Butch Cassidy and the Sundance Kid

Бандата "Дупка в стената"

Всички от бандата на Буч Касиди и Сънданс Кид са мъртви сега...

но някога те бяха крале на дивия запад.

Пол Нюман

Робърт Редфорд

Катрин Рос

БУЧ КАСИДИ и СЪНДАНС КИД

Повечето от това, което ще видите се е случило наистина.

Затворено.

Лека нощ, Пат. - Лека нощ.

Какво стана със старата банка, беше прекрасна? - Много често я ограбваха.

Красотата иска жертви.

Карта.

Още една.

Пас!

Ще ми дадеш ли назаем, мистър Макон?

Знаеш правилата, Том.

Добре, изглежда прибра парите на всички приятели.

Не загуби нито една ръка, откакто почна да раздаваш.

Каква е тайната на твоя успех?

Молитва.

Хайде да играем само ти и аз.

Карта.

Пас!

Приятелю, ти си дяволски добър.

Знам го, защото и аз съм доста добър.

Само не мога да разбера, как мамиш.

Парите остават, а ти си тръгваш.

Момчета, май липсва братска обич тук.

Ако си с него, тръгвай докато можеш! - Тръгваме си.

Хайде. - Не съм мамил.

Хайде! - Не съм мамил бе, човек!

Можеш да умреш. Всъщност и двамата може да умрете.

Чули това? - Ако ни помоли да останем, ще си тръгнем.

Хайде и без това си тръгваме. - Не, нека ни помоли да останем.

Ще стреля. Готов е. Не знаеш колко е бърз.

Аз съм вече на години, но би могъл и ти. - Това исках да чуя.

С всеки изминал ден остаряваш. Природен закон.

Какво мислиш, дали ще можеш да ни помолиш да останем?

Какво? - Направи се, че го искаш!

Просто ни помоли да останем! Аз ти обещавам...

Не мога да ти помогна, Сънданс.

Не знаех, че си Сънданс Кид, когато казах, че мамиш.

Ако извадя пищова, ще ме убиеш ли?

Възможно е.

Не, ще се самоубиеш. Така че, защо не ни помолиш да останем?

Можеш да го направиш.

Лесно е. Хайде.

Хайде.

Защо не поостанете?

Благодаря, но вече трябва да вървим.

Хей, Кид.

Хей, Кид! Колко си добър?

Както ти казах - остаряваш.

Всеки път като се връщам в долината, ми се струва, че я виждам за първи път.

И всеки път се питам един и същи въпрос.

Как мога да бъда толкова глупав, че да се връщам пак?

Какво си намислил този път? - Боливия.

Какво е Боливия? - Боливия. Това е една страна, глупчо.

В Централна или Южна Америка. В едната или другата.

А защо не идем в Мексико?

Защото там има само жега. А жега си имаме и тук.

Ако живеехме по време на златната треска, щяхме да отидем в Калифорния нали?

Да. - Като ти кажа Боливия, си мисли за Калифорния!

Не можеш да си представиш, колко полезни изкопаеми има там.

Сребърни, златни, оловни мини.

Торбите със заплатите са толкова тежки, че ще се измъчим да ги носим.

Продължавай да мислиш, Буч. Ти си умника!

Аз имам визия, а останалите са късогледи.

Здрасти. Какво правиш?

Здрасти, Буч. Нищо.

Нищо?

Здрасти, Сънданс.

Абе, нещо правиш. Какво?

Гласим се да ограбим експреса "Юниън Пасифик". Както ти беше намислил.

Нещо не сте ме разбрали, момчета.

Разбира се, можем да ограбим експреса,

но не и този път. Може би другия път - на връщане.

Сънданс и аз разгледахме няколко банки. - Никакви банки.

Какво каза?

Експреса, Буч.

Момчета, да ограбваш банки, е много по-лесно от влакове.

Те стоят на едно място и ни чакат. И знаеш, че парите са си вътре.

Преди да тръгна, ви казах нещо. - Решихме друго.

Шефа тук съм аз, Харви.

Беше.

Сега съм аз.

Ти не се меси!

Кажи му да не се меси! - Той си решава сам. Като всички.

Момчета, какво ви става?

Преди да дойда, вие бяхте нищо. Аз ви създадох!

Кой ти каза? - Прочети им статията, Нюз!

Коя? - Която и да е!

Тази е от "Солт Лейк Хералд".

"Бандата на Буч Касиди - Дупка в..." - Буч Касиди - това съм аз!

Вие искате Харви да командва ли? Да мисли? Да ви води?

"...бандитите с него..." - Млъкни вече, Нюз!

Сега е любимата ми част.

"В обира са взели участие Чипоносия Къри и Нюз Карвър".

Обожавам да виждам името си във вестника, Буч.

И така, да забравим за Логан, съгласен, Чип нос?

Ти винаги си казвал, че всеки от нас може да те измести.

Защото мислех, че никой не може. - Грешал си, Буч.

Момчета, вие не може да искате Логан!

Той е винаги с нас, Буч, а теб все те няма.

Защото всичко вече е различно. - Пистолети или ножове?

Все по-трудно става. Повече планиране. - Пистолети или ножове?!

Нито едното. - Избирай!

Не искам да се стрелям с теб, Харви.

Както кажеш, Буч.

Можеш да спечелиш нещо от това.

Заложи на Логан!

Добре, а на теб кой ще заложи? - Сънданс,

когато всичко свърши и той е мъртъв, можеш да останеш с нас.

Слушай, може и да не е честно, но като свършим, ако съм мъртъв - убий го!

С удоволствие.

Не, не още. Не, докато с Харви не определим правилата.

Правила? В бой с ножове? Тук няма правила!

Щом няма правила, да започваме. Някой да преброи до три.

Раз, два, три!

Стисках палци за теб, Буч.

Благодаря, Чип Нос.

Това ме крепи в тежки моменти.

Та какво бяхте замислили за експреса?

Харви реши да ограбим експреса и на отиване и на връщане.

Никой не е правил досега такова нещо. Като го оберем на отиване,

те ще решат, че на връщане е безопасно и ще го напълнят пак.

И това го измисли Харви? - Да.

Знаете ли какво? Точно това ще направим.

Спри! - Къде?

Ей там.

Но това е самият Буч Касиди!

Стой там!

Исках само да гледам. - Що не доведеш и децата?

Приберете главите вътре!

Ако не отвориш вратата, ще я взривя.

Не мога, защото работя за г-н Хариман от "Юниън Пасифик"

Стига с тоя Хариман и отваряй вратата!

Какво става? - Имаме си патриот.

Давай динамита! - Това е Уудкок. Свръхлоялен.

Уудкок! - Да, сър.

Знаеш ли кои сме ние?

Вие сте бандата "Дупка в стената", г-н Касиди, разбирам...

Но и вие разберете - г-н Хариман от "Юниън Пасифик" лично ме назначи...

Трябва да дам най-доброто от себе си! - Това не значи, да бъдеш убит!

Динамита е готов. - Г-н Хариман ми гласува доверие...

Отваряй вратата, или загиваш! Хариман би ли умрял за теб?

Уудкок?

Аз работя за г-н Хариман от "Юниън Пасифик" и той ми е поверил...

Хей, Уудкок. Уудкок, добре ли си?

Хей.

Колкото и да ти плаща Хариман, не е достатъчно.

Малко ми се виждат, Буч. Очаквах повече.

Пак нещо взехме. Това е важното.

Известната банда "Дупка в стената" ограби експреса в нашия район

и поради това, наше задължение е да ги преследваме.

Ще трябва всеки от вас, да доведе коня си.

Колко от вас, могат да донесат свое оръжие?

Добре, а колко от вас искат, да им бъде дадено оръжие?

Е, хайде бе, хора, трябва да направим нещо?

А защо? Те сигурно вече са преполовили пътя до долината.

Точно затова трябва да побързаме.

Ако тръгнем веднага, все още имаме шанс да ги настигнем.

Настигнем? Ти луд ли си? Нали ще ни изтрепят!

Е добре, да легнем по гръб и да ги оставим да се измъкнат ли?

Голям кеф ти казвам!

Добре, двамата. Искам ви на партито.

Какво парти? - Оставам без пианист.

Отива на война.

Каква война? - С испанците.

"Спомни си за Мейн!"

Кой би могъл да забрави? - Правя му изпращане, така че, елате.

"Сбогом Доли, ще ми липсваш..."

Като дете, винаги мислех, че като порасна ще стана герой.

Малко е късничко. - Защо го казваш? Нямаше нужда.

Вие искате сам да тръгна...

да се бия с тях. Хубаво.

Щом искате, децата ви да узнаят, че сте ме оставили да се бия сам!

Но не мисля, че това искате.

Нали?

Защо не се запишем?

Да се бием с испанците. Ти и аз - на война.

Само за тази работа сме - опитни, зрели и можем да ръководим.

Гаранция, че ще станем офицери.

Аз ще бъда майор Паркър.

Паркър?

Да, това е истинското ми име.

Робърт Ле Рой Паркър. - Без майтап?

Да.

А моето е Лонгбах. - Вярно ли?

Лонг кой? - Хари Лонгбах.

Тогава ти ще си майор Лонгбах. Какво ще кажеш?

Продължавай да мислиш, Буч. В това те бива!

Вие не сте безумци! Не! Вие не ме уважавате, а аз не уважавам вас!

Затова съм ваш шериф. И затова, ти, ти и ти - тръгвате с мен!

Не съм ли прав?

Е, какво ще кажете?

Аз ще кажа ето това:

Дами и господа,

момчета и момичета, приятели и врагове.