The Big Blue (Le Grand bleu) (Le Grand Bleu)

25.000

ГОМОНТ Представя

Гърция 1965

Роксана Аркет

Жан-Марк Бар

Жан Рено

БЕЗКРАЙНА СИНЕВА

Пол Шенар

Серджо Кастелито

Жан Босе

Марк Дурет

Андреас Вотсинас

Валентина Варгас

и Грифин Дън

Жак, Жак! Ела бързо!

- Нещо свети! Нещо свети! - Бързо, Жак!

- Нещо блещука в пристанището! - Бързо!

Ето там, ето там! Виждаш ли го, Жак?

- Блещука! - Това е монета.

- Моя е! Аз я видях първи! - Не, лъжец такъв!

Добре, ще я извадя, но спрете да се биете. Ще си я разделим.

Не можеш да разделиш монета. Глупаво е. Моя е. Аз я видях пръв.

Той е прав. Ти си тъпак.

- Ще си купим нещо и ще го разделим. - Добре.

- Става ли? - Става.

Спрете да я сочите. Видях я вече.

И аз я видях също.

Ей, та това е малкият французин.

Как си малки французино?

Добре.

Не възразяваш, аз да се гмурна вместо теб, нали?

Не.

- Ако имаш нещо против, ще ми кажеш, нали? - Да.

Хубаво тогава.

Роберто.

Брой.

Едно.

Две. Три.

Четири.

Пет. Шест.

- Седем... - Браво, Енцо! Браво, Енцо!

На кого е монетата сега?

Ти я видя, но аз се гмурнах за нея.

- Роберто, колко отброи? - Шест.

Ще я хвърля обратно в морето.

Дълдисваш, и ако я извадиш за по-малко от шест, твоя е.

Браво.

Енцо, аз видях първи монетата. Ще я делим, ли?

Не може да се дели монета, тъпако!

Това... монета ли е, дето блести там долу?

Да. Монета е.

Ще ви я извадя, отче.

Ще я дам на бедните.

Отче?

Отче?

Време е да ставаш, Жак.

Мамка му.

Енцо!

Жак!

- Не трябва да се гмуркаш всеки ден, татко. - Тогава ти, не трябва да ядеш всеки ден.

Не се безпокой. Когато се уморя...

Сирените ще ми помогнат да изплувам.

Хей, виждал ли си някога Сирена?

Не.

Аз съм ги виждал. Не искаш ли да знаеш, къде?

- Защо не ме попиташ? - Какво?

Къде съм виждал Сирени.

Защо никога не задаваш никакви въпроси?

Аз винаги задавам въпроси.

Безмълвен си като камък. Все едно сам си говоря.

Питай ме нещо, дяволите да го вземат!

Защо мама ни напусна?

Помпи.

Майка ти не ни е напуснала.

Върна се в Америка, това е всичко.

Там е домът й.

Жените са толкова...

непредсказуеми...

като морето.

Пропуска! Не!

Помощ! Жак!

Не, вода! Вода!

Помощ! Не мога да дишам!

Не!

Татко! Татко!

Какво? Стой тук, Жак!

Сицилия 1988

Г-н Молинари?

Да. Как се случи това?

Ами, компанията ме помоли да извадя каквото мога от кораба.

Така че, водолазите се опитаха да стигнат до двигателя...

но корабът просто се обърна по течението!

Вижте, прецаках всичко!

Вижте само!

Можете ли да помогнете?

- Колко души има там долу? - Само един.

Подаваме му много въздух, но той трудно диша.

Ей, трябва да го изкарате по-скоро от там!

Десет хиляди.

- Лири ли? - Долари.

Ей, почакайте малко.

Вие момчета да не се опитвате да ме изнудвате в момент като този.

Добре, ти ми кажи...

колко споре теб струва един човешки живот?

В моето село, имаме поговорка.

Как точно беше?

- Не си спомням. - Какво означава всичко това?

Забрави.

Енцо, успех.

Тъй като имаме малко време, ще подпишеш ли чека?

- Колко дълго може да издържи така? - Брат ми е световен шампион.

Подпиши.

Браво! Браво!

Благодаря! Браво!

Хей! Чакайте! Чакайте малко!

Чакайте малко! Чакайте, момчета! Ей!

Ей, благодаря ви, момчета.

Наистина.

Пак заповядай.

Енцо, какво ще правиш с парите?

Трябва да боядисам колата.

Но Джузепе ще го направи за 25 кинта.

Тогава му кажи и да я лъсне.

Енцо, сериозно, какво ще си купиш?

Градина с рози за мама. Рокля за Анджелика.

Вземи си подходящ костюм.

Но най-важното е...

Да?

Намери Французинът.

Намери ми Жак Маьол.

Южна Америка

Чао.

Вие ли сте д-р Лорънс?

Не, аз съм асистентът му. Добре дошли в Перу.

Благодаря.

От тук.

- Питие за згряване? - Да, ако обичате.

- Чай или уиски? - И двете.

Не видях ли току що мъж в червен неопренов костюм и очила?

Точно така.

- Застрахователя е тук. - Време беше.

- Джоана Бейкър. - Хареса ли ви пътуването, а?

Благодаря.

Минаха три седмици от злополуката. Малко се обезпокоихме.

Франк, по-добре иди при него. Почти е готов да се гмурне.

Добре.

Първо потапяне, две минути.

Кой...

- Кой е този? - Маьол.

Жак Маьол.

Значи това експериментирате? Гмуркане на човек в замръзнало езеро?

Камионът пропадна в много дълбока цепнатина в ледника.

Не успяхме да спасим оборудването.

Трябва да говоря с шофьора.

През пролетта, когато се размрази.

Наистина ли ще го спуснете под леда?

Да не е роб или затворник, или нещо подобно?

Скъпа моя, науката е жестока господарка.

- Как ще диша? - Няма да диша.

Чуйте.

Това са ударите на сърцето му.

Чувате ли, с каква скорост забавя?

Това е невероятно.

Сега е във флуороскопа.

Чуйте ударите на сърцето му.

Не мога да поярвам.

Всичката му кръв е концентрирана в мозъкът му.

Дори не захранва крайниците му вече.

Това е феномен, който е наблюдаван само при китовете и делфините...

до сега.

Защо го прави?

Не знам.

Няма ли някой да му занесе одеяло или нещо подобно?

Кафе?

- Познавам ви. - Срещнахме се преди няколко минути.

В езерото.

Не, в хижата.

Тогава трябва да е бил някой, който много прилича на вас.

Благодаря.

Нямаме много време.

Това е подарък.

Благодаря.

Няма ли да го отворите?

- От дълго време ли сте тук? - Не.

- Къде живеете? - Ню Йорк.

Ами, радвам се, че се запознахме.

И аз също.

Френската Ривиера

Ще се забавя само пет минути.

Палячо.

Това е лама.

Готов ли си?

Липсвахте ми, пакостници.

Жак, приятелю.

Как си?

Енцо?

Оставих те да плуваш, и 20 години по-късно те намирам отново във водата.

Какво по дяволите правиш, тренираш ли?

Да.

Чудесно.