Esimesed 200 rida.
Дали хората се променят? Има ли истинска, трайна промяна към добро?
Много се надявам, защото сме в бизнеса с промяната.
Моля ви. Моля ви.
Съжалявам.
Много съжалявам.
КАРЪН БЛАНСКИ
Съжалявам. Вече няма да крещя по съседските деца.
Ще оттегля жалбата си срещу сем. Джонсън,
нищо че къщата на дървото е в нарушение...
Съжалявам! Не, моля ви, недейте! Ще се променя!
Обещавам. Моля ви, моля ви!
Дайте ми втори шанс. Ще се променя!
Не я жалете. Ей сега ще се събуди в леглото си.
Ще е суха, отпочинала и, надяваме се, коренно променена.
Готово! В леглото си е. Може ли малко кафе?
Кафето пристига.
Това е свръхестествена симулация.
А тези са колегите - Духът на миналите Коледи,
Духът на бъдещите Коледи... - Как не!
Изглежда вкусно. Благодаря.
А това съм аз - господин Брад Пит. Не, шегувам се.
Аз съм Духът на настоящата Коледа, не Брад Пит.
Какво, дали се е променила?
Знам ли. Беше се заинатила здраво.
Променила се е!
Изправих я лице в лице със смъртта, а това решава нещата.
Лесно е, като посочиш надгробен камък.
Много ви моля. - Правя много повече от това!
Засягаш ме.
Бъдещето приключи.
Кажи на Марли, че след две минути субектът ще е буден.
Разбрано.
Марли-сан!
Вече?
Отлично! Благодаря, Казуко. Вълнуващо е!
Духове, събирайте се!
Проучване, локации, костюми.
Това са всеотдайните второстепенни духове.
Раздават се, за да изглеждаме добре ние.
Хайде, живо!
Новонаети, умрели сте наскоро, но вкарайте малко живец.
Записахте се в идеалния момент.
Тъкмо ще разберат дали обладаният наистина ще се промени.
Може ли да видим? - Не. Хайде.
Цяла година работим за този момент.
Не отивай в двора й. - Иначе ще викне полиция.
Спокойно, ще я взема.
Г-це Блански, ще идем на улицата, да няма разправии. Извинете.
Кой ден е днес?
Коледа.
Духовете са го свършили нощес. - Добре ли сте?
Да се обадим ли на някого?
Ако искате, да поиграем.
Аз ли?
Защо не? Ако искате.
След редовните ми жалби до домсъвета, сигналите ми в полицията,
краденето на пратки?
Какво сте правили?
Хайде, пробвайте. Много е забавно.
Поздравления, г-це Блански.
Успях ли? Наистина ли? - Карън, вече си друг човек.
Поправи стореното. Нека се гордеем с теб.
Така и ще направя. Обещавам!
Само така, Карън!
Ужасно съм ви благодарна. Чак до...
Искам и аз!
Ето, с това се занимаваме: обладаваме някого, променяме го за добро
и възпяваме случката.
Очакваш деня, готвиш се отдалеч
и когато мигът настане веч,
хващаш гадина някоя стара и преобръщаш я с хастара.
Тези защо пеят?
Защото това е мюзикъл.
Кое?
Всичко това - животът след смъртта.
Имах предчувствие.
Я стига. Сериозно?
Показваш им как живеят, надяваш се да проумеят,
че е нужна промяна и да стане тя - нали затова е Коледата!
Носете чилито на успеха!
Ума ни владее на доброто светлината,
от яйчния ликьор по-силно замайва тя главата.
Мъртъвци сме, вярно е това, но и ние храним коледна мечта.
На коледната сутрин възбудата витае.
По-сладка и от мед е тази омая.
Вълшебен е тоз миг, когато да си весел, е по-ценно от злато.
Човечеството променяме ние.
Посяваме семето, радост в плода се крие.
И ето - с човек по-малко са лошите.
Превръщаме света в по-мило място.
Киселите съседи поставяме натясно.
На своите роли верни докрай, променяме бавно, но сигурно, знай.
За да владее коледният дух света след Бъдни вечер на сутринта.
Не мога да танцувам така. Ти смогваш ли?
Ако се развихря, ще им се наложи да припнат в ъгъла засрамени.
На коледната сутрин възбудата витае.
Припяват камбанки, на магия ухае.
Всичко грее, всеки сияе.
Какво е хапчето, тайна май е.
Не, от Коледата сме на седмото небе.
И всичко по-ярко сега изглежда.
Във вените Коледа влива надежда.
Правим света по-добър за живеене.
Коледата е за дивеене и пеене.
На своите роли верни докрай, променяме бавно, но сигурно, знай.
Някой трие ли историята в браузъра ни, щом умрем?
ЗАЛА НА СПАСЕНИТЕ
ЕМИЛИ СМИТ
КАРЪН БЛАНСКИ
Извинете, господине.
Марго, избягвах те.
Да, господине. Но работата ми е да проверя вашето досие след всяка мисия.
От 46 сезона сте за пенсия.
Да. - А още сте тук. Постоянно.
Убеден съм, че работата ни е много важна. - Но не искате ли да живеете пак?
Как ми липсва пиенето!
С момичетата в Тампа се вихрехме яко.
Чакай, в "Кадри" ли си? - Имам татус отпред и отзад.
Бяхме щури! Веднъж откраднахме кораб.
Не знам дали си попаднала в точния отдел. - Смокинов пудинг.
Прощавай, какво? - В досието ви пише, че го обичате.
Не ви ли се ще пак да хапнете? Да се върнете долу, да правите разни неща?
Да, може би.
Умрях, преди да има вътрешни тоалетни, така че...
Беше ми приятно да побъбрим.
Но тече страхотно парти и...
Само че сякаш ти поведе разговора.
Така или иначе, 46 сезона са. Луда работа.
Казвам само. Може би е време.
Може и да е права.
Време е вече да разбереш, човече,
дали да не се целиш по-далече от простата магия на коледното утро.
Мога да се върна на Земята, да се оттегля, да се кротна,
да заживея спокойно, да си сбъдна мечтата.
Може би да си купя къщурка на тиха уличка.
Да се запозная с мила жена, да имаме деца.
А в края на всеки ден, след работа,
да се прегръщаме с любов и да се целуваме по модния днес начин - с уста.
Ех, че хубаво.
Време е вече да разбереш, човече,
дали да не се целиш по-далече от простата магия на коледното утро.
Отново да си човек, да си отново жив.
Мога да пробвам да правя неща, които съм си прехвърлял в ума.
Виждам се в задния двор с двете деца, чиито имена започват с еднаква буква.
Малката Ребека и брат й Реджи, а може би Робърт или...
Рар... Не знам. Но ще измисля хубаво име с Р.
Ако обаче съсипя живота си пак като първия път, преди да потъна в мрак?
Или мога да стана аз по-човечен,
по-мил и добър, нов, а не вечен?
Но не и не.
Трябва да работя тук по-добре.
Чакат ме още толкова задачи.
Пълно е с тролове - гадове значи.
Правя ли света по-добър за живеене?
Влагам ли в това цялото си умеене?
Или напротив, залъгвам се само?
Нима всичко това е л... голямо?
Я се опомни. Що за мръсна уста!
Такива приказки не подобават на деня.
Да, знам, стари друже.
Обичайният срив след мисия, нали?
Не е само това, Джейкъб.
Огледай се наоколо.
Всяка статуетка е душа, която ние сме спасили. Ние, заедно.
Не унивай, миличък.
До две седмици ще сме спипали субекта ни за идния сезон.
Управител е на лъскав хотел във Ванкувър.
Противна гадина, много ще ти хареса.
Трябва само да влезеш във форма.
Вземи се в ръце. Стягай се и пипай здраво.
"КОПЪРФИЙЛД"
ВАНКУВЪР ПОСРЕЩА АСОЦИАЦИЯТА НА РАЗСАДНИЦИТЕ ЗА КОЛЕДНИ ЕЛХИ
Хей, хей! Хей, ти.
Уолтър. - Дреме ми за името ти!
Никой не трябва да носи мустак на устните и челото.
Защо минаваш през моето лоби?
Производителите на елхи се ръсят яко, за да са тук и да не виждат поплювковци
и боклуци като теб.
Казах ли ви аз?
Злобен и свидлив, самонадеян мерзавец.
Харесва ми, че разбива канадския стереотип.
Да, рядко ще видиш канадец без ръкавички.
Искам да кажа, че е едно миризливо лайно със сако.
Но се питам... Чуй ме добре.
Този човек... Да, ужасен е.
Но дали е значим, че да има ефект, ако го променим?
Това се питам. - Щяло ли да има ефект!
За него работят четиристотин души.
Тъжно да ти стане, нали?
Недоволни хора, които си изкарват яда на децата си.
Да, сенаторе. То по условие е гадория.
Злостта е наркотик.
В мига, в който пуснеш клюката в "Туитър",
Си Ен Ен ще спре да бистри как си прецакал учителския синдикат.
Послушай ме, сенаторе, публикувай го.
Не съм сигурен.
Днешният ни гост е пиар на АТТ и НФЛ.
Води кампаниите на сенатори, губернатори, президенти.
Моите почитания, Марти, но положението е отчайващо.
Не можем да си позволим да наемем високоплатен консултант.
No comments yet. Be the first to leave one.