The Bride Wore Black (Mariée était en noir, La)

ЖАНА МОРО

МИШЕЛ БУКE

ЖАН-КЛОД БРИАЛИ

ШАРЛ ДЕНE

КЛОД РИШ

МЛАДОЖЕНКАТА БЕШЕ В ЧЕРНО

По романа на УИЛЯМ АЙРИШ

сценарий ФРАНСOА ТРЮФО, ЖАН-ЛУИ РИШАР

музика БЪРНАРД ХЪРМАН

оператор РАУЛ КУТАР

Режисьор ФРАНСОА ТРЮФО

Жюли! Не! Жюли!

Ето, Жюли, вземи.

- Не, мамо. Имам достатъчно. - Моля те, вземи.

- Сигурна ли си? - Да, мамо. Сигурна съм.

Ако премислиш, ще се върнеш, нали?

Да.

Не тъгувай.

Не искаш да ми кажеш къде отиваш, да ми дадеш адрес.

Все още не мога. Ще ти пиша.

Довиждане.

- Заминаваш ли, лельо Жюли? - Да. Отивам на гарата.

- А аз може ли... - Да, може да ме изпратиш.

- Госпожо, какво желаете? - Търся някой си г-н Блис.

- Той тук ли живее? - Несъмнено, мадам,

но не мисля, че си е вкъщи. - Няма значение.

- Искам да се кача горе. - Но там няма никой.

Казахте, че е заминал.

Но сигурен ли сте в това? Искам да се кача горе.

В краен случай, искам да посетя жилището му.

Като начало мога да звънна от тук. Ако никой не отговори,

мога да оставя съобщение. Става ли, госпожо?

Как се казва госпожата?

Как се казва госпожата?

Няма никой у г-н Блис.

Хрумна ми една забавна идея.

Ако ми дадете ключа от апартамента му, може да го почакам и да го изненадам.

Мисля си, че съм тук от скоро и не знам дали ще ме оставят на работа.

Но не съм сигурен,

че говорим за един и същи човек.

- Г-н Блис, здравия мъжкар? - Да, точно така.

От това се страхувах. Ключа не е на мястото си.

Взел го е със себе си. Много съжалявам. Много.

Г-н Блис, искам да ви кажа. Търси ви една жена.

Г-жа Бюжол? Не искам да я видя повече.

Не, господине. Преди не съм я виждал. Тя много настойчиво искаше да ви види.

Предлагаше ми десет хиляди, за да я пусна.

Така ли?

Кажете, не беше ли малката Ани?

- Не. - Дебелата Берта?

- Не, тях ги познавам. - Добре де, разкажете ми.

- Здрасти. - Здрасти.

- Събудих ли те? - Нищо, и без това трябва да ставам.

- Какво ново? - Нищо особено.

Надявах се, че ще говориш за Жилберта.

Не разбрах.

Всичко е толкова просто. Въпрос - какво ново? Отговор - Жилберта.

Ти каза, че тя е нова, нали?

- Ех и ти, само от една нощ. - Тя вече те омота, а?

А това какво е? Трябва да го скриеш, преди Жилберта да го е намерила.

Придадох монашески образ на живота си от момента, в който се разделих с жената на Бюжол.

Не позволявам Ани да научи за мен. Жилберта ще се омъжи за друг.

Не тичам след никого, но и никого не пропускам. Исках да попитам Жилберта

дали е избрала известна печалба, която не е прекалено... е, не особено,

изобщо...

изобщо... Разбра ме.

Старче, трябва да се успокоиш. Когато видиш една, ти си представяш всички.

Самият ти ме научи на това.

- Все едно, иска ми се да видя всички. - Жените са красиви, но...

все някога ще се наложи да се установиш... с възрастта.

Това е лесно. Често си го мисля през деня.

Знаеш ли решението на Хемингуей? Бум-бум!

Моето решение се казва Жилберта. Забавно ли ти е да ме видиш влюбен?

Отиди в стаята, магнетофона е до кревата.

- Да! - Натисни червеното копче.

- Червеното? - Да.

Забележително, нали?

Превърти, там всичко е записано.

Слушай, слушай.

Записах как Жилберта си търка краката един в друг.

Тя, разбира се, и не предполагаше.

Чуй как шумолят чорапите й.

Интересно, а?

Това са найлонови чорапи, първо опитах с копринени, но с тях не става.

Жилберта... Интересно ми е, какво ли прави в момента.

По интересно е с кого!

Завиждаш ми, но няма да ме накараш да се съмнявам.

Гарантирам ти, че в момента тя с любов гледа снимката ми.

А аз ти гарантирам, че разглежда голото си тяло в огледалото.

- Говориш глупости. - Уверявам те.

Във всички романи, написани от жени, винаги има сцена,

в която героинята разглежда тялото си в огледалото.

Жилберта не пише романи.

Не виждам връзка.

Има сексуална връзка.

- Ще вдигна. - Жилберта е. Кажи й, че се мия и сега ще дойда.

Ало?

Ало? Апартаментът на г-н Блис ли е?

Г-н Блис е тук, но... Ало?

Ало?

Не беше Жилберта, но беше женски глас. Затвори.

Номера ли беше сбъркала?

Не, питаше за теб, след което остави слушалката. Странно.

Да, странно е. Това е моята тайна обожателка.

Да, вчера ме е търсила тайнствена непозната. Чуй само.

Елегантна, красива жена е дошла тук

и е предложила 10 хиляди на Шарл, за да я пусне.

Десет хиляди и той е отказал? Аз бих се съгласил и за половината.

Сигурно някоя бременна девойка е дошла при теб за пари.

- Ти как мислиш? Тя не ме познава. - А ти откъде знаеш?

Шарл я е подвел, описал външността ми неточно,

а тя казала: "Да, това е той."

Трябвало е да й каже, че си красив и изтънчен.

Смешно ли ти е? Изглежда, че тя е възхитителна. А сега се дръж.

Била е с вечерна рокля в 10 сутринта! Тръгваме ли?

Тръгваме.

Твоята непозната, може би е крадла със стил на хотелска мишка.

Ти виждал ли си хотелска мишка във вечерна рокля? Ако я видя,

може би с нея ще заровя ергенския живот.

- Ще видим. - Този път е Жилберта.

- Закъснях. Затвори. - Сигурно е тайнствената непозната.

Ако е така, постига нещо.

А кума? Кума не го ли целуват?

Може ли да взема замалко дъщеря си?

Погледни на вратата и кажи, виждаш ли същото, което виждам аз?

Представи ме.

Но аз не я познавам. Сигурно е дошла с Фред и приятелите му.

- Отивам да разузная. - Да.

- Добър ден. - Добър ден.

- Не ме ли познавате? - Не. Да, да, познавам ви, разбира се.

Моля за извинение. Как я карате?

Щом ме познахте, защо не ме поздравявате на улицата?

Съжалявам...

Фред не я познава. Никой не я познава.

- Втренчила се е в теб. - Аз също имам тайна обожателка.

Преминавам в атака.

Доволен ли си?

- Да, да. - Не изглежда така.

- Но е, уверявам те. - Мама е много щастлива.

- Всички наоколо се радват. - Не бих казала.

Госпожице, запознайте се с господаря на дома. Приятелят ми Блис.

Не мога точно да ви представя, защото, госпожата... госпожицата...

- Здрасти. - Здрасти. - ...не иска да си каже името. Това е привидение.

Как ли не я нарекохте, тя е желан гост. Здравей, привидение.

Разбира се, привидението не яде, не пие и не пуши.

- Може ли чаша вода? - Вода? - Да, прясна. Почакайте!

Водата ще ми е по-вкусна, ако ми я донесете вие.

Изглежда, че аз водя по точки.

Искам да остана насаме с вас.

- Тогава точката е в моя полза. - Тук е топло. Да отидем на балкона.

- Познаваме ли се? - Възможно е.

Къде сме се срещали?

Помислете.

Благодаря.

Може ли още една чаша?

Добре.

Сега, когато сме сами, ще кажете ли как се казвате?

- Името ми? Не. - Господи, воала ви!

С ваше позволение, може ли да ви подаря друг?

Но този... той ми е скъп спомен.

Много скъп. Повече от всичко друго.

Вие...

вие ме заинтригувахте.

Объркан съм.

Имам чудесна годеница.

Отговорете, ако искате, вие ли ми звъняхте сутринта?

Не знам.

Воала ми.

Ще ви отговоря, ако ми го подадете.

Казвам се Жюли Колер!

Госпожо, г-н Корал ли търсите?

Не, дойдох при приятелка, но нея я няма вкъщи.

Търсех изхода, но в тези коридори е толкова лесно да се загубиш.

Видях отворена врата.

Винаги съм мислила, че можеш да опознаеш хората,

като изучиш стаята, в която живеят.

Да.

- Не се познавам с господин... - Г-н Корал.

Г-н Корал. Какво пък, може да се каже, че не е много подреден. И не е много богат.

Тук сте права. Винаги плаща наема си с три месеца закъснение.

Той охотно бяга от реалността, потапяйки се в мечтите си.

Точно така.

Търси идеалната жена,

която няма да намери в този живот, и тази жена съществува единствено в неговото въобръжение.

Отбелязахте много точно. Забелязала съм, че не може да погледне жена,

без да пребледнее като чаршаф или да не се изчерви като рак.

Виждате ли? Обикновената стая може да разкаже много.

- Точно така. - Не искам да ви преча на работата.

Довиждане.

Г-н Корал, ще си вземете ли писмото?

- Сигурно не е за мен. - За вас е.

А, за мен е. Аз съм г-н Корал.

Градски театър.

Концерт Фонтанароза.

Странно.

- Имам билет. Важи ли? - Да, господине.

Започна преди три минути.

- Ложа номер осем. - Благодаря.

- Билетът ви, моля. - Да.

Благодаря.