All the Wilderness

Баща ми ми разказваше за необятното.

Казваше, че е място, където всички неща живеят,

и където всички неща умират.

Място на чудото.

Място на страха.

Казваше, че всеки притежава своя собствена необятност.

Тя е жива в нас.

Чарм! Къде отиваш, човече?

Ей, Чарм!

Неспокойство.

Очакване.

Кори!

Той намери време, въпреки крехката си възраст, да плати на шивача,

и да сгъне панталона си по същия начин както всяка вечер,

така че винаги изглеждаше чист и спретнат.

Странно е, но нямаше приятели.

Може би се мислеше за прекалено идеален за обкръжението си.

Главата ли те боли?

Джеймс? - Елиът ще умре.

Какво имаш предвид?

Елиът. Хамстерът ми.

Това е заплаха, Абигейл. Не е...

Шегуваш ли се? Не е заплаха.

Познаваш го. Той е в труден период. Минали са само шест месеца...

Това не е извинение. Синът ти удари детето ми в лицето..

Виж, може би това с образованието вкъщи не работи.

Може би, ако се социализира... - Моля?

Не си ври носа. Нямаш идея какво говориш...

Да, сигурно.

Дори не знам какво толкова е станало.

Не разбирам защо би избягал от него.

Ти ли написа това?

Джеймс, това не е правилно.

Джеймс.

Не можеш да обикаляш и да казваш на хората, че ще умрат. Не е добре!

Не се опитвам да бъда добър. - Добре, знаеш ли какво?

Ще се видиш с Уолтър утре. Можеш да го обсъдиш с него.

Разбира се, нека той се оправя с мен.

Хайде, Елиът. Хайде, приятел.

Пусни ме...

Тогава се обърнахме към едно подходящо място.

Това на кораба в морето.

Изгубен в безкрайността на морето...

Нищо не помръдва, освен вълните.

Проточвайки се в дълбочината...

докато под теб плува най-огромното чудовище.

Има вълк в мен.

Зъби наострени за дълбоки рани.

Червен език за сурово месо.

Има глиган в мен. Зурла и...

Знаеше ли, че тюркоазът не е от Турция?

Какво? - Пръстенът ти.

Търгува се на турския пазар, но се добива в Иран.

Знам много за тюркоаза.

Чудесно. - Да.

Какво се е случило с лицето ти?

Едно муле ме ритна. - Муле?

Голямо дебело муле.

Джеймс? Доктор Пембри те очаква.

Обувките ти, Уолтър.

Ужасни са.

Защо са толкова важни обувките ми, Джеймс?

За мен не са важни, но би трябвало да са важни за теб.

Защо?

Ами...

Например може...

да местиш пиано на четвъртия етаж както си говорим.

После пристъпваш, спъваш се в кабела, и бум.

Мъртъв. В тези отвратителни обувки.

Така ли ще си замина? Смърт причинена от пиано?

Така ли си мислиш?

Ами какво ще кажеш за...

Хамстерът ти? Знаеш и той как ще хвърли топа, нали?

Знаеш, че е непрофесионално. Да правиш това по време на сеанс.

Е, чух, че си официално приет в Свети Хелън.

Скапаното училище?

Не е скапано.

Едни от най-надарените млади хора в света учат там.

В скапаното училище в планината.

Е, нормално е да си уплашен или неспокоен, отивайки в новото училище.

Не съм уплашен. - Наистина ли?

Да, а това е загуба на време, защото няма да отида.

Може би е добре да се запознаеш с нови хора.

Джеймс... - Не искам да говоря за това.

Добре, ами твоя баща? Нека говорим за него.

Посетил си гроба му вчера?

Джеймс?

Трябва да ида до тоалетна.

Хей.

Хванах те на местопрестъплението.

Къде отиваш? - Тръгвам си.

Прилича ми на бягство. - Може би.

Къде ще отиваш?

У дома? - Това не е много смело.

Нямам къде другаде да ида.

Трябва да вървя.

Е, как мина?

Говорихте ли си за училище?

Джеймс?

Земята вика Джеймс!

Свети Хелън. Ти и Уолтър говорихте ли за това?

Боли ме главата.

Това може да е много добре. Чест е, че те приеха.

Наистина са впечатлени. - Добре.

Искам да погледнеш в сайта им. Наистина се развиват.

Имат специални курсове по теория на музиката и готическа литература.

Философия...

Трябва да спрем на магазина да вземем някой неща.

Има вълк в мен.

Зъби наострени за дълбоки рани.

Червен език за сурово месо.

Пазя този вълк, защото необятността ми го даде.

И не мога да го пусна.

Джеймс? Какво си направил с Елиът?

Какво?

Какво...

Какво си му направил?

Не съм направил нищо.

Какво? Мислиш, че съм го убил?

Трябва ми тетрадката.

Недей...

Не се шегувам, Джеймс. Това е... - Не съм го убил!

Джеймс, говори... - Престани!

Миришеш на вино.

Има песоглавец в мен.

Живее в главата ми.

Дращи и лае.

Скита се в тъмнината.

Господ знае къде отива.

Извини ме, но... Не съм ли те виждал и преди?

До клиниката Норд Оук, свиреше на пиано?

Даде ли ми долар?

Не.

Мамка му, не съм бил достатъчно добър значи.

Не. Не, Аз... просто не можах.

Тогава ми дължиш долар.

Да.

Бъзикам се, човече.

Шегувам се.

Аз съм Хармън.

Джеймс... Чарм.

Добре, Джеймс Чарм.

Знаеш ли Фредерик Шопен?

Шопен?

Обикновено се возиш на автобус през нощта, говорейки за Шопен?

Джеймс Чарм.

Кой е този? - Това е Джеймс Чарм.

Какво носиш?

Само дрехите ми.

Харесва ми. - Благодаря.

Приятелка ли ти е?

Аз и Гъни. Не.

Тя си пада по момичета.

Е, понякога по момчета, но най-вече по момичета.

Е, къде отиваш, Чарм?

Аз... не знам.

Искаш ли да дойдеш с нас?

Къде отиваме? - Няма ли къде да отидем, човече?

Какво става! - Хей!

Какво прави той?

Познаваш ли това момиче?

Не точно.

Мисля, че ме мрази..

Виж, ако мислиш, че те мрази, най-вероятно те харесва.

Ти си добър. Иди и говори с нея.

Върви, говори с нея.

Тук ли работиш? - Да.

Какво е това?

Розов захарен слон.

И да, боли.

Не попитах това.

Но щеше.

Не. Не, просто съм любопитен защо имаш малък слон.

Не знам защо.

Обвързан съм емоционално с него.

Моля?

Не исках да те обидя.

Всъщност много ги харесвам. Слоновете.

Боже, странен си.

Е, защо си всъщност тук?

Какво имаш предвид? - Никога не съм те виждала тук преди.

Със сигурност си ме издебнал.

Аз... Издирван съм за убийство на хамстер.

Хайде, човече, вън сме.

Какво? - Играта.

Това е... - Вал

Аз съм Хармън.

Добре.

Добре.

Да тръгваме.

Трябва да вървя. - Добре, до скоро.

До скоро.

Какво е това място?

Тук ли живееш?

Може да се каже. Това е...

Това е пещерата, нали?

В момента е бъркотия тук.

Значи... свириш в банда, така ли?

Понякога.

Кой е това?