Money Heist (La casa de papel)

Палермо, това е война. Действай както подобава.

Вратата!

Огън!

Всичко може да отиде по дяволите за части от секундата.

Когато усещаш близостта на смъртта,

осъзнаваш, че вече нищо няма да е като преди.

И е необходимо на всяка цена да оцелееш.

Найроби, дръж се!

Дръж се! Дръж се, Найроби!

Хайде! По-живо!

Всички сме под прицела на снайперите.

Но истинският ужас настъпва, когато куршумът попадне не в теб,

а в човек, когото обичаш.

Хайде! По-живо!

Физиологичен разтвор, Рио.

Почти сме готови.

Професора изпитваше този ужас повече от всички.

При него се сблъскаха две противоположни думи,

любов и смърт. И той изпадна в ступор.

Докато бягаше из гората,

в главата му се въртеше само една мисъл:

"Убиха жената, която обичам."

Но Лисабон беше жива.

Не я бяха убили.

Изстрелите от инсценираната й смърт

се сториха на Професора съвсем истински.

Нашият водач беше излязъл извън релси както никога досега.

А покрай него,

и ние бяхме излезли извън релси.

Пулс 155 и се покачва. - Кръвно 85 на 40 и пада.

Подай два сака кръв и физиологичен разтвор.

Найроби. Дръж се. Тук съм.

В палатката Тамайо чувстваше същото каквото и аз.

Гледахме смъртта в лицето.

Сухота в устата. Метален вкус.

Затруднено дишане и болка в слепоочието.

Но играта все още не беше свършила и всичко беше заложено на карта.

Кръвта е загрята и готова за преливане.

Тук е. Куршумът.

Зад седмото ребро. - В долната част на белия дроб.

Приятелко, това е добра новина.

Задушава се. Това е пневмоторакс.

Трудно й е да диша. - Токио, хирургичен комплект №6.

Въздух между белия дроб и гърдите. - По-бързо, Хелзинки.

Не може да диша! - По-бързо!

Ето така.

Измъкнете ме оттук.

По-добре да съм в затвора, но жива.

Не искам да умра.

Токио,

предайте ме на полицията.

Моля ви.

Предайте ме на тях.

ЕТАП 3

СЪПРОТИВА

Щом ни върнат Рио, ще започне третият етап от плана,

съпротивата.

Няма как да излезете живи от Испанската банка.

Това е невъзможно.

Но аз ще ви измъкна оттам. Щом започне третият етап,

обратното броене е само едно, златото. И целта е само една,

да го разтопим.

Защото златото е ключът.

Без него няма да мога да ви измъкна оттам.

Полицията ще реагира остро, но това няма значение.

Каквото и да се случи, каквото и да направят,

ние трябва да държим положението под контрол.

Иначе животът ни ще се окаже в опасност.

Убихме ли някого от полицията? - Не знам, но ги запалихме.

Ще се върнат въоръжени до зъби. Няма да можем да се защитим, Серхио.

А Найроби се нуждае от хирург.

Взривихме танка им. Няма да изпратят хирург.

Куршумът е в белия й дроб, дявол да го вземе!

Няма да се справим сами. Трябва да се опиташ, Серхио.

Свържи се с пакистанския хирург.

Колко време имам? - Тя умира.

Той има шипове, репелент против кучета и камуфлажно облекло.

Може да се крие между клоните. Стреляйте в короните на дърветата.

Ракел, не оставай сама с тях. Кажи им, че ще се предам.

Ракел! Махай се оттам!

Махай се оттам!

Махай се оттам!

Ще се опитам.

Спокойно.

Спокойно.

Спокойно.

Ти си добър бик.

Спокойно.

Спокойно.

Спок…

Професора атакува полицията,

но от Испанската банка не излиза никой. Демонстрантите са в шок.

Въпросът е, ще се отрази ли това на обществената подкрепа за Дали?

Засега не е ясно. Но може би ще видим първия сериозен проблем на Професора.

Беше нереално. Не можеше да стане по-добре.

Хората са с изгаряния от втора и трета степен.

Както се очакваше. Трябва ни още един брониран бус.

На теб за нищо ли не ти пука?

Не искам да осакатят още мои хора.

Обстреляха ни с гранати, цяла Испания го видя.

Няма да започна война в центъра на Мадрид.

Войната вече започна.

Тамайо. Не допускай най-голямата грешка в живота си.

Грешка беше да те изпратя да измъчваш младежа.

Ако имаше съдебно дело, сега нямаше да сме тук.

Ние ги предизвикахме. Това повече няма да се повтори.

Страх те е.

Като Прието си, с хапчета на нощното шкафче и еректилна дисфункция.

Мислиш, че законът ще те спаси.

Вече е късно за това.

Аз съм законът. Майната й на еректилната дисфункция!

Да се вземем в ръце.

Да намалим напрежението, ясно?

Диалог и примирие. Примирие и диалог.

Ясно ли е? - Напълно ясно, шефе.

Антонянсас.

Антонянсас. - Да, инспекторе?

Чу ли? Той е законът, като Джон Уейн.

Нуждая се от бърза помощ и хирург.

Веднага!

Ще ги накараме да предадат ранената.

Директорът е изучавал медицина в армията, ще ни помогне.

Не завърших обучението и не съм се занимавал с медицина,

но имам някаква представа. - Обличай престилката.

Къде е проклетият хирург? - Опитвам да се обадя, няма покритие.

Богота, анестезия. Найроби, ще те приспим.

Не, не ме приспивайте. Токио.

Токио, кажи му, че животът си е мой. Аз ще решавам.

Точно затова ще те оперираме тук.

Токио, моля те. Моля те.

Тя решава.

И точка.

Хелзинки, сложи й обща упойка. Това е заповед.

Не можеш да ми даваш заповеди. Не си ми шеф, копеле.

Ти донесе телефона тук. Трябва да ни защитаваш.

Тя може да направи грешка, но ти - не!

Млъкни, дебелако, или ще те застрелям!

Затвори си устата. Ти си ми подчинен, не си ми майка.

Тя сама си е виновна за станалото. Идиотка.

Ако тя каже, че си тръгва, ще я изпратя до вратата.

А ти ще си държиш езика зад зъбите, копеле,

защото от този момент не си ми шеф.

Пусни пистолета. - Денвър.

Ако тя си отвори устата, ще ни убият. Ще я лекуваме тук.

Как ще я лекуваш, кретен?

Найроби се нуждае от хирург. - Да не сте откачили всички?

Кълна се в живота на сина си,

няма да им кажа нищо. - Найроби, сега мислиш така,

но никой не издържа на мъчение. - Не ми пука!

Тя ще излезе оттук.

Не мисля така.

Смяташ ли, че моментът е подходящ за бунт?

Един от нашите умира. Стига с тези глупости!

Още един от нашите. - Как така още един?

Преди половин час убиха Лисабон.

Мога да проявя демократично великодушие,

да гласуваме и да я изпратим навън, но така ще я убием.

Убиха Лисабон на колене и без оръжие.

Доведоха тук сина на Найроби с мечето му,

за да я застрелят. Мислиш ли, че на улицата чака Червеният кръст?

Не върши глупости!

Палермо е прав.

Ще се наложи да ме отворите

и да извадите куршума.

Възможно е да отстраните част от белия ми дроб.

Възможно е да умра от кръвозагуба.

Ще ме убиете.

Ще ме убиете.

Хелзинки.

Това не е по силите ви.

Не е по силите ви.

Закарай ме до вратата. До вратата. - Успокой се.

Закарай ме до вратата. - Успокой се.

Успокой се. - Закарай ме до вратата.

Какво правиш?

Не се бой. - Не!

Не!

Не!

Не!

Извинете, Професоре. Скарахме се.

Ще спя при Токио.

Нали нямаш нищо против да пренощувам при теб?

Всичко е наред.

Но ако в леглото ми има някого, това ме възбужда.

Нали нямаш нищо против? - Нищо против какво?

Да премахнем стреса.

Да потъркаме лампите си.

Знаех, че се шегуваш.

Някой ще ми обясни ли защо Палермо ръководи обира?

Защото идеята е била негова?

Той е вдъхновителят. - Вдъхновителят?

Човекът, който в коридора се хващаше за чарковете си

като маймуна? Я стига! Сериозно ли говориш?

Знаеш ли кой трябваше да бъде шеф?

Ти. Да, ти.

Съгласна съм. Ако някой се интересува от успеха на операцията, това си ти.

Не ми пълнете главата с глупости.

Ще си лягам. Лека нощ.

Отивам при Професора. Ще видите.

Професоре, искам да ръководя