Effie Gray

Превод и субтитри Yoveta Panda

Някога красиво младо момиче живяло в доста студена къща в Шотландия.

Била студена, защото нечий дядо се самоубил там.

Един ден внукът посетил къщата.

Мислил красивото момиче за ангел, слязъл на земята.

Внукът работил много усилено.

Чел, мислел, рисувал и писал.

Написал история само за нея.

Тя била на 12 години.

Родители й били добри и мили, но неговите - зли.

Когато пораснала, се оженил за нея.

ЕФИ ГРЕЙ

Успокой се. - Не може да се омъжиш за него!

Защо не, след като го обичам толкова много?

Богат е и известен, няма да те видя повече.

Спокойно. Ще дойдеш да живееш с нас в Лондон.

Лондон, Софи! Най-сетне ще напусна ужасната Шотландия.

И ще ме последваш. Ще ходим на партита в красиви жълти рокли.

Ще танцуваме с музиканти, поети и страхотни артисти, които ще ни рисуват.

Наистина ли? - Да, разбира се.

Ще бъде толкова вълнуващо. Хайде!

Трябват ни още листа за възглавниците.

Моята рокля може ли да е розова? - Да.

Природата трябва да ръководи четката ви,

Да я представлява такава, каквато е.

Не подбирайте и не оставяйте нищо!

Ще разкриете ли истината на Бог?

За да е ясно, господа - рисувайте това, което виждате.

Скицирайте това, което виждате.

Благодарете на Бог, за подарения брак.

Искайте благословията на Бог, за да бъде бракът богат.

В присъствието на Бог и пред тези свидетели...

ви обявявам за съпруг...

и съпруга.

Бъдете благословени! - Благодаря.

Приятели...

считайте ме не за художник,

но все пак съм дарен с муза.

Считайте този мъж за най-щастливият сред смъртните.

Свързани сме духом от тук нататък.

Софи! Ще се видим в Лондон!

Довиждане!

Знаеш ли какво осъзнах току-що?

Това е първият път, в който сме напълно сами.

Затвори си очите.

Перфектно.

Цветя! Купете си цветя!

Пристигнахме. - Благодаря, Алфред.

Добре дошла в Датчанския хълм.

Не...

Добре дошла вкъщи.

Джордж, ето къде си!

Това е новата ти господарка.

Не се притеснявай, поеми й ръката.

Той е страхотен младеж.

Кажи им, че пристигнахме.

Поздравления и добре дошла в семейството!

Толкова сме щастливи да ви видим. - Благодаря, благодаря.

Вярвам, добре пътувахте?

Пътуването с влак беше ужасно дълго.

Но всичко бе забравено като стъпихме в каретата.

Това е най-удобният превоз в момента.

Като пухено легло. - Заповядай.

Джон?

Г-жа Ръскин го къпе в момента.

Нямаше търпение да й падне в ръцете. А сега ела!

Трябва да се преоблека.

Да, но има достатъчно време за това.

Ела сега да видиш нещо.

Купена е в чест на сватбата ви.

С писането си Джон е направил г-н Търнър толкова популярен,

че тази картина струва доста повече.

Господи, благослови трапезата ни.

Направи я възможна и за нуждаещите се.

Благослови всички ни и ни пази от зло.

Води ни и показвай пътя ни. Благодаря, Господи,

че върна съкровището в дома ми.

Амин. - Амин.

Надявам се, че сте добре, г-жо Ръскин.

Липсвахте на сватбата.

Жалко, че не успяхте да дойдете. - Няма значение. Всичко е свършило вече.

Изглеждаш по-слаба от миналата година, скъпа.

Бях болна. Трудностите на баща ми изтощиха всички ни.

Да, но това свърши.

Няма да се притесняваш за пари вече.

Ти, момчето ми, изглеждаш по-набит.

Шотландският въздух се е отразил добре. - Глупости! Никой не е добре там.

Ще кашляш цяла зима, нали? - Сега съм много по-добре...

И по-силен.

Отново започнах да рисувам.

Джон ме рисува постоянно.

Сигурно е изразходил цяло състояние за материали.

Кой не би го направил за такъв модел?

За теб, скъпа! За добре дошла в семейството!

Една от любимите ми е.

Вземи го сега, иначе чак, когато почина.

Чакай, чакай. Остави на нея...

Знаеш как са майките.

Вземи това.

Добро утро, госпожо. Надявам се, че спахте добре.

Какво бихте искали?

Всички ли закусваха?

Да, госпожо. В 07:00 часа всяка сутрин.

Не бях уведомена.

Бях толкова уморена, че не съм чула Джон.

Не се притеснявайте. Искате ли яйца?

Благодаря. Ана? - Да, госпожо?

Знаете ли къде е Джон?

Къде е г-н Ръскин?

Сигурно работи, госпожо.

Ефи.

Джон.

Предположих, че тук работиш.

Съжалявам. Счупих го.

Виждам. Няма проблем.

Добре ли спа?

Мисля, че да.

Наблюдавах те. - Не спа ли? Беше много изморена.

Спах. Малко по-късно.

Какво трябва да правим?

Какво правят съпрузите?

Нямам никаква идея.

Мисля, че трябва да работя.

Ще седна при теб и ще чета тогава.

Скъпа, ще ти е доста скучно тук.

Защо не намериш майка ми? Май има нужда от помощ в градината.

Добро утро. - Добро да е, скъпо дете.

Надявам се, че си се наспала. - Да, благодаря.

Закусва ли? - Да, благодаря.

Джон каза, че имате нужда от помощ. - Аз ли? О, не, не!

Никой не докосва розите ми. Джон го знае.

Тогава ще помогна на него.

Да му помогнеш? - С работата му.

Не можеш да му помогнеш с нея.

Мога да водя бележки, да остря моливите му. Мога...

Скъпа моя.

Ти се омъжи за необикновен мъж.

Най-добрият начин, единственият, по който можеш да му помогнеш...

е да го оставиш на мира.

Да го оставя? Но ние тъкмо се оженихме.

Джон трябва да работи на спокойствие.

Това е най-добрият му шанс да утвърди името си.

А ти спечели най-високото възможно социално положение.

Какво да правя, тогава?

Винаги съм намирала спокойствие сред розите си и с Библията.

Мисля, че бидейки в най-критичния момент от кариерата си, в тази повратна точка

те са можели или да се провалят, или да стигнат много високи върхове...

Съдбата им зависи от критиката, която работата им трябва да изтърпи.

Не закъснявай.

В брака, момчето ми, трябва да се научиш как да чакаш.

Тя е готова.

Мисля, че е време за някоя и друга дума.

Трудното за откриване е истината...

и простотата на една отминала епоха...

И честността, която мисля, че е загубена в момента...

Този спор не може да продължи!

Няма място за тези обидни и безобразни продукции

на свещените стени в тази велика институция.

Господа, моля ви.

Този доста интересен разговор може да продължи на масата.

Лейди Ийстлейк.

Казвам, че зависи от вас, сър Чарлз, като президент на тази Академия!

Да ни пазите от тази ужасна бъркотия.

Махнете картините преди откриването!

Те са нищо повече от аматьорски дреболии!

Махнете ги, опозоряват тези стени.

Господа, моля ви. Моля ви.

Благодаря. Сега... - Каква е целта на изкуството?

Каква е целта на изкуството?

Да идеализираме? Сантиментализираме?

Не, разбира се.

Целта на изкуството е да разкрие истината.

Целта й е да разкрие Бог.

Но не в карикатури.

Не в грозота. - Оставете го да говори.

Нека видим какво иска да каже.

Ако Бог е създал природата, значи той е създал и разлагането.

Болестите... Грозотата.

Не мога да отрека, че г-н Хансилвия

не е лицето, в което някой би искал да се влюби, но...

Но верността и честността...

Тези неща са по-важни от обикновената красота.

Разбирате ли? Той е рисувал това, което е видял.

А вие какво виждате, г-н Ръскин? Кажете ни.

Виждам вечната истина. Виждам Господ.

В тези мъже... Далновидни мъже...

Виждам изкуство по-благородно от това произведено за 300 години.

Невъзможно! - Нелепо е.

Те са имитатори! - Средновековни копировачи!

Г-н Ръскин!

Мислите ли, че рисуването удовлетворява Бог?

Всяко велико изкуство... възхвалява Бог.

Ако природата го удовлетворява, би трябвало и ние.

Трябва да призная, че това пристрастие изразява липса на стил.

Браво, скъпа! Това беше интересен въпрос.

Дръзко изказан.

Забрави Господ. Какво мислиш ти за творбите им?

Не знам какво мисля. Просто ги харесвам.

Правят ме щастлива.

Не си спомням последния път, когато бях щастлива тук.