You Again

Пак ли ти?

Казвам се…

Казвам се Марни Оливия Олсен. Ученичка съм от гимназия Риджфийлд.

Чудите се как живеят гимназистите през 2002?

Е, за начало, първата буква от името ми…

Муу! - Животът е труден.

За съжаление, аз нямах…

… ни най-малко късмет.

Дори и съвсем мъничко…

Ако се върнем в първата ми година на първокурсничка...

Извинявай, заето е.

Съжалявам, заето е.

Аз бях от малък град в Калифорния, а в такова малко училище като моето,

винаги имаше някоя личност, която изпъкваше над останалите.

В нашия клас...

...тази личност бях аз.

Не бяхме ли заедно миналата година? - Хайде, всички! Да го направим!

Започваме!

Някъде бях прочела, че статусът ти в училище

определя целият ти живот.

Искрено се надявам този случай да не е такъв.

Някак си резултатът не беше в моя полза.

Това е по-големият ми брат, Уил. Той е красавец и всички го обичаха.

Разкарай се!

Добра работа!

П.С. С маската изглеждаше по-добре.

Още ли ми се сърдиш?

Точно сега не съм в настроение, Марни.

Просто исках да знаеш, че наистина съжалявам.

Момичетата са прави. Аз съм загубенячка.

Кои момичета?

Какво? - Не, не, не.

Кой те нарича така?

Кой ти го каза? - Няма значение.

Не можеш винаги да ме пазиш. Истина е.

Искаше ми се да видиш колко си невероятна, Марни.

Просто трябва да повярваш в себе си.

Направиш ли го, ще имаш всичко, което си пожелаеш.

И разбира се, Уил беше прав.

Щом започнах да виждам себе си по друг начин,

Миналото приключи.

Свалих шините, сложих си лещи и похарчих повече от 8 долара за прическата си.

Онези страшни времена останаха в далечното минало.

Но ако не беше решителността на, онова малко момиче от Риджфийлд,

пред вас нямаше да стои жената, която виждате днес.

Нямаше да работя като ПР в една от най-добрите агенции в ЛА,

а шефовете ми не биха слушали историите за момичето аутсайдер.

Не можеш да контролираш случилото се преди.

Но можеш да контролираш начина, по който да реагираш.

Всичко е въпрос на възприятие. Това е най-важното за един ПР.

Благодаря ви.

Успех!

Добра работа. - Благодаря.

Страхотна реч. Вдъхновяваща.

Благодаря ви, сър. Много.

Искам да опаковаш нещата си в офиса. - Какво?

Да опаковам нещата си? Това ли казахте току-що?

Точно така. - Аз... аз...

Поисках единствено 2 дни отпуск за сватбата на брат ми.

Има свободна позиция в офиса ни в Ню Йорк.

Вицепрезидентска позиция.

Твоя е.

Вие... Вие ме... Вицепрезидент...

Освен ако нямаш някакъв проблем с голямото повишение?

Не! Изобщо! Нямам!

Благодаря, сър. - Заслужи го.

И аз се радвам, че ще видя всички, мамо.

Не мога да повярвам колко бързо се случва всичко това.

Знам. Сватбата ще е толкова прекрасна.

Лелята на Джоана, Мона похарчи толкова пари.

Опитах се да се свържа с нея,за да помогна но получих само СМС:

Радвам се да платя за всичко и нямам търпение да се срещнем.

Съжалявам само, че още не съм се запознала с Джоана.

Знам. Не е ли забавно?. Били сте в едно училище,

а не сте се познавали. - Били сме заедно в гимназията?

Мислех, че знаеш. - Не.

Въпреки, че Уил ми изпрати снимка, но не ми се стори позната.

Училището беше малко, но не си спомням да имаше Джоана.

Това е защото не са я наричали с истинското й име, а с псевдонима...

Диди. - Диди?

Не... Тити. - Тити?

Не мога да повярвам, че ми излетя от главата.

Джей Джей? - Да! Джей Джей!

Да, Джей Джей!

Не! Не! Не!

Не, не.

Госпожо, закопчайте си колана!

Върнете се на мястото си. - Мамо, да не искаш да кажеш, че...

Престанете! Писна ми да слушам от 45 минути как котките ви са като хора.

Г-це, трябва да останете на мястото си за ваша собствена безопасност.

Мамо, чакай малко.

Съжалявам...Хедър. Случаят е спешен.

Брат ми се жени за момичето, което превърна живота ми в училище в ад.

Така че, ако обичате, бихте ли... се разкарали?

Здрасти, мамо, ъм... - Извинете, има ли някакъв проблем?

Не знам. Вие имате ли проблем?

Вашият брат ли се жени за жената съсипала живота ви?

Значи, не знаехте, че е същото момиче?

Никой не знаеше.

Брат ми беше по-голям. Той не можеше да знае всичко

за мелодрамите ми в училище.

Бисквитка?

Има 7 милиарда души на тази планета.

Как е възможно моя снаха да стане самият дявол?!

Заради нея избягах от вкъщи.

Марни, нека ти кажа нещо за грубияните.

Те са същите като терористите. Само че са по-емоционални.

Не трябва да ги оставяш да контролират нещата.

Най- доброто, което можеш да направиш е да запазиш спокойствие.

Да покажеш, че напълно се владееш.

Не ми пука, че 1000 души са гледали в youtube как проваляш мач по баскетбол...

Милион. - Милион гледания?

Да. - Леле!

Трябва да ми пратиш линк-а. - Добре.

Най- важното е, че всичко се е променило.

Трябва да се върнеш и да покажеш на Джей Джей каква си.

Може би си прав. Сигурно си въобразявам.

Хей! Ти владееш положението.

Владея го. - Владееш го!

Ето я и нея! Момичето ми!

О, скъпа, 4 месеца са прекалено дълго време.

Здрасти! - Защо си толкова висок!

Погледни се. Изглеждаш страхотно.

Липсваше ни толкова много. - И вие на мен също, мамо.

О, така ли? Сега ще се возиш отзад. - Мечтай си.

Стига, мамо. Джоана винаги ми дава да седя отпред.

Много неща ли правите с Джоана? - Ние правим всичко с нея.

Вземи чантата на сестра ти. Бъди джентълмен.

Марк, тя се върна!

Бен, би ли вдигнал, моля те? - Разбира се.

Кокопуф! Ела при мен, приятел.

Джоана го заведе на подстрижка.

Всички трябва да изглеждат прекрасно на сватбата.

Кокопуф, също. Ей, Марк, тя се върна!

Миличка, къщата е пълна през уикенда. Ще се наложи да си поделите стаята с Джоана.

Стига, мамо. - Марни Оливия Олсен.

Всичко е наред.

Просто ще си представя, че е купон, на който съм неканена.

Ще приготвя вечерята! Скъпи, тя си е у дома!

Изкара ми акъла! - Ела насам!

Какъв красавец!

Прекрасна си! - Благодаря ти.

Можеш ли да повярваш? Защото мина толкова много време.

Като деца се катерехме из дърветата и се кълняхме, че бракът не е за нас.

Как се променят някои неща, а? - На това разчитам.

Къде е малката ми началничка?

Тате, изглеждаш супер. Толкова си слаб!

Свалих няколко килца, радвам се, че забеляза.

Изглеждаш фантастично.

Джоана се върна. Да слизаме долу. Хайде!

Разрязваме един. Оставяме го встрани.

И докато сгъваме...

Много е важно да е 3 см. широко, 20 дълго и се получава ето това.

Леле! Ти си кулинарно чудо.

Ей, ей, вижте кого намерих.

Марни, Марни, Марни...

Я се виж само! Толкова си красива!

Благодаря.

Имаш ли представа колко време чакам този момент?

Най-накрая си тук. - Дълго си чакала? И аз.

Имаме да си разказваме толкова много. - Повярвай ми, знам го.

Но не пред тях.

Първо, позволи ми да кажа колко хубаво е...

най- накрая...

... да се запознаем. - Моля?

Уил ми разказваше толкова много, но ето, че най-накрая се срещнахме.

Нямам търпение през следващите 4 дни

да узная всичко за сестричката си. Прекрасно!

Е, заповядай.

Ето те, Кокопуф, приятелче!

Кокопуф! Ела при мама!

Толкова си хубав!

Кокопуф, време е за обяд!

Джоана, толкова ми е неудобно, че започнахме без леля ти.

Много неучтиво от моя страна. - Не се тревожи за това, тя ще закъснее.

Готов ли си, скъпи? - Да.

Затвори очи.

Извинете, да не смятаме да екзекутираме татко тази вечер?

Знаеш колко се интересува баща ти от връзката между съзнанието и тялото.

И откакто ще ставам кум на брат ти... - Не можеш да си дебел в събота.

Точно така. - Никой не е дебел.

Опитвам една диета, за която един колега в болницата ми спомена.

Повечето хора не знаят, че са сити

и трябва да опразнят чинията си, за да го осъзнаят.

Освен когато си с вързани очи, тогава всичко зависи от стомаха.

Изгубих 6 кг.

А кога си ходил в медицинско училище? - Бен!

Мисля, че това е доста хитър начин да поддържаш форма.

Благодаря, Джоана. - Да ядем.

Е? Как се запознахте?

Бяхме в един малък караоке бар...

Той пееше на сцената. - Не беше най-хубавият ми миг.

Наистина ли? - Не, не беше.

Но той беше толкова сладък, а аз исках да го спася.

Затова се качих на сцената и запяхме заедно.

И оттогава тя винаги ме спасява.

Намирам го за невероятно в такъв малък град като Риджфийлд,

на практика, отраснали в един квартал,

а се запознавате чак сега. Странно е, нали?

Забележително!