نخستین 200 خط.
Studio "The Video Crusher" представя:
ПАОЛО ВИЛАДЖО и ОРНЕЛА МУТИ
във филма БОНИ И КЛАЙД ПО ИТАЛИАНСКИ
Часовникът!
Моля? Да, събудих се.
Кафето е на печката, сандвичът готов. Към банята.
Къде са ми очилата?
Ето ги. Най-после.
Внимателно! Почакайте! Не се блъскайте!
Ако трябва да отидете на летището, ще ви закарам само за пет минути.
Здравейте.
Пристигащи влакове.
Влак 715, пристигащ в девет часа от Милано,
има двадесет минути закъснение.
Дежурният стрелочник да се яви на шести коловоз.
Повтарям на шести коловоз.
Бързият влак от Порденоне, вместо на 12-ти, пристига на 8-ми коловоз.
Заместник-началникът по движението, г-н Доминичи...
се опитва да ме опипва по задника. - Да не си полудяла?
Вече ви предупредих. - Ще те уволня от работа.
Това също ще го обявя. - Ама, че глупачка.
Дежурният стрелочник да се яви на шести коловоз.
Колко ви дължа? - 8.325 лири.
8.325... Сигурно ще попитате каква е тази тарифа...
Ходихме до летището, после обратно. Като куфар ви разкарвах.
Ще ме извинявате, ама аз за чичо си ли работя?
Не, разбира се. Естествено, че не.
Попитах, защо 8.000? Вие сам поискахте да ме закарате до летището.
Бакшиша не го включих в сметката. Не исках да ви казвам...
Благодаря. - Можете ли да ми развалите?
Довиждане. Винаги съм на вашите услуги.
Извинете, това бяха 50.000.
Ето, г-н Бонети, сега ще ви покажа. Виждате ли?
Не, не ме интересува. Не е забавно.
Само секунда. Вижте това...
Истинска чашка за коняк. Обръщате и...
Много е изтъркано. - Ами, тогава...
Това може и да изтъркано, но още нищо не сте видели.
Ето, вижте. Това са...
Лайна. - Да, лайна са. Явно знаете.
Нека да ви покажа различните видове...
Лайна.
Лайна, да. Благодаря. Тука имаме...
Завъртени. - Да. А, на тези им казваме...
Оплетени. - И накрая, класическото...
Право.
Знаеш ли, вече никой не се смее на тези лайна.
Не е така г-н Бонети, моят съсед винаги се смее...
Г-н Бонети, какво ще кажете за това?
Пърдяща възглавничка. Като изпуска въздух и пърди.
Така правят обикновените.
Представям ви, съвършено нов тип. Квадратна.
Завъртате я в ръце. Абсолютно като истинска.
Гледайте, внимателно. Слагаме я тук.
Гледайте. Внимание!
Страхотно е. Много смешно. Внимавайте! Едно, две...
...три!
Не стана! Едно, две... момент! Едно, две, три!
Не, отново не стана.
Остави. Нямам време за това. Така, че да приключваме.
По дяволите. Какво ти стана?
Добре. Да видим.
Имаме 26 малки отблъскващи мишки, и една стряскащо голяма.
Графиньо, радвам се да ви видя в моя магазин.
Джанлуко, избери си каквото пожелаеш.
На малкия Джанлуко, му омръзна последната видео игра.
Нямате ли нещо ново?
Имаме всички нови игри от Япония.
Ще ми покажете и да ги видя. - Разбира се.
Извинете, нали видяхте? Тя пръдна.
Като цяло бих ви поздравил, госпожо. Справихте се много добре.
Как си позволявате? Грубиян.
Бонети, много съм изненадана.
Разбира се, че е така. Извинете, но ефектът е винаги потресаващ.
Искам да си отивате. Изчезвайте. Сега ще ви покажа!
Само да си взема лайната. - Вън. Ето, сега ще ти помогна.
Вън. Напусни магазина. - Добре, ще го направя.
Графиньо... - Бонети, сигурно знаете какво правите?
Джанлуко, отиваме си. - ... три, четири...
пет, шест.
Шест. Бяха пет.
Не се блъскайте! Тиквички, сложете тиквички.
Дайте ми от картофките.
8.500 плюс 11.500 за щетите, общо 20.000. По-бързо.
Ама...
Невероятно.
Малкият Викторио Августа, е в залата за изчакване на първа класа.
Здравейте, бюро обяви. Здравей, Сандро. Какво искаш?
Мисля, че се разбрахме за това да не ми звъниш.
Да, много добре те разбирам.
Не помня, да сме се уговорили за среща на вечеря,
но мисля, може да го направим, за да си поговорим.
Защо си толкова мълчалива? - Защото мисля.
Когато се запознахме, веднага си помислих,
че ти си човека, от който имам нужда. Мил, гальовен, честен.
Това ми напомняше за Рок Хъдсън от "Рай за трима",
но за разлика от него, ти не остави жена си.
Това не е най-лошото, което ми се е случило в живота.
Никога не си излизал с мен през почивните дни.
Нито веднъж не ме заведе на почивка.
Мислеше, как да преспиш с мен. Само това ти беше в главата.
Когато имаше 5 свободни минути, искаше да ме мачкаш в колата.
Веднъж прекарахме Нова Година заети точно под елхата.
5.000 лири. - За това ли?
Поръчахте си малък сладолед. - Ами, вижда ми се доста малък.
Винаги си ме мислил за уличница.
Даже и сега си мислиш, как да ме оправиш.
Само, че, сега отивам в къщи, да гледам филм с Гари Купър.
От такива като теб направо ми се повръща.
Повръща ли ти се?
Падаща звезда. Трябва да си намисля желание.
Да... не... не това.
Човек трябва да има крилати фантазии.
Мишките. Седем мишки са 4.000 лири. Общо 26.
Като за начало 7 тези тук.
26 мишки... да, мишките, остават по-малко от 800 лири на 1.000.
Взимаме от тук това и... Да, точно така.
Значи, това пишем тук, а другото тук.
Сега прибавяме и това... Точно така.
Какво става тука?
Ръцете горе. Това е обир. Казах, това е грабеж.
Лягайте на земята, ръцете на врата!
Всички клиенти на земята!
Никакви движения, защото ще стрелям. Казах, да не мърдате.
А вие побързайте. По-бързо с тези пари.
Казах, да стоите. Пак повтарям. Едно движение и сте мъртви. Ясно?
По-добре да не пробвате. Бързо.
Трябва да отидем при сейфа. Изпразнете кутиите.
Заплатата ми.
Не ви ли обясних? Никакви движения!
Никой да не шава. Трябва да изчезваме. Ако някой мръдне ще го застрелям.
Извинете, ама...
Тихо и никой да не мърда. Тръгваме. По-бързо излизайте.
Ти какво? На герой ли се правиш? Един заложник ни стига.
Излизайте.
Това ли е всичко? - Ето това са последните.
Стой мирно, нищожество. Кой те кара да тръгваш с нас?
Извинявам се, но това е дълга история, която не бих искал да разказвам сега.
Вие сте един смел човек, който се опита да ме защити. Боли ли ви?
Вие, синьорина, без малко щяхте да ме удушите...
но предпочитам да бъда душен...
отколкото тези типове да ми разбият бъбреците.
Млъквай.
Престанете... Оставете го на мира, престъпници.
Синьорина, може ли да ви помоля,
да не се застъпвате за мен. Така ще ми е по-удобно.
И бихте ли била, така любезна, да освободите вратовръзката ми.
Вратовръзката ли? - Прищипана е в чантата ви.
Моля, да ме извините.
Извинете, уважаеми г-н бандит, но няма ли начин да понамалим малко?
Не се притеснявай, карам от 20 години, и до сега нямам нито един инцидент.
Внимавай!
Не... Синьорина.
Синьорина-заложница, тук сте се подули. О, извинете.
Къде изчезнаха?
По-бързо. Да видим, какво се е случило.
Не виждаш ли? Катастрофирали са.
Трябва да бягаме. Те идват насам. След мен...
А, да, мострите...
Трябва да побързам.
По-бързо. Вижте какво е станало?
Да се надяваме, че още са живи. - По-добре да не са.
Колкото сме по-малко, толкова повече ще получим.
Да, ама не са. Просто са замаяни малко. - Заложниците са избягали.
Да вървят по дяволите. - Важното е, че парите са тук.
Тръгвай.
Кой е? Предавам се.
Кой е? А, няма никой!
Синьорина.
А, не... кучето. В седем... кафе! Къде са те? Къде съм?
Какво е това? Къде съм? - Извинете, синьорина...
Кой си ти? Похитител? - Не, не. Не се тревожете.
И аз съм като вас... другият заложник.
Чак сега ви познах...
Извинете, не можах да представя. - Много ми е...
Аз съм. Ето тук, да...
Тогава нека аз да ви се представя... Лео Габаци...
Ето представих се... Лео Габаци, търговски представител.
Джиада Тоскини. - Какво красиво име, Джиада.
Да, сама си го избрах. - Така ли?
Можеше и Розета. - Но Розета не чак толкова...
Къде са ни затворили? - Ами това е...
Вероятно в някой замък.
Да, чувам шум на вълни.
Вълни ли? По-скоро това е... - Даже не са ни завързали.
Не, не сме. Погледнете, ние сме напълно свободни. Свободни.
Ами бандитите?
Бандитите, мисля, че ги няма. По-скоро ранени или умрели...
Да, аз ви донесох тук, като ви носих на гръб.
Значи сам се справихте с всички тях? - Ами...
И ме спасихте. - Скромно казано, аз...
Благодаря...
О, толкова сте студен. - Студен ли?
Извинете, синьорина Джиада, аз съм тук. Виждате ли ме?
Извинявам се, но в банката, някакъв кретен ми счупи очилата.
А, това ли било. Аз видях, че... Ще се погрижа...
Вижте какво имам, ето тук при моите мостри...
Аз съм продавач и представител на лай... не... шегувам се.
Шегувам се, това са очила за тъщата. - Вие женен ли сте?
Не, не, явно не ме разбрахте. Това са увеличителни очила.
No comments yet. Be the first to leave one.