдигнете ме.

Боли я всичко и се е схванала чак до очите.

Къде е Рейчъл?

Мислех, че пътуването ще ни помири...

Ще поговорим, ще станем по-толерантни.

Къде е внучката ми? - Скочи от колата.

Добре изглеждаш, Лили. - Трябваше да я кача на самолет.

Още ли пушиш? - Не.

А ти още ли си боядисваш косата? И ако те интересува вече и не пия.

Не е мой проблем. - Да.

Нося ти подарък.

Харесва ми. - Дори не го отвори.

Панделка, торбичка. Тя ще ме открие ли?

Идвала е само веднъж преди 13 години, както и ти.

Рейчъл е много съобразителна.

Ако поиска, ще те намери. Кои са тези деца?

Мои приятели. Момчета.

Наглеждам ги докато я няма майка им. Това са Сам и Итън.

Приятно ми е. - Това е дъщеря ми Лили.

Здравейте.

Пристига от Сан Франциско, Калифорния.

Мирише на цигарен дим, но не пуши.

Добре, мамо, хвана ме.

Пази си живота за нещо по-важно от рака.

Момчета, донесете куфарите.

Но не всички. Без "Луи Витон".

Там има инициали "Л. В."

Носиш излишен багаж? - Няма да се задържа.

Едни приятели ме поканиха да им гостувам в Солт Лейк Сити.

Близки приятели?

Поддържаме връзка.

Е, не си пътувала напразно.

Ето го багажът на момичето. - Сякаш е пълен с тухли.

Всичко е същото, както си беше. Само без птиците.

Съд за...

Нощно гърне?

Кристална купа. Много е стилна. Ще стои добре на мраморния ми плот.

Тогава вземи. - Това е подарък.

Прекалено хубава е за къщата ми.

Намери й място. Няма да си я взема обратно.

Благодаря. Прекрасна вещ, наистина.

Пристигнахме. - Остави ме в центъра.

Беше ми приятно да се запознаем. - Не се познаваме.

Аз вече те познавам. - Нима?

Вдигнах си краката и полата. А ти не погледна, дори за миг.

И какво от това?

Нямаш халка. На колко години си? 30, 40?

Ти си гей.

Слизай. - Нали за това те помолих.

Казах да се махаш.

Не може да ми заповядваш нещо, за което помолих!

Излизай!

Само после ми върни бикините.

Харлан я намерил, спяща под табелата.

Ти вярваш ли? - Но пък е чудесен лекар.

Благодаря за сандвичите. - Няма да успееш да стигнеш по светло.

Не съм се и надявала.

На стъмване стават повече злополуки. - Чувала съм, че е на съмване.

Не си права.

Всичко е в божиите ръце. - Така казваше и баща ти.

Стоварваше отговорността върху Бог.

Докато беше жив, не говореше лошо за него.

Не беше редно да говоря пред теб, нали?

Какво значат думите?

Няма да избяга, ще я намериш лесно. Само се ослушвай за писъци.

Ако не се появи скоро, обади ми се на мобилния. Ще се върна.

Благодаря ти, че се съгласи.

Мисля, че ще й е от полза.

А за теб от полза ли ще е?

Не приличаш на вещица. - Гримът помага.

Къде е майка ми?

Замина при приятели. - Да бе.

Каза ли ти вече, че е спряла да пуши, да пие и да те мрази?

Рейчъл.

Гладна съм. Има ли нещо сладко? - Закъсня с пет часа.

Майка ми ме заряза преди 30 километра. Вървях пеш от там.

Храним се в 6 ч. Такова е правилото. - Ще трябва да почакаш до закуска.

Там на масата има ябълки.

Да разкажа ли за какво става въпрос? За да нямаме разногласия.

Да, слушам.

Майка ми и пастрокът ми не одобряват живота ми. Може би защото го имам?

В общи линии завърших училище през януари.

В колежа ще отида чак наесен... И понеже няколко пъти се издъних,

те ме натириха да изкарам лятото в Айдахо.

С единствения човек, когото майка ми не може да манипулира.

И ето ме тук. Хайде, превъзпитавай ме, бабо.

Ще има да чакаш!

А целувка за лека нощ?

Виждала съм само една твоя снимка. С мен и с тази...

плюшена играчка.

Купих я, за да не те е страх от погребението на дядо ти.

Ти я наричаше "Деденце". - Била съм на 4 години.

Не можа ли да ми предложиш по-смислено име?

Ти го избра сама.

Пастрокът ми ми обеща нова кола. Ако разбира се оцелея и не полудея.

Значи няма да си изгубиш времето напразно.

Само ми е мъчно за приятелите ми. - Няма смисъл.

С годините приятелите стават толкова ненужни, колкото и роднините.

Нося си 7 романа.

Ако чета бавно, ще убия две седмици от десетте.

Боже, каква е тази гадост?

Не споменавай напразно името Господне.

Забраняваш ми да казвам "О, Боже"?

Захар поне има ли? - Не търпя богохулство в дома си.

Между другото, вече ще спиш горе. - А ако само искам да подремна?

Горе. Правило на Джорджия. - Ти си била тиранин, бабо.

Ако пак гъкнеш, ще ти измия устата със сапун.

Защо ли майка ми не те обича?

Радвам се, че си тук, Рейчъл.

Кажи ми... Тук намира ли се някой по-интересен от Харлан Уилсън?

Не бързай. Намерила съм ти работа.

Какво? - От понеделник. Ще работиш наблизо.

Ще те събудя в 7 ч. - Не искам да работя!

Още едно правило: Който не работи, няма да яде.

Ясно. Стоварила си всичките правила на Джорджия върху майка ми

и тя е избягала. Но аз не съм тя. Съветвам те да не ме командваш.

Правилото на Рейчъл!

Измий чиниите. - Това молба ли е или заповед?

Нахрани се, значи измий чиниите.

Досега не съм мила чинии.

Добро утро. Как е, репетира ли етюда?

Не зная, скъпичко е. Търся нещо по-евтино.

Добро утро. - Здравей.

Здравей. - Здрасти.

Изненада! Пикапа ли ще оседлаваш?

Аз пък си помислих, че си...

очистила Саймън, заровила си трупа му и си изчезнала с парите и колата му.

Без да премахна и теб?!

Наистина си смахната.

По-скоро уникална.

На колко години си? - На достатъчно.

Достатъчно за какво? - За да те обърквам.

Ти май си опасна?

Зависи какво разбираш под опасност.

По-безопасно е да падна от коня.

Мен след езда не е нужно да ме четкаш и храниш.

Не съм свободен.

Успешен ден, каубой.