نخستین 200 خط.
Здравей, Дейвид!
Дейви! О, Дейви, ела тук!
Еди, той не отива на война, само в Масачузетс.
Вземи, Дейви... За пътуването.
Еди даде нещо! Ще получа сърдечен удар!
Отиди и се превърни в господин, не като това простолюдие.
Трябва да му сритаме задника задето напуска отбора.
Хей! Искате ли да останете тук?
Ако имах твоя мозък, щях да отида.
Мозък ли? Нямаш мозък! - Виж кой го казва.
Не знам. - Какво?
Не знам какво да мисля за там. - Знаеш, че няма да е като тук.
О, по дяволите. Коукъс. - И какво?
Онази нощ сестра му ме мастурбираше.
По нейна идея. - Така ли.
Здрасти, Мечка. - Здрасти, Коукъс.
Мислим да влезем, да хапнем нещо.
Не мисля, че това е добра идея. - Защо не? Там пускат евреи.
Сестра ти може да влезе, но трябва да си измие ръцете.
Приятеля ти евреин много си отваря устата.
Предполагам, че е така. - Не те ли притеснява, че са убили Исус?
Не, не го познавам лично.
Обаче мен ме притеснява, това еврейско копеле!
Хей! Разбирайте се в уличката!
Ей, човече! Хайде! Не го оставяй! Хайде! Да!
Сритай евреина!
Желая ти късмет, хлапе!
Закъсня.
Погледни ме.
По дяволите, Дейвид. - Трябваше да го направя.
Такава възможност и да направиш това! - Трябваше да го направя.
От това училище са излезли два президента. Дава добър старт за Харвард.
Ще помислят, че си хулиган. Може да те върнат обратно.
Добре. - Добре?
Погледни това място. Така ли искаш да живееш?
Той ме нарече еврейско копеле. Трябваше да го оставя ли?
Да. Не е твой проблем. Не можеш да вървиш напред с бой.
Ти никога ли не си се бил? - Да, но никой не ми е предлагал Харвард.
Ще изпуснеш автобуса. - Ще се справим.
С кой се би? - Коукъс.
ОК, деца.
Можеш или да влезеш в нормите или постоянно да се караш.
Добре. Добре, ще вляза в нормите. - Те те потърсиха, не ти тях.
Не е нужно да даваш обяснение на никого. Разбираш ли?
Добре.
Добре. Кажи довиждане на брат си и сестра си.
Довиждане, Сара. - Чао, Дейвид.
Чао, Пити.
Деца чакайте там.
Смени си ризата.
А другото момче как е? - По-зле.
Скъпото ми момче. Бъди здрав.
Звучиш като дядо ми. - Трябва да си толкова щастлив.
Трябва да тръгвам, татко.
Отивай. Стани нашата гордост.
Чао. - Чао.
Здрасти, тренер. - Добре дошъл в Кабът.
Имах малък инцидент. Няма ми нищо.
Дай да ти помогна. - Благодаря.
Как беше пътуването? - Добре. Спях част от пътя.
Добре. Как е баща ти? - Добре.
Той много се вълнува за всичко това.
Кой баща не би се вълнувал? - Да.
Всички от отбора чакат да се запознаете.
Добре. Аз също чакам с нетърпение да се запозная с тях.
Училище "Сейнт Матюс"
Господи, какво училище само! - Да. Това е твоето училище.
Благодаря, че ме докара. - Ще ти извадя чантата.
Благодаря. Ще се видим на тренировката.
Само момент. Исках да те попитам... Имаш ли някакви проблеми с диети?
Диетични проблеми? - Има ли нещо, което не може да ядеш?
Алабаш. - Алабаш. И аз не мога да го ям.
Добре, оставям те да се настаниш.
Децата ще са любопитни към теб. - И аз съм любопитен за тях.
Никой не идва тук само за последната му година. Не е обичайно.
Те са големи деца, не ме разбирай погрешно. Но те са привилегировани.
За тях много неща са даденост, за разлика от мен и теб.
Просто не си откривай много картите.
Какво искаш да кажеш?
Не казвай на хората повече от необходимото.
Ще се видим на тренировката. - Добре.
Здравей! Крис Рийс, твоя съквартирант. - Здравей! Дейвид Грийн.
Приятно ми е. Рип Ван Келт, Джак Конърс, Чарли Дилън.
Ние сме тарторите на колежа.
Това е вярно. - Откъде си?
Скрантън, Пенсилвания. - Скрантън?
Това е в Америка, Конърс. - Без майтап.
Ти си първият състезател, наеман някога в "Сейнт Матс".
Дилън... - Не, така е. Това е чест.
Не си ли поласкан? - Не бях мислил за това.
Най-добрият куотърбек, които може се купи с пари.
Дилън, остави това!
Не му обръщай внимание. Искаш ли фъстъци?
Няма проблем.
Дори и в Скрантън, тъпака си е тъпак.
Не бъди толкова чувствителен. Хайде, няма нужда.
Щях аз да играя като куотърбек, така че...
Инцидент ли си имал? - Малко се посбих.
Сериозен бой? - Юмручен бой?
Нещо като бой за довиждане. - Като уличен бой?
Да. - За момичета и такива работи?
Имаме си едно място дето отпускаме и едни рокери искаха да влязат.
Рокери. - Ние не ги пуснахме.
Не ги искаше на твоя територия? - Точно така.
Всеки знае, че не трябва да стъпва на чужда територия.
Кой знае какво зло се крие в сърцата на хората?
"Сянката" го знае.
Престъплението не остава ненаказано. "Сянката" знае.
МакГивърн! Моят съквартирант!
Дейвид Грийн, новият ни куотърбек.
Това е Мак. - Как си?
Здрасти.
Футболът е игра за кретени и престъпници. Не си ли съгласен?
Мак иска да играе, но е твърде немощен. - Затова е нашия студентски ръководител.
Това е! Ще изритам вонящия ти задник обратно в Гринуич.
Предполагам, все още не си получил училищна вратовръзка.
Ето, можеш да сложиш тази.
Имам допълнителни, защото винаги им правя лекета със супата.
Благодаря.
Може ли да те попитам... Как попадна тук?
Не би трябвало да говоря за това. - Нека позная.
Треньора МакДевит те е посетил и казал, че можеш да получиш стипендия?
Добро предположение. Откъде знаеш?
"Сейнт Люк" ни бият три поредни години.
Възпитаниците на училището им писна. Те искат да печелят.
Чувстваш ли се пресиран?
Искам хубаво място отзад.
Малко е различно от обществените училища.
Ходене на църква три пъти седмично. Но не е чак толкова лошо.
Без майтап?
Господа от "Сейнт Матюс"...
...добре дошли в най-доброто подготвително училище в страната.
Добре дошли специално на новите ни момчета. Аз съм д-р Бартръм, вашият директор.
Останалите може би ме помните.
Неговата шега всяка година. Наслаждавай й се.
Утре започва 193-тата година.
Не, аз не съм бил директор, когато е почнала първата.
Някои от новите момчета ще забележат,
че по отношение обучението и дисциплината тук сме много взискателни.
Голяма част от това, тук е правило,
включително и нашият "Кодекс на Честта", установен
не от мен или вашите учители, а от вашите съученици,
съблюдаващ се от вашия собствен "Трибунал от Префекти",
както е било през последните две столетия.
Тук съдим сами себе си,
и съдим себе си по най-високите стандарти.
Вие, момчета мои, сте измежду елита на нацията,
и в "Сейнт Матюс" се стремим
да ви подготвим за отговорността, който идва с привилегированата позиция.
Днес, повече от всякога, тази страна се нуждае от елит,
който се интересува повече за честта отколкото за привилегиите.
Интересува се повече да служи, отколкото за личните ползи.
Затова, нека се помолим за помощта на Бога,
за изпълнение на целите ни.
Отче наш, Ти, който си на небето, да се свети името Ти...
Кръчмата на Смоуки Джо!
Веднъж седях в кръчмата и боб похапвах,
времето си губех в кръчмата на Смоуки Джо.
Едно момиче непознато влезе, поне за пръв път я виждах там.
Целият се разтреперих, когато тя до мене седна...
Доста добро Hi-Fi, Мак. - Купих го от един приятел.
Колко? - Пазарих се като евреин до $30.
Ще ти дам $25 за него.
Той винаги иска да получи нещо за нищо.
А дори не е евреин.
Добър вечер, господа. - Добър вечер, сър.
Добър вечер.
Чия е тази музика? Използвам термина резервирано.
Това е страхотния звук на "Робинс". - Не.
Искам да кажа на кого е този отпадък.
Естествено на мене. - Казва се, на мен.
Имаш ли си име? - МакГивърн.
А ти? - Г-н Клийри.
Случайно ще ви бъда новият директор на общежитието.
Изключи го, моля те.
Културната среда около нас е толкова важна,
колкото въздуха, който дишаме и храната, която ядем.
Сигурно и по твое време е имало музика? - Да, и моето време не е минало.
Дейв Брубек, Рей Антъни,
Лес Елгарт, Мич Милър,
Лес Бакстър, Роджър Уилямс...
Няма да имаме проблеми.
Господа, всички трябва да живеем тук.
Но няма да пренасяме джунглата в дома ми, благодаря ви много.
Боже, Грийн, откъде толкова кураж?
Момчетата ти се кефят. - Надявам се не всички учители са като него.
Повечето са ОК. Кой ти е по история?
Гиеръш. - И на мен също. Не е лесен.
По френски? - Ренар.
Става. Ще ти говори за френската Съпротива и заспиваш.
Сутрин или вечер взимаш душ? - Вечер.
Побързай. Скоро ще изгасят осветлението.
Какъв прекрасен ден.
При Ренар ще мине спокойно.
И така...
Виж, ти.
Моите музикални съседи отгоре.
Моля, седнете.
Мосю Ренар намалява някой от часовете си,
така че ще имам удоволствието да ви преподавам този раздел "Френски 4".
No comments yet. Be the first to leave one.