1944

През 1939 година СССР и Германия подписват пакт за ненападение.

След една седмица започна Втората Световна Война.

През 1940 година СССР анексира Естония.

55000 естонци били мобилизирани в Червената Армия.

В 1941 година Естония окупирана от Германия.

72000 естонци мобилизирани към германските въоръжените сили.

1944 година. Съветската Армия стигна границата с Естония.

Вратичката беше отворена.

В двора стоеше камион.

Майка, баща и Кадри ги товарят в камиона,

все едно е било нормално...

27 юли. Битка при Таненберг. Местността Синимяе.

Какво станало с тях? - Пратиха ги в Сибир.

Ти нямаше какво да направиш... - Третият слуша! Сааресте!

20-та въоръжена естонска дивизия Waffen-SS.

47-и полк, 3-и батальон, 9-а рота, 3-и взвод.

Превзеха Детдомовския хълм.

3-и отряд!

Мамка му, връзката се развали.

Тамик, върни се! - Карл!

3-и взвод.

Тъй вярно! Ще се справим!

Да тръгваме!

Карл - Как си?

Добре е! - Вървете!

Минаха три години.

Три години и 43 дни.

Но все още не ме оставя чувство, че това се случи по моя вина.

Опитвам се да се сетя

за техни лица, жестове, гласове.

Но всичко това с времето избледнява, и прави чувството за вина по-силно.

Значи това е моятт кръст. И ще ми се наложи да го нося до край.

Зареждай!

Пехотинците на 800 метра.

И затова си тук?

Огън!

Смени го! Носи боеприпаси!

Карл.

Санитар! Сяйнас, насам!

Пийр, давай! Раадик, покрий ме!

Уцелих го.

Огън!

От едно село ли сте? - Не.

Талу ме избра за свой помощник.

Мирно!

Кои сте? - Гренадири СС Кяер.

Легни! Спри!

Свободно!

Попълнение? - Да.

Обещали да пратят 10, а пратиха двама. И се приличат.

Как се казвате? - Костя.

Антон - Карл Тамик.

Роднини ли сте? - Братя.

Веднага забелязах, че се приличате.

Раадик. През пролетта ме пратиха тук.

Сяйнас, санитар.

Каменски, снайпер.

Пъдер, командир на отделението.

Пийр. Сам по себе си.

Сааресте нашиятт командир. Тук ще си като в Рая.

С тези пръчки няма какво да правиш на фронта. Сложи ги в ъгъла.

И противогазът можеш да го хвърлиш.

Ето сега тук можеш да сложиш каквото поискаш.

Писмата от приятелка, тютюн, презервативи.

Седнете.

Ето това е оръжие! Надеждно е.

През Първата Световна война двамата ми братя воюваха.

Загинали от един и същ снаряд.

Страшна воня. - Трупове.

Под изстрелите не можеш да ги носиш. Ето как се прави...

Нужен ми помощник.

Аз мога. - И аз също.

Раадик, покажи му позицията. - Ела.

Ще взема този. Голям звяр е. Първата цел винаги са артилеристите.

Вземи мен. Обещах на майка да се грижа за брат си.

По-голям съм от него. - С колко.

С половин час.

ЩЕ бъдеш мой помощник.

И аз искам. - Ти друг път.

Натискаш ето тук...

Само ти ми остана.

Не ми е лесно да ти призная,

че криех от теб,

че скрих от теб истината.

След депортирането на родителите, бях като сомнамбул.

Виждах само един изход -

фронтът.

Опитвала си да ме разубедиш.

На кого пишеш толкова??

Приятелка? Родители?

Какво ти е? - Не мога да заспя.

Момчетата са първи ден на война, а ти си със свои небивалици...

Странно чувство...

Все едно себе си в тях припознах.

Все едно, че ... видях себе си от страни.

Шибано чувство.

Ръцете горе!

Забравих да сваля предпазител!

Сааресте нареди да събудя момчетата. Руснаците превзеха съседски окоп.

Аз за малко да не те...

Късметлия си!

Тук сме ние. Тук са руснаците.

Тук нашите са в капан.

Осмата рота атакува от тук.

Ние нападаме от тук. Ето тук е минно поле.

Обаче тук има коридор. Използваме го, за да вкараме руснаците в капан.

Има ли въпроси?

Колко руснаци има там?

Има няколко.

28 юли.

Първата мина е на около 10 метра. Дръж се близко към дървото.

Не стреляйте! Естонци сме.

Не се показвайте! Тук има руснаци.

Къде е командирът ви? - Убит е.

Датчани сме от северно - ирландска дивизия.

Колко сте? - Четирима войници и 2 оръдия.

Обершарфюрер Сааресте. Поемам командването.

Ще отвоюваме позициите ни. Подкрепете ни с оръдията си.

Разбрах.

Боеприпаси имаш ли? - Не.

Започваме точно в 4:00 сутринта. - Разбрах, 4:00.

Благодаря. - Как се казваш?

Карл.

И аз съм Карл.

Аз съм Карл - Велики! - Тогава аз съм - Карл ХII!

Аз съм Карл Мадсен от Роскилде.

Това е на 30 километра от Копенхаген.

Карл Тамик. От ферма Тамик. На 3 километра от Ванамъйз.

Немци! Немци в окопите!

Напред, иначе край с нас!

Гранати, махаме се!

Махаме се! Бързо!

Залегни! Граната!

Всичко наред ли е?

Пъдер, взривявай вратата.

15 секунди!

Сяйнас, Пийр е ранен.

Избягали са през друг изход.

Не стреляйте! Предаваме се!

18 август.

Мирно!

Здравейте, момчета!

Гледам, че се миете тук...

Тук може да се воюва!

Естонските войници!

Фюрер поверил на нашия народ голямо доверие.

Поверил ни най-труден участък на Триненбергска фронтова линия.

И ние, местното правителство на Естония, не стоим със скръстени ръце.

В резултат на многогодишно изследване,

доказахме, че принадлежим към арийската раса.

Това е неоспорим факт!

Под ръководството на Велика Германия, чака ни светло бъдеще!

В общото семейство на европейските народи.

Хай Хитлер! - Няма да кажа.

Защо няма да кажеш?

Хай Хитлер!

Помислих си, че ще раздават кръстове. Метални или дървени.

А с това какво да правя?

Да си избършеш задника! - Хартията е много твърда.

Намачкай я.

Ще се опитам да я разменя за цигари.

Адолф - пълните гащи!

Кяер, пий! - Не, ще отида да сменя брат си.

Гренадири, хайде да пийнем!

Заповядай. С автограф от Хитлер.

Имам си свой фюрер.

Женен ли си? - Ами...

Да. - Нима?!

И тя ли има мустак? - Не!

Ти каза: имам си свой фюрер! - Това не значи, че има мустак.

Фюрер има мустак. - Но тя няма!

Как се казва? - Ерика.

Няма долната част. Няма я!

Ето ти и долната част.

Да се сменим? - Махай се!

За какво си мислиш? - За нищо.

Да пийнем... В памет за загиналите приятели.

Датчаните ме пратиха по живо по здраво: имат си достатъчно тоалетна хартия.

Даде ми една кутия цигари.

От Нарва остана само купчина камъни.

Къщата...

Гувернантката...

Всичко се забравя... Всеки ден забравям по нещо.

Това е всичко, което ми остана от баща ми.

Той получил този кръст през Първата световна.

В Освободителната воювал срещу Червената Армия.

През 1940 г., след юнски преврат, беше екзекутиран.

Какво ние правим тук?

Това не е наша война. - А чия е?

Не сме я започнали ние! - Хитлер нападна Русия.

Акой нападна Финландия? Кой окупира Прибалтика?

Кой окупира Полша? По дяволите!

На Полша заедно нападнаха!

Знаеш ли какво следва? Червени естонци ще се завърнат вкъщи.

Нек се връщат. Те не са толкова много. Една шепа.

Хиляди са! - Това е съветската пропаганда.

Ако срещнеш червен естонец - какво ще правиш?

Своя сънародник. - Червените ще ги убивам.

Нима не разбираш? Те са милиони! Това е лавина! Червената чума!

Вие съвсем нищо не разбирате!