Limitless

Явно не съм преценил правилно някои неща...

Еди, знам, че си вътре.

Защо в момента, в който надминаваш и най-смелите си мечти,

се оказваш с нож, забит в гърба?

Ще ви споделя нещо...

Няма да им позволя да ме докоснат.

Комшията сигурно е отворил вратата да се оплаква.

Коефицентът ми на интелигентност може да е четирицифрено число,

но все пак нещо съм пропуснал.

Бях толкова близо до това да въздействам на света,

а сега ще си въздействам единствено с тротоара.

ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ

Брадли Купър, Аби Корниш, Робърт Де Ниро

Андрю Хауърд

Ана Фрийл Джони Уитуърд

Томас Арана, Робърт Бърк и др.

Музика Пол Ленърд-Морган

Режисьор Нийл Бъргър

Виждате ли този тип? Това съм аз преди известно време.

Що за човек, без проблеми с дрога или алкохол, изглежда така?

Писател. Странно, но никой не вярва, че имам договор за книга.

Води се научнофантастичен роман,

но всъщност е личното ми виждане за същността на хората през 21-и век.

Става дума за утопично общество, където всички сме…

Наистина е…

Днес смятах да го разкатая.

Ето, сега…

Ще се получи идеално.

Просто трябва да остана в стаята.

Това е основното правило…

Не излизай от стаята!

Така изминаха няколко седмици.

А може би и месеци.

Поне Линди още беше с мен.

Просто така?

Еди, стига…

Не мисля, че е някаква изненада.

За мен е. Да не го правим.

До петък ще предам 90 страници.

Изчакай да чуеш мнението й. - Еди…

Какво? - Знам какво е положението.

Аз съм… Бях ти приятелка.

Тази дума не показва какво значиш за мен.

Партньор? Прищявка? - Любовница…

Домашна прислужница? Банка?

Дори и така да е… Знаеш, че моето е и твое.

И знаеш, че искам да прекарам живота си с теб.

Даже мислих да… - Не ми предлагай!

Защо не?

Спомни си какво стана с първия ти брак…

Така си е. В колежа се ожених за Мелиса.

За доста кратко. - Не се получава.

Дори и думите ти да са истина, аз те обичам.

Трябва да се връщам на работа.

Дори не ми каза какво стана с работата.

Получих я. - Наистина?

Да, редактор съм. Имам си и асистент. Можеш ли повярваш…

Разбира се, че вярвам. Заслужаваш го.

Благодаря ти.

Права е, няма защо да отричам.

Изтървах шанса си. И двамата знаехме какво ме очаква -

леглото в детската ми стая в Джърси, баща ми с кеф ще ме превърне

в търговец на зъболекарски консумативи.

Еди Мора!

От всички безсмислени и забравени познанства,

надали има по-безсмислено от това с бившия ми зет.

Мамка му, пич! Колко време мина… 9 години?

Добре ли си? Изглеждаш като бездомник. Какво става?

Нищо особено… Пиша.

Още ли се опитваш? - Всъщност имам и договор за книга.

Сериозно? Това е чудесно. - Ами ти? Още ли пласираш?

Приличам ли на пласьор? - Не.

Ела да пием по нещо. Тъкмо ще разкажеш за книгата.

Не знам… Още е обяд.

Това пък кога те е спирало?

Добре тогава. - И така…

И така… Как е Мелиса?

Заповядайте. - Благодаря.

Не знам, не съм я виждал. Премести се на север.

Захвана се с интернет продажби.

Има 2 деца. - Деца ли? За кого се е омъжила?

Той я заряза.

Теб какво те е грижа? Бяхте женени за съвсем кратко.

Не искам да говорим за нея, а за теб.

Кажи ми за книгата си. Как върви?

Честно казано, зациклих и това ме побърква.

Колко си написал досега? - Нито дума.

Творческа криза, а? - Да.

Мисля, че мога да ти помогна. Но само веднъж.

А, не… - Дори нямаш идея какво е.

Още пласираш… - Далеч съм от това.

В момента съм консултант към една фармацевтична компания.

Производители на виагра менте? Стига, Върн…

Не, това е нещо уникално. Ще бъде на пазара след година.

Приключиха с клиничните опити и чакат одобрение от АХЛ.

Добре де… Само от чисто любопитство…

Дай да видя.

Какво е?

Откриха рецептори в мозъка, активиращи някои специфични участъци.

Нали казват, че използваме само 20% от мозъка си?

Това хапче ти позволява да използваш пълния му капацитет.

Погледни ме. Добре ли изглеждам? Стигнах дъното.

Не вярвам, че животът ми ще поеме в по-хубава посока,

ако изпия някакво чудодейно хапче. - Да! Кога?

Кажи му, че не можем.

Не, кажи му! Сега!

Налага се да те оставя.

Но искам пак да се видим. Обади ми се.

А това е подарък. - Не го искам.

Не бъди неблагодарен. Знаеш ли колко струва?

Осем стотака парчето. Пак заповядай!

Прибирайки се, мислих за Мелиса.

Как може и тя да се е провалила? Беше толкова умна…

Най-умната в компанията ни.

Явно пак се връщам към привичките на стария Еди -

повръщащ върху бюрото на шефа си или крадящ лекарствата на умиращ.

Така че… Кой може да вини Линда, че ме заряза?

Но пък… Може ли да стане по-зле?

Не исках да виждам никого… Особено отвратителната хазяйка.

Валъри, във вторник… - Стига толкова!

Тези глупости минават пред Стив.

Имах още една причина да я избягвам.

Бях приел неизвестна субстанция. - Наемът е толкова малък!

Имах много малко информация за действието на хапчето.

Ако трябва, разнасяй вестници, за да платиш!

Ами ако е халюциноген?

Господи! Ако е това, докато я слушам, може да скоча през прозореца!

Слушаш ли ме изобщо? Разбираш ли? Ще останеш на улицата!

И тогава го усетих…

Бил съм сляп, но сега прогледнах.

Какво има? - Моля?

Не ме харесваш и не те виня. За теб съм боклук, използващ мъжа ти.

Да, искаш да се гръмна, но едва ли си разстроена заради мен.

Какво е станало? - Не е твоя работа.

Проблем в правния факултет? - Откъде знаеш за това?

Хората обикновено не носят учебници за умрели съдии от Върховния съд.

Ненормалник! Да не ме преследваш? - Видях книгата.

Вижда се само края. Откъде знаеш?

Бях я виждал… Преди 12 години в колежа.

Исках да оправя една асистентка

и я чаках да излезе от банята, надявайки се да има кондом.

Нещо, което не помнех, някак изплува от подсъзнанието ми.

Но през цялото време е било там. Нужен е бил само ключ…

Ако е за курсова, избери друго. - Кой те пита?

Започни от Хейстингс. Знае се, че е бил пълен идиот.

Което подкрепя слуха, че един чиновник

е писал повечето му становища. Потърси децата на чиновника в нета.

Обичат да говорят за баща си. Друг няма да е писал за това.

Информация от реклами, мярнати статии, документални филми…

Всичко изникна и се свърза в мозъка ми,

образувайки страхотен микс от полезна информация.

И тя нямаше никакъв шанс срещу мен. - И какво предлагаш?

Но поработихме и върху курсовата й.

За 45 минути написахме шедьовър. Беше много благодарна.

Това не може да е моят дом… Кой би живял така?

Първият ми инстинкт беше да подпаля всичко.

Но здравият разум надделя.

Що за хапче беше това? Не понасях хаоса,

не бях пушил от 6 часа, не бях ял…

Въздържание и подреденост? Какво беше това? Дрога за хора,

искащи да бъдат още по-педантични?

Не бях надрусан. Просто бях пречистен.

Знаех какво трябва да направя и как да го направя.

На следващата сутрин реших да изпробвам мозъка си.

Не открих и грам гениалност.

Казано накратко - бях си старият аз.

Но нещо беше останало…

Шегуваш се? - Не.

Думите просто се появиха? - Да.

Написани от теб? - Прочети поне три страници.

Прочети ги и ако не искаш да продължиш,

ще ти върна аванса.

Добре, Еди.

Еди, обади ми се, когато се прибереш.

Еди, прочетох 40 страници… Обади ми се.

Малко е странно, но продължавам да чета.

Добре де, как го направи?

Наистина… Обади ми се, като се прибереш!

Кой е? - Върн, аз съм, Еди.

Кой Еди? - Еди Мора.

Неподходящ момент, Еди.

Трябва да поговоря с теб.

Върн, какво е станало? - Споко, добре съм.

Значи все пак се заинтересува.

Това е нещо невероятно. - Ако си умен, действието е по-силно.

Върн, кой те подреди така? - Не ти трябва да знаеш.

Как се нарича? - Още няма улично име.

Но по-запознатите го наричат НЗТ-48.

По-запознатите?

Върн, това едва ли ще получи одобрение от АХЛ.

АХЛ ли? Смешки… Ти да не се върза?

И какво се получи? Някакво неизвестна, неизпитана

и, вероятно, опасна дрога, открадната от неизвестна лаборатория,

и дадена ми от ненадежден тип, когото не съм виждал от години?

Значи искаш още? - Да, определено!

Добре, ще го обсъдим. Но първо искам услуга.

Понеже не съм в състояние да изляза,

ще отидеш ли до химическото чистене за костюма ми?

И вземи нещо за хапване.

Знаеше, че ме е хванал натясно.