The Three Musketeers (Les Trois Mousquetaires)

Жорж Маршал, Ивон Сансон, Джино Черви и Бурвил

ТРИМАТА МУСКЕТАРИ

по едноименния роман на Александър Дюма

Сценарий Мишел Одиар

Режисьор Андре Юнебел

Участват още: Даниел Годе, Жан Пареде,

Луи Арбесие и др.

Едно малко конче вървеше в тръст. Господарят му се казваше Д'Артанян.

Той се бе отправил към Париж, за да извоюва титла и богатство.

И въпреки че конят е "благородно човешко притежание",

конят на Д'Артанян предизвика някои доста нелюбезни коментари.

Какво толкова смешно има?

Д'Артанян поне сто пъти посегна към шпагата си, докато стигне до Мен,

но успя да стигне с величествен вид.

Някои хора приличат на коне, но не знам този кон на какво прилича.

Нямате смелост да се присмеете на стопанина и се смеете на коня.

Не се смея често, млади господине, но когато се смея, го правя от сърце.

Обърнете се, присмехулнико, за да не ви наръгам в гръб!

Ние не се бием с крепостни селяни. - Господинът иска добър урок.

Да му дадем урок! Да вървим!

Побързайте!

Достатъчно. Качете го на жълтия му кон и нека си върви.

Не и преди да убия всички ви!

Ваша светлост не бива да става. - Не мога вечно да лежа.

Грешите, Ваша светлост. - Добра работа сте свършила.

Изглеждам добре, благодаря.

Виж ти!

Къде хукнахте така?

И така, Негово Преосвещенство ме съветва...

Заповядва ви да се върнете в Англия и да известите дали херцогът е там.

Предайте на Негово Преосвещенство... - Защитавайте се, господине!

Пак ли вие, младежо? Не се отказвате, това ви е фикс-идея.

Къде ли е бил този младеж? На война или е разсмивал децата?

Поне пред дамата няма да извикате слугите си да ви защитават.

Изглежда, че ви викат по мъжки дела, не искам да бъда недискретна.

Ще ви целуна ръка, госпожо, след като отрежа ушите на този господин.

Да тръгваме, милейди. Нямаме време.

Подлец! Подлец! Ще те открия!

Избяга като страхливец. И това ми било благородник!

Колко е хладна ръката ти.

Как се казваш? - Анет, Ваша светлост.

Тук съм на вашите услуги. - Нека и аз бъда на твоите услуги.

Тя продължи да го нарича "Ваша светлост" тази първа вечер.

На втората вечер - Д'Артанян, а на третата вече го наричаше Шарл.

За Д'Артанян възстановяването бе белязано от щастие и нежност.

Те си обещаха, че тази звездна нощ ще бъда вечна.

Но всъщност тя продължи осем дни.

За жалост, човек се отегчава от всичко, дори и от почивката.

Д'Артанян обеща да се върне, щом дългът му към краля му позволи.

Обещай ми. - Обещавам ти.

Тя не повярва и на една негова дума, както и той.

Подобни моменти понякога остават само като хубави спомени.

На по-следващия ден, след като продаде коня си

и поправи шпагата си, изгубен в тълпата на Париж,

Д'Артанян се отправи към приемната на господин Дьо Тревил,

стар семеен приятел и капитан на кралските мускетари.

Драги Портос, този ремък е истинско творение на изкуството.

Истинска лудост, но това е модата. - Дали не ви е дар, драги Портос?

От кого? - От брюнетката, наречена Испанката.

Купих този ремък със собствени пари. Попитайте Атос. Атос?

Ако се терзаехме за произхода на парите, бихме ходили голи.

Приятелите са истинска напаст. Арамис, имам нужда от помощ.

Не беше ли казано в писанията: "Нека инфантите стигнат до мен"?

Известете г-н Дьо Тревил за пристигането на кавалер Д'Артанян.

Арамис, от вас би станал чудесен абат. - Подготвям се вече, въпрос на време.

Той чака само кралицата да дари короната с наследник.

Дано и Бог да желае да е скоро. - Говори се, че херцог Бъкингам е тук.

Да, любовта не знае правила. - Да, както и че любовта

е дете на Англия и няма да пропуснат да го отбележат.

Ако съществуваше сдружение на гасконците в Париж,

г-н Дьо Тревил би бил без съмнение негов председател.

Той с радост прие сина на стария си приятел.

Баща ви беше верен приятел, вярвам, че и вие ще бъдете достоен.

Ще ви напиша препоръка и г-н Дез'Есар ще ви вземе за кадет.

Много се надявах да стана мускетар. - Много бързате, младежо.

Първо се докажете като кадет, а после ще видим.

Той беше човек с пристрастия и изповядваше известен вид религия,

според която Бог е от Беарне по произход.

Боже мой! Фалшивият благородник от Мен. Подлец!

Сега ще му отрежа ушите!

Хей! Личи си, че идвате отдалече. - Не вие трябва да ме поучавате.

Може би догонвам някого... - Лесно можете да ме откриете.

И къде, ако обичате? - На Карм-Дешо в пет часа.

Ще бъда там. - Така ще установи добри контакти.

Необуздан ли сте или сляп?

Някой ден ще ви набият. - Ще ме набият ли?!

Думата е твърде силна! - Желаете ли да поспорим?

В пет часа, на Карм-Дешо. - Чудесно!

Мисля, че ще съжалявате, ако изгубите тази кърпичка.

Пак ли ще кажеш, че не сте близки с госпожа Дьо Боа-Траси?

Моля, да ме извините. - Гледането под подметките на хората

гасконски обичай ли е? - Извиних ви се, но това е прекалено!

Знаете ли къде е Карм-Дешо? - Отлично. Нека да бъде в пет часа.

Жалко, ще умре толкова млад.

Няколко часа по-късно, облечен в униформа на кадет на г-н Дез'Есар,

Д'Артанян реши да оползотвори няколкото часа живот, които има

и да потърси място, където да отседне.

И така, той се озова при г-н Бонасьо, чийто адрес му бе предоставен.

Ваша светлост? - Добър ден.

Мой приятел ми каза, че имате свободен апартамент.

Да, на първия етаж. Моля Ваша светлост да ме последва.

Цената не покрива дори поддръжката.

Давам го под наем в знак на услуга, а не заради печалбата.

Не е достойно за бъдещ мускетар, но цената е като за принц.

Това ме принуждава да ви кажа... - Ето ви най-накрая!

Трябваше да приготвя закуската си сам. - Аз обслужвах кралицата.

Забравяте, че съм й прислужница. Сега идвам от Лувъра.

Докъде бяхме стигнали? Какво казвахте за стаята?

Липсва й светлина и свеж въздух, но гледката е прекрасна.

Ще я взема заради гледката. - Чудесна сделка.

Констанс? - Да, чичо?

Кавалер Д'Артанян е новият ни наемател. Племенницата ми Констанс.

Подредете малко тук.

Ще ви оставя.

Тя се грижи за домакинството.

Ваша светлост? - Намирам ви за очарователна.

Но, Ваша светлост...

Какво има? - Пет часа е!

Къде тръгнахте? - Там, където ме зове честта ми.

Ако не се върна до 2 часа, духът ми ще ме извини пред вас, хубава Констанс.

Точността явно не е сред достойнствата на нашите съперници.

Закъсняват за сетния си час. - Мисля, че е очарователно

да се срещнем в същите час и място, по същата причина без уговорка.

С кого ще се биеш? - С един блъскащ се гасконец. А ти?

Моят е едно муле от Беарн. - Какво съвпадение, моят също.

За Бога, ето го моя. - Не, това е моят.

Да кажем, че е нашият.

Три дуела в един и същи час? Това трябва да е някаква шега.

Сигурно ще бъде последната. - Трябва ли да се дуелираме

за удоволствието и честта да ви убием?

Честта ще бъде моя, но нека спазваме реда на всеки от вас.

Господин Атос има право да ме убие първи,

което намалява вашата възможност, господин Портос,

а прави вашата нулева, г-н Арамис. Освен ако не убия и трима ви.

Гасконска наглост!

Добре се дуелира.

Гвардейците на кардинала! Приберете шпагите!

Спрете, господа! Приберете шпагите! Гвардейците на кардинала!

Мускетари! Дуелирате се въпреки указа?

Но това е господин Жюсак? - Самият той. Моля да ни последвате.

В противен случай? - Ще ви принудим. Вие избирате.

Ние сме шестима, а вие само трима.

Струва ми се, че сме четирима.

Едно приятелство се скрепва най-добре с нечия чужда пролята кръв.

Или си мускетар, или не си.

Ако крал Луи ХІІІ е оставил само блед спомен в историята,

то е защото е трудно да бъдеш син на Анри ІV и баща на Луи ХІV.

Боя се, че спечелих, господа.

Числото 13 явно носи щастие. - Бъкингам да не се крие в стените?

Желаете ли да продължите, господа? - Прекрасно е да загубим от вас.

Да продължим, господа.

Г-н Дьо Тревил очаква вашето внимание. - Идвам. Бихте ли ме заместил?

Стига господата да ме приемат. - Естествено, драги Соасон.

Елате в кабинета ми, Тревил, трябва да ви се скарам.

Вашите мускетари са истински дяволи! Направо са за бесилката!

Шестима от гвардейците на кардинала, извадени от строя за един ден.

Негово Високопреосвещенство направо не е на себе си.

Дори не дойде на игрите, които организирах вчера.

Как се случи това? - Съвсем естествено.

Трима от най-добрите ви мускетари и един кадет искали да се поразходят.

Четиримата си определили среща при манастира Карм-Дешо.

За да хапнат като кротки агънца? - Точно така, сир.

Тогава гвардейците започнали свадата. - По какъв въпрос?

За снопчета трева. - Да се върнем на нашите агънца.

Ваше Величество знае резултатът - трима мускетари и един кадет

са надвили шестима от най-добрите гвардейци на кардинала.

Но това е пълна победа? Браво!

Тъжно е, че Франция е разделена така. Трябва да ми доведете тези смелчаги.

Те са тук, дълбоко разкаяни. - Имат само разкаян израз.

Ваше Величество се заблуждава. - Забелязвам един млад кадет.

Той ли нанесе този прекрасен... този ужасен удар на Жюсак?

Да, сир. - Защо не го вземете за мускетар?

Мислех да го направя. - Да, разбира се.

Приближете се, млади гасконецо.

Как да ви се отблагодаря?

Запомнете, че е дуелите са забранени.

Мразя неподчинението. - Отговарям лично за постъпките им.

Знаете добре, Тревил, че трябваше да ги накажа.

За ваше щастие, както и за тяхно, имам слабост към смелостта.

Ето, господа, тези пари са наши.

Неговите приятели отказаха да поделят парите и Д'Артанян им поиска съвет.

Вие, Портос, какво бихте направил? - Бих дал запомняща се вечеря.

По-добре помислете за духовна храна. - Аз бих си наел слуга.

Суета на суетите и всичко е суета!

Вземете си подходяща любовница. - Това не е съвсем духовна храна.

Нали казах "подходяща"? Можете да я изберете и духовна.

Преди да се открие тази рядка птица, аз самият бих се застъпил за слугата.

Да пием за бъдещия ми слуга!

Роден от майка пикардийка и странстващ баща, този нехранимайко

се опитваше да реши вечния проблем за своята прехрана.

Той се казваше Планше.

Черепната му кутия криеше изключителна морална гъвкавост,

а лявата му ръка никога не знаеше какво прави дясната.

Колко струва пилето зад вас? - Това ли?

Не, това отдолу. Не, не. Долното. Да, това.

Това пиле ще ви струва 10. - Пак са поскъпнали тази седмица.

Но това е без пари! В цял Париж няма по-изгодно пиле!

Не знам, ще мина пак. - Цената не е ли добра за това пиле?

За по-малко време, отколкото е нужно на пилето да се изпече,

Планше стана слуга на Д'Артанян.