Dolores Claiborne

ДОЛОРЕС КЛЕЙБОРН

Не, Долорес!

Остави ме!

Пусни ме!

Махни се от мен, Долорес!

Моля те, Долорес.

Нося препоръчано писмо.

Няма да повярвате какво стана на пристанището.

Долорес Клейборн, какво, по дяволите...

О, Господи.

Какво си направила?

Пусни я. Чуваш ли ме?

Господи, Долорес.

Боже мой.

Убила си я.

Махни снимката. - Няма да стане.

Половин страница е.

Ще напишеш текста отдолу.

Много е важно, Питър. - Празни приказки.

Обяснявам цялата кампания.

По-добре е без обяснения.

Ти каза, че е страхотна.

Казах, че е чудесна.

Има ли разлика? - Да.

Половин страница.

Добре.

Оставих я, защото знаех, че ще я махнеш.

Готова съм за Аризона.

Имам материал за медицинската грешка.

Жената на хирурга... - Чакай малко.

Снощи говорих с нея 20 минути.

Не съм ти възлагал статията. - Ще го направиш.

Успокой топката.

Тук има материал за цяла книга.

Заслужавам го.

Защо при теб винаги е въпрос на живот и смърт?

Не си единствената тук, разбра ли?

Дванадесет души ми висят на главата.

Чудесно.

Значи, освен че не ме чукаш вече, ме и прецакваш.

Какво има, Хелън?

Нося факс за Селена.

От Финикс?

Не, статия от Бангор Дейли Нюз.

Светска дама мъртва, прислужницата задържана.

- Г-жа Долорес Сент Джордж от... - Къде е първата страница?

СЕЛЕНА СЕНТ ДЖОРДЖ

ТОВА НЕ Е ЛИ МАЙКА ТИ?

КМЕТСТВО

Факс ли?

Забравете.

Те още живеят в 19-и век.

Шегувате ли се?

Тук няма мотел. Има само един ресторант.

Настанили са ме на походно легло в кметството.

Кажете му да се успокои. Не съм на почивка.

Връщам се на континента, веднага щом свърша.

- Мога ли да ви помогна? - Търся Долорес Клейборн.

А вие сте?

Дъщеря й.

Аз съм Джон Маки.

Детектив от щатската полиция на Мейн.

Може ли да извикате полицай Стемшоу?

Кажете му да дойде веднага.

Съжалявам.

Тук не се пуши. Държавно учреждение е.

Срещали сме се и преди, г- це Сент Джордж.

Така ли?

Бяхте на 13 години.

Годината на слънчевото затъмнение.

Мисля, че беше 1975.

Водих разследването...

за смъртта на баща ви.

Срещнахме се на следствието.

Какво има, Джон?

Г- ца Сент Джордж е тук.

Селена?

Не може да бъде.

Франк Стемшоу.

Братът на Маршъл.

Учихме в Джонспорт.

- Разбира се. Как си? - Доста време мина.

Така си е.

Изненадан съм да те видя тук.

Майка ти ни забрани изрично да ти се обаждаме.

- Не знаех, че се е обаждала. - Не се е обаждала.

Някой изпрати вестника от Бангор до моя офис.

И къде е това?

Идвам от Ню Йорк.

Тя тук ли е или не?

- Горе е. - Благодаря.

Джон?

Арестувана ли е?

Технически, не.

Детектив Маки пристигна снощи и току-що започваме.

Какво?

Запланували сме изслушването за понеделник.

Ще си изясним нещата през уикенда.

Ако не е арестувана, защо я държите?

Вера Донован е мъртва.

Аутопсията е тази сутрин в Мачаис.

Ясно е,

че е умряла при падането.

Майка ви е била единственият човек при г-жа Донован.

Тя се грижеше за нея, нали?

Опасявам се, г-це Сент Джордж,

че във вестника не са написали всичко докрай.

Какво правиш?

Оправям тази отвратителна бъркотия.

Ами че това място е същинска кочина.

Ти си заподозряна, а не прислужница.

Остави всичко.

Един човек иска да те види.

Казах ви, че не искам адвокат.

Дъщеря ти е.

Боже мой.

Виж се само.

Подстригала си се.

Аз не съм...

Вие ли се обадихте?

Така ли направихте?

- Така ли спазвате обещанията си? - Дошла е сама.

Виж се.

Аз просто...

Боже мой.

Наистина ли си ти?

Погледни.

- Г-жо Клейборн! - Убихте ли някого днес?

Още не, но знам с кого да започна.

- Отивайте си. - Къде е колата?

Точно отсреща.

Живяла си у Вера Донован.

Не може да се върнеш там.

Имам си къща.

Искаме да остане тук поне за четири дни.

Ако реша да избягам в Южна Америка, ще ви се обадя.

- Ще съм ви благодарен. - Още нещо, г-жо Сент Джордж.

Името ми е Клейборн!

Смених го след смъртта на Джон.

Съжалявам, г-жо Клейборн.

Добро утро, Пам.

Съжалявам, но мисля, че ще трябва да си наемете адвокат.

Съжаляваш ли?

За последен път си съжалявал, когато уличният телефон...

ти е глътнал монетата.

Объркана съм. Чудя се какво да кажа.

Пораснала си...

и изглеждаш...

Превърнала си се в хубава жена, Селена.

Не мога да повярвам, че си тук.

Аз също.

Сигурно имаш причина...

да ги дразниш.

Понякога жената трябва да се държи като кучка.

Хубава кола.

Под наем.

На ден ли плащаш или на седмица?

Това ли е начинът да попиташ колко ще стоя?

Боже, че ти си по-нервна и от мен.

Трябва да бъда във Финикс в понеделник.

Опитвам се да се измъкна, но може и да не успея.

Не съм я убила.

Не съм я блъснала по проклетата стълба.

Това ли искаше да знаеш?

Ето, казвам ти.

Това е толкова вярно, колкото и че нося диамантена огърлица.

Той има свидетел,

който те е видял да стоиш над нея с точилката.

Откога пушиш?

Слушаш ли ме? Обвиняват те в убийство.

Добре, че не трябваше да плащам гаранция.

Страшничко, а?

Не можем да стоим цял ден тук.

Как са я оплескали.

Обичайните художници.

Кучка

Погледни само.

Боже господи.

Проклети малки негодници.

Зная кои са.

Дай да опитам.

Селена.

Влизай вкъщи.

Селена, веднага влез вътре.

Аз съм вътре.

Студено е, знам.

Господи, колко е прашно.

Добре, че не прекъснах електричеството.

Имаме дърва. Скоро ще имаме и гореща вода.

Горе има чисти хавлии.

Колкото по-дълго стоиш там, толкова по-страшно ти става.

Не работи.

Прекъснат е от три години.

Щях да знам, ако се обаждах по-често, нали?

Ти се обади у Вера миналата Коледа.

Ти също можеше да се обадиш, мамо.

Няма да остана тук. Трябва ми телефон.

Ще отседна в мотела.

Затворен е.

Извън сезона сме.