Old School

Сидни, 16 юни 2001 г.

Без имена, добре?

Привет, момчета.

Какво той ти каза? - Че трябва да отворите врата.

Вярно е.

Две минути, може и по-малко. - Нали ти казах, той е най-добрия.

Твоя дял 300 хиляди. Ще останеш ли доволен от това?

Работата е сигурна, пич.

Какво ще стане ако откажа?

Ще се приберем вкъщи. - И това ли е?

Никой няма да се сърди? Ще ми позволите ей така да си тръгна?

Познавам този глас. Това е Лени Каел.

Сигурен ли си, шефе? - Да, това е той.

Той ще се захване с вратата.

С нас ли си или не?

Съгласи ли се? - Не знам.

Добре, с вас съм.

Близо ли са? - Не, чакай.

Къде сме? Коя е тази улица?

Какво те интересува? - Мислих, това ще бъде Уестън стрит.

Имаме промяна в плана. - Това вече Уили стрит.

Чухте ли агента му? Те смениха място.

Това вече не Уестън, а Уили стрит.

Защо са го направили, по дяволите? Уили стрит е в мили от тук.

Рик, промениха им се плановете. Те са на Уили стрит.

Разбрах те, Тед. - Вземи с теб 517-та и 520-та.

Тръгваме отгоре към Уили стрит. Побързайте.

Ето го, вече идва. - Ще млъкнеш ли?

Затвори си устата! Те пътуват към вас, край.

Да започваме.

Кола № 32...

Хайде...

519, тук ли сте? - Да, Тед.

Къде сте сега, Рик? - След малко ще сме на мястото.

Отваряй. - Не, не стреляйте.

Тръгвай! Дръж ръцете си така, за да ги виждам.

Хайде!

Размърдай се! - Давай, давай.

По дяволите. - Какво се случи?

Качвай се в камиона, бързо! Качвай се!

Ченгета.

Хвърлете оръжия! - Полиция хвърлете оръжия!

Не мърдайте.

Полиция е, хвърлете пистолетите!

Махаме се!

Изчезваме от тук.

Какви ги вършиш? Отвори вратата! Отвори вратата!

Полиция! Спри или ще стрелям.

Долу на земята! Долу на земята ти казах!

Долу! - Разбрах, разбрах...

На земята! - И не мърдай.

Спешно е. Офицерът е ранен. Куршума попадна в гърдите.

Уили стрит. Той е в съзнание. Диша.

СТАРАТА ШКОЛА.

Това всичко ли е? - Да

До следващия път, Лени. - Едва ли, шефе. Пенсионирам се.

Ще го видим това.

Хей, Шенън.

Мислих, че ще те пуснат чак следващата седмица.

Не, днес е. - Ясно.

Как да ти казвам? Дядо? - Не, по-добре Лени.

Да, Лени. - Добре. Значи ще е Лени.

Искаш ли нещо? Кафе например? - Би било добре.

С мляко и 4 лъжички захар. Седни, сега ще ти донеса.

Ето там.

Кой е този възрастен мъж? - Дядо ми.

От затвора? - Да.

Някой ти се обажда на моя номер. - Съжалявам, нямам друг номер.

Ало. - Това съм аз.

Защо ми се обаждаш? - Загуби усета, приятелю, следят те.

Кой? - Тед Маккейб.

Син Комадор от другата страна. - Ех, че нещастник.

И какво иска? - Ще се видим утре.

В апартамента на мама. - Добре.

Ами... това е кухня.

Има само макарони и подправки. Утре ще напазарувам.

Няма проблем. - Това е твоятта стая.

Исках да направя хубав ремонт, но изправителна служба дадоха

минимална сума, така че стаята... Малко...

Прекрасна е.

Всъщност имам много работа, така че... - Каква?

Изпити в университета. - Приеха те? Това е добре.

Да... по принцип знам, че преди си бил известен престъпник,

така че искам да те предупредя, че не искам да имам проблеми.

Трябва да взема изпитите. - Не, няма да имаш никакви проблеми.

Гарантирам ти. - Добре.

А какво правиш в университета? В смисъл какво следваш?

Право. Наказателно право.

Забавен избор.

Благодаря, приятелю.

И пак здравей.

По дяволите...

Рик, приятелю, как си? - Тед, трябваше да звънна за голфа.

Не мисля, че ще успя този уикенд. - Би ли могъл да провериш едно такси?

Не мога, Дуайър много недоволства заради такива молби.

Рик, нали е за мен. Забравих в такси нещо.

Ще го проследиш заради мен? - Добре...

Само че това е за последен път.

Привет, Кен.

Хубаво е да се прибереш вкъщи след толкова години. Бали е прехвален.

Слънце, дъжд. Ориз... Пак слънце...

Писва... - Да, звучи ужасно.

Благодарен съм ти за това, което направи, Лени.

Беше в затвора и си държал устата затворена.

Не е нужно да говориш, Кен. Просто ми дай моите 300 бона.

Няма парите.

Какво? - И на мен не ми платиха.

Какви ги говориш?

Когато започнаха да стрелят, се разделихме.

Откраднах кола и дойдох за парите.

Някой убил шофьора. С ловджийска пушка директно в лицето.

Кървава картинка. Чантите са изчезнали.

Измъкнахме от този пикап около 5 милиона.

Полицията не откри нищо. Къде са парите?

Не знам. Никой не вдига телефони. Разбираш, нали?

Трябват ми парите! По дяволите!

Ле, не искаш ли да отидем да пийнем?

Нашият бар все още е отворен.

Ако отидем преди 17:00 ще имаме отстъпка, като при пенсионери.

Кен, добре ли си?

О, Боже... Какво се случи?

Той е мъртъв. - Ти ли го уби?

Не говори глупости. Преследвах теб.

Не съм го убивал аз. - Това го знам.

Тогава в какво ме обвиняваш?

Вече не съм в полиция. Половин година вече съм на пенсия.

По дяволите.

Какво правиш? Това е местопрестъпление.

Що не си полицай, аз се махам.

Не толкова бързо. - Махни се.

Какво искаш от мен? Защо ме следиш?

Разкажи ми за Стърлинг Никел. - Разкарай се, не съм доносник.

Щом не съм ченге, значи не си доносник, тъпо копеле.

Да бе. Един път ченге - завинаги ченге.

Чуй ме, току-що убиха твоя приятел, и някой се опитал да убие и теб.

Искаш ли да знаеш кой го стори или не?

Марг, защо си толкова подранила? - 6:1! 6:1, Рос играе все по-зле.

Видя ли писмото от Шерил? - Не.

Тя пита няма ли да посетим и Дунава.

Това значи, че трябва да сме по-малко в Париж.

Но син Дунав звучи толкова романтично, нали?

Не знам... - Не знаеш, или ти е все едно?

Разбира се, че не е. - Тогава защо не искаш да говориш?

Говорим за това пътуване последните две години.

Да, не сега най-накрая пътуваме. - Добре, да отидем на Дунава.

Какво ти е на ръката? - Нищо, ударих се.

Какво става тук? - Вие сигурно сте Маргарет?

Лени Каел.

Тя е много хубава за теб. - Той ми помага с работа.

С работа, на която едва на те убиха приятелите му?

Не сме били приятели. Само партньори.

Ще сме в гаража.

Ще ходите в Европа? - Млъкни.

Париж е там, нали?

Сигурен ли си, че си пенсионирано ченге?

Какво имаш предвид?

Изглежда ми прекалено.

Чуй ме. Простреляха ме. Пет месеца изкарах в болница.

Кариерата ми е съсипана.

Изненадан си, че искам да разбера кой ми го причини?

Имаш право.

Кен Мортимър.

Кен Мортимър. Горкият Кен.

Той се върна в Австралия, ден преди да те пуснат.

Не мисля, че това е съвпадение. - Откъде го знаеш?

Срещнал си се с него за разплащане. И така, къде са парите?

А парите ги няма.

Пълни глупости. - Ако имах парите,

дали сега щях да говоря тук с теб?

Стърлинг Никел. Кой друг е бил замесен?

И не забравяй две неща. Първо, че ти спасих живота,

И второто...

Мога по всяко време да те предам на полицията.

Заедно напуснахме мястото на убийството. Съучастник си.

А ти си с условна присъда, без пари, и без мен нищо няма да намериш.

Няма нужда от помощта ти. - Чуй ме, бил си в затвора 12 години,

и сега си без пукната пара. И тук е твоятт шанс да получиш парите.

Ако открия своя дял...

ще ми дадеш да го задържа? - А как мога да те спра?

Вече не съм ченге.

Кен беше много захаросан.

Добре, вече започнахме.

Този, който застрелял шофьора, знаел какво прави.

Не можеш да го разпознаеш, дори и по зъбите му.

Кой е този? - Не знам.

Пълни глупости, - Извикаха ме в последен момент.

Преди не съм познавал никого от тях.

Шегуваш се, нали?

Добре.

57 заподозрени.

Погледни, може би ще познаеш някого.

Уволнили са те от полиция? - Какво?

Взимал си рушвети? - Искаш една плесница?

Този беше главният. - Сигурен ли си?

Това е Кейт Барнсби. Бил убит шест месеца след грабежа.

Все едно го екзекутираха.

Ето този пич. Ноди Возняк.

И той е мъртъв.

Свръхдоза.

Май и този участваше. - Марк Евънс.