Esimesed 200 rida.
КУБЪТ НА СТРАХА
Съжалявам! Съжалявам!
Няма нищо. Не се бой!
Какво искаш??
Какво?
Не знам.
Помощ!
Помощ!
Спри!
Какво? Какво? - Няма нищо, Ела.
Всичко е наред. Успокой се.
Какво имаше там? - Почакай.
Защо се боеше от онази стая? -Казах да почакаш.
Колко хора има в това нещо?
Не можем да се лутаме така до безкрайност.
И защо?
Има капани. - Какви капани?
Скрити. Погледнах в една стая и нещо едва не ми отряза главата
Божичко! Мили Боже!
Добре ли сте? Господине?
Уърт!
Спокойно.
Ударих си главата.
Дай да погледна. Не се бой! Лекарка съм. Не изглежда зле.
Какво правиш, по дяволите?
Хей, старче, чуваш ли какво те питам?
Сензори за движение в стените. Трудни за откриване.
Божичко, о Боже, о Боже!
Чакайте малко. Нека да отдъхнем.
Някой спомня ли си как е попаднал тук?
Пирожки...
Вечерях...
Пирожки, сирене и картофи.
Отидох до хладилника за сметана и после..не помня...
Ти? Левин?
Аз просто си легнах и...
Ами ти?
Аз се събудих тук.
Посред нощ. Все едно сме в Чили. Там винаги идват през нощта.
Кой?
Само правителството строи така грозно.
Не е правителството.
А кой? - Не знам.
Извънземни. Половението е много неясно.
Да изключим извънземните засега и да видим какво знаем.
Майка ми ще се побърка.
Като видят, че ме няма, ще откачат. - Ти какво мислиш, Рене?
Със стоене нищо няма да направим. Ще се движа напред, докато стигна да края.
Добре. Съгласен съм.
Защо не чакаме тук? - Какво?
Някой може да дойде.
Никой няма да дойде.
Щом има път навътре, има път и навън.
Ще избегнем капаните с обувката.
Как мислиш? Да потърсим ли изхода?
Добре. А ти?
Не е толкова просто.
Не е толкова просто. Огледай се!
Хубавичко се огледай!
Защото имам чувството, че то ни наблюдава.
Просто искам да се събудя.
Левин. Можем да се справим. Трябва да се успокоим и да работим като екип..
Много хора ще ни търсят. Аз съм полицай.
Полицай ли?
Обещавам да те измъкна. Но трябва да ни помогнеш.
Хвърляй!
Чисто е.
Това сякаш идва отблизо.
Механичен шум. Чува се на интервали.
Може би са вентилаторите.
Няма такива. Така е, направо завирам.
Какво е това?
Серийни номера?
Номера на стаите. Навсякъде са различни.
Значи има едва 566 400 стаи.
Надявам се, че не. Без храна и вода след три дни няма да можем да вървим.
Не би ли трябвало да ни хранят?
Холоуей!
Стресът и горешината предизвикват дехидрация,
главоболие, дезориентация и нарушение на умствените процеси.
Накрая тялото разрушава собствените си тъкани. Смучи това. Така се отделя слюнка.
Какво има? -Въздухът е много сух
Молекулярен химически сензор.
Защо ботушът не го задейства?
Липсва сероводородът, който се отделя от кожата ти.
Откъде знаеш толкова много за сензорите, Ренс?
Рен. Не Ренс. На френски е.
Добре. Значи си франзузин. Какво си...
Рен! Експерт по сензорите. Не мога да повярвам!
Това е Мушитрънчето.
Кой? Мушитрънчето. Измъквал се е от 6 големи затвора.
От седем.
Шегуваш ли се?
Можеш ли да ни измъкне? Може би.
-Като илюзионист. Да, като Хари Худини.
Влачих ви дотук, защото ми трябват обувките ви.
Ако не ви дойде умът, продължавам сам.
Стига приказки и догадки. Просто гледайте пред себе си.
Това е номерът. Трябва да се спасите от самите себе си.
По дяволите.
Да го измъкнем!
Господи!
Електрохимически сензор и той го пропусна. Мушитрънчето. Супер!
Време е да се измъкнем оттук.
Мисля си защо ще хвърлят невинни хора тук?
Наказват ли ни за нещо? -Нищо не съм направила.
Стига!
Колкото и да се мъчим, няма да разберем какво става. Гледайте пред себе си.
И той казваше така.
Имаме майстор на измъкванията и полицай. Сигурно има причини.
Ти си лекар и това също не е случайно, нали?
Чудя се защо не са избрали някой от другите десет милиона.
Левин, ти защо си тук?
Незнам. Аз ходя на училище. Излизам с приятели.
Нещо друго? - Нищо.
Родителите ми са обикновени хора. Скучна съм.
Мисля, че трябва да се запитаме какво иска то? Какво мисли?
Един мъртъв, остават четирима.
Защо не ни кажеш ти защо си тук, Уърт?
И аз се чудя.
Не съм нищо особено. Върша канцеларска работа.
Преди да попадна тук, не харесвах живота си.
Такова отношрние ме вбесява! - Защото е прав.
Ти защо живееш, Куентин?
Имам три деца.
Не мога да ги оставя.
Намерете и вие свой източник.
Нямаш ли за какво да живееш? Съпруга, приятелка?
Не, имам хубава колекция от порнография.
Прекрасно, прекрасно.
Аз също си нямам никого, но не се предавам.
Влезли са в къщите ни, съблекли са ни.
Всели са ми пръстените, взели са ми...
... o, аметиста ми.
Искам да зная кой е виновен.
Очилата ти. Не ти ли трябват?
Те са за четене.
На нея са и взели бизутата, а на теб са ти оставили очилата.
Това не е случайно.
Математика ли учиш в училище?
Какво ли значат те?
149.
Прости числа. Как не се сетих по-рано!
Ако някои от тези числа са прости в стаята има капан.
645, 645...не е просто.
372...също.
649...
649 е 59 по 11, и то не е.
Значи там е безопасно.
Как правиш заключения само от един капан?
Кремацията беше на 83...
Химическият сензор - на 137, а стаята с киселината - на 149.
Как ги помниш?
Имам дарба.
Левин, прексрасна памет!
Хвърляй!
Добре, дръпни се!
Умът преди красотата.
Безупасно е, безупасно!
Прости числа!
От кога сме тук?
Девет - десет часа.
Откъде знаеш?
Брадата ми е набола. Последното, което си спомням,е,как се бръсна.
Липсва ми закуската, обядът или каквото и да е.
Не се притеснявай, ще се приберем за вечеря.
Ако се измъкнем, аз ще ти я сготвя.
Дадено.
Добре се справяш.
Пуши ми се. Бих пушила фас от тротоара.
Просто се отпусни.Движим се. Нещата вървят добре.
Прав си. От години не пуша. Просто трябва да правя нещо.
Хайде да поговорим. Каква специалност имаш?
Практикуващ лекар съм. .Дрън-дрън, ярина.
Помогни ми. Разкажи ми за твоето домочадие.
Добре, имаме три момчета. На девет, на седем и на пет.
Божичко! Как ли го е преживяла горката жена?
Не го преживя.
Не, не е мъртва. Разделихме се.
Съжалявам, просто си чешех езика.
Тези числа не са прости.
Добре, давай.
Извинявай!
И ти можеш да помогнеш!
Не, не мога.
И тук има капан.
Обратно ли ще се върнем?
Не още. О, не!
Прочети ми ги.
Да не си му закачалка?
Заяла е.
Внимавай!
Тази стая е зелена.
Холоуей?
Здравей.
Тази стая е зелена.
Така е.
Искам да се върна в синята стая.
Какво има? В шок ли е?
Мисля че е умствено изостанал.
No comments yet. Be the first to leave one.