Boccaccio '70

БОКАЧО '70

по оригиналната идея на ЧЕЗАРЕ ДЗАВАТИНИ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

РЕНЦО И ЛУЧАНА

режисьор МАРИО МОНИЧЕЛИ

с участието на: МАРИСА СОЛИНАС, ДЖЕРМАНО ДЖИЛИОЛИ

сценарий: ДЖОВАНИ АРПИНО, ИТАЛО КАЛВИНО,

СУЗО ЧЕКИ Д'АМИКО, МАРИО МОНИЧЕЛИ

оператор АРМАНДО НАНУЦИ

художник ПИЕРО ДЖЕРАРДИ

монтаж АДРИАНА НОВЕЛИ

музика ПИЕРО УМИЛИАНИ

Лучана, смяната ти не е ли от два?

Смених се. Трябва да ходя на зъболекар.

Пак момчето за поръчки. Лучана, той сваля ли те?

Само помисли. Разносвач. - Е, не е толкова грозен.

Ама е разносвач. - Елена е права.

Престанете, само зяпате хората по улиците.

Е, един ден и аз ще си хвана някой. Няма да свърша като Марта.

Какво стана с нея? - Стана му държанка.

Какво? - Държанка.

Живее с него, но не са женени.

Права е. Поне не могат да я уволнят.

Лучана, ти какво предпочиташ? Да си държанка или да чакаш да се ожените?

Трябва да слизам.

Лучана, къде тръгна? Какво прави, луда ли е?

Не мога да разбера защо не тръгнахме с влака.

Къде е чантата?

Мамо, какво става? - Портокаловите цветчета.

Татко, много си загубен. - Няма да стигнем навреме.

От това повече не може, казвам ви.

Изглеждаш чудесно. - Защо остави колата там?

Никой няма да я види, не преувеличавай.

Изнервена съм, че всички ни гледат.

Защо не си облякъл жилетката? - Ще умра от жега.

Значи ще съберем 3000 лири? - Какво чакаме?

Ние сме готови, отецът ви чака.

Ами свидетелите? - Трябваше вече да са тук.

Сигурни ли сте, че всичко е наред? - Тате, да не започваме отново.

Разбира се, г-н Джино, и с мен беше така.

Не можехте да изчакате ли? - Аз можех, но жена ми.

Сега да се благодарим на Бога. - Ето ги!

Вижте, отецът знае, че Ренцо е в същото положение като мен.

Не говорим за младата дама. - Ами поговорете с нея.

Джино, на свещениците им е ясно,

че жените не искат бебета, докато не са омъжени.

Виж ги, поне сака да имаха.

Лучана, Джузепе Антоничели и Марио… Как ти е фамилията?

Ще я кажа на отеца, спокойно. - Радвам се да те видя.

Сигурен ли си, че няма да кажат на никого?

Какво ти пука? Те са от другия край на града.

Да вървим, защото съм в почивка до два.

Каква сватба. Да бързаш за работа.

Щом не могат да се оженят, да изчакаме.

Ами ако нещо се случи?

Ето кой мисли негативно. И после защо бракът не върви.

Татко не е добре, непрекъснато повтаря едно и също.

Това е от склерозата.

Колко е хубав.

Лучана, искаш ли хапче? - Не, нищо. Ще ми мине.

Изядох един сладолед, от това трябва да е.

Виж, счетоводителя.

Ти ли си искала да се смениш днес? - Да, зъболекаря…

Но зъболекарят не отваря в два.

Мен вече ме лекува един зъболекар, приятел на баща ми.

Защо? - Защото е добър.

А машинката? Не те ли е страх? - Естествено.

Тези доктори и вие жените.

Кътник ли? - Какво?

Да, един от тези големите е.

Да хвърлим едно око.

Много добре, продължавай. В колко свършваш?

В седем. - Много добре.

Внимавай. Той трябва да е един от ония, питай Мариза.

Изглежда като наденица, но точно те са вълци.

Не е за вярване. - Е, някой казва, че е така.

Изглежда като вълк. - Питай Пинуча.

Пинуча? - Само ти казвам. Внимавай!

Като че ли го чакам. Всяка нощ се моля.

Пинуча, закълни се, че е истина? - Кълна се.

Не му ли каза, че излизаме? - Късно е и сигурно баща ти…

Е, какво става?

Иска да я пуснем да излезе.

Излез, а докато те чакам, ще играя карти с приятелите ми.

Тази вечер може ли да не играете? - Защо да не играем?

Дадохме си стаята, можем поне да изиграем една игра.

Да, но говоря, че тази вечер можеш да си видиш семейството.

Защо? - Татко, ти винаги нищо не разбираш.

Изглежда тя е мъжът в къщата. Виждаш ли как се държат?

Слава Богу, че и ти си тук. Ето ги.

Джино, кажи им каквото казахме на пазача.

Ще кажем, че съм ви квартирант. - Казват, че взимаме много.

Не ставай нахална.

Искам да разбера кой си вре носа в къщата ни.

Какво като сме от провинцията.

Добър вечер.

Какво ти е? - Нищо, боли ме стомах.

От сладоледа е, дето го изядох сутринта.

Ще излизаме ли?

Ти луда ли си? - Ами какво ще правим?

Тогава да отидем в другата стая? - Стига, не ми е удобно.

Добър вечер на всички. Ние излизаме.

Добър вечер. - Добър вечер.

Промениха си решението. - Ами трябваше.

В стаята са. - Боже, нещата ми.

Ще ми е по-спокойно, ако си прибера нещата.

Кога излизате сутринта? - Аз започвам един час преди нея.

Тогава ще си оставя обувките.

А, дето ти казвах.

Иначе ще започне отново.

Мариса, лекарството на татко. Ти няма ли да спиш?

Не искам, дават бокс по телевизията.

Всички ме дразнят.

Трябваше да кажа на Джиджи да намери нова стая

и да задържи старата. Или сам да намеря.

И на пансион щеше да е по-добре от тук.

Да бе и 20,000 лири да отиват на вятъра всеки месец.

Добре де, на първо време.

Мисля, че е по-добре да направим така.

Ще се жертваме малко. Но сме заедно, а това е най-важното.

Като изплатим мебелите, ще си купим апартамент.

И ще отидем на меден месец през отпуската.

Нищо, че ще е по-късно, сега е на мода.

После идват и неделите.

А в неделя… Чакай малко.

Прекрасно е.

Още ли не ти е добре? - Не, гади ми се.

Гади ти се, от какво? - Знаеш, че ме е страх.

По дяволите. - Стига, не е сигурно.

Наистина ли те е страх? - Да.

Каза ли на майка ти? - Луд ли си? Те мислят, че аз…

Ами ние току-що се оженихме. Какво ще си помислят?

Ако е истина, какво ще правим? - Тази вечер не ми се мисли.

А, тъкмо щях да ти кажа.

Малко свеж въздух. Защо винаги е затворено?

Какво хубаво време. Какво е това тук?

Не си ли го виждал да свети? - Не.

Трябва да свикнеш.

Имаме сделка, правят ни 10% намаление от продуктите си.

А кога го гасят? - Никога. Само през деня.

Лучана, Лили не ме слуша. Иска да гледа телевизия.

Съжалявам, но е късно. Хайде, идвай да лягаш.

Ренцо, утре трябва да преместим контакта в другата стая.

Защото нашите държат телевизора там.

За Бога, в градинката е по-добре от тук.

Ще престанеш ли?

Как да престана? Исках да…

Къде си? - Тук съм.

По-дребна си от 80-литров хладилник. Ела тук.

Не те ли дразнят?

Искаш ли да излезем? - Къде?

Да отидем някъде до късно. - Хубава идея, да отидем на танци.

Чудесно. Никой няма да разбере кога ще се върнем.

Колко е хубаво, че ще спим заедно.

Свърши ли?

Добре ли си? - Да, горе-долу.

Не пий толкова. - Стига, това е разредено.

Виждаш ли? Плаче от половин час.

Не ги гледай, клюкарке. - Горката. Сигурно има проблем.

Мисли за нашите проблеми, вместо това.

Ние сме щастливи. - Виж ти. Като кораб в гората.

Какво, напи ли се? - Не, мисля за гаденето ти.

Казахме, че сега няма да мислим за това.

Достатъчно, изпи четири. Това са 600 лири.

Роза. - Не.

Хайде де. - Не сме се разбрали за цветя.

Не. Достатъчно похарчихме.

Сигурно са ги откраднали от гробищата.

И не се прави на баровец, г-н инженере. Разбра ли?

Да, графиньо.

Нали ще ставаш счетоводител.

Да видим дали ще бягаш от училище.

Само вечер. - Като тази!

Но от утре няма никакви веселби.

Хайде да си ходим. - Сега ли?

Ами сега. Почти полунощ е и всички спят.

По дяволите! - Какво?

Не може да бъде. Какво правят? - Може да са оставили лампата.

Абе каква лампа? - Още гледат телевизия.

Сега ще им се обадя, само гледай.

Какво ще им кажеш?

Докато са будни, няма да се кача, разбра ли?

Предпочитам да стоя тук.

Ами тогава?

Тогава.

Стига, стегни се. - И това ли не може?

В неделя ще си вземем стая, обещавам ти.

В неделя? Чудесно.

Какво зяпате? Женени сме.

Стига бе! Голям живот, няма що.

Сетих се, че си ти.

Не си ли на зъболекар? - Не.

Не е ли тук? - Кой?

Зъболекаря. Или този, на когото викаш зъболекар.

Защо си мислите, че… Кълна се, наистина помолих да се сменя,

защото трябваше да ходя на… - На зъболекар.

Значи не е някоя лудория? - Не, господине, нищо такова.

Значи нямаш приятел? Дори не флиртуваш с някого?

Е, нямаше да е лошо.

В договора ми се казва, че не мога да се омъжа, но…