If Only

Знаеш ли, че наистина ще ми липсваш?

Сам, това са само няколко седмици.

Които изглеждат като цяла вечност, нали?

Цяла вечност и още малко.

Надявам се да е така, проклет англичанино.

Кажи го пак. - Какво да кажа?

Харесва ми да те слушам как псуваш. Кажи: "Проклет".

"Проклет".

- Кажи "Негодник". - Негодник.

Негодник, проклет негодник.

Точно така.

Мамка му. - Бива те с нежните думи.

Трябва да се облека, да си прегледам бележките и да си преповторя представянето си.

Да получиш нервна криза и да пренебрегнеш полу голото си гадже. Дай ми две секунди.

Просто остани тук и да не си си мръднал сладкият английски задник.

Не ми казвай, че има подарък. - Имам подарък.

Винаги имам някакъв подарък. Това ме кара да се чувствам гузно.

Това е основната идея.

И аз имам подарък за теб. Ще ти го дам по-късно защото е изненада.

Страхотно. Обичам изненадите.

Идеална е. - Знам.

На "Винтейдж Портобело Роуд" са само по десет лири.

Върви заедно с това.

Хубава подплата... копринена.

Какво?

Трябва да се приготвям, знаеш колко е важа тази среща.

Знаеш какво може да стане ако мине добре.

Иън...

Сам,...

моля те, имай милост.

Знаеш ли, мислех си, че след като сключиш сделката...

ще е идеалното време, за да си починем...

И? - И да отидем в Охайо.

Наистина искам да дойдеш на сватбата на мама с мен. Ще можеш да срещнеш кой ли не.

Няма ли да дойдеш?

Знаеш как стоят нещата.

Наистина съжалявам.

Всичко е наред.

Виж, наистина съжалявам, че няма да дойда до Индиана.

Охайо.

Негодник... Отново - съжалявам.

Просто е видя майка ти на следващата сватба.

Каква сватба?

Нашата. Другата година.

Аз? Да се омъжа за теб?

За човека който бърка щатите? Не мисля.

Сега ще си взема душ. - Чувствай се като у дома си.

Сам?

Страхотна съм. Готов ли си за закуска? Приятен апетит.

Не ме интересува колко е важна тази среща. Ще ядеш.

Съжалявам, нямам време.

Толкова съм непохватна.

Дай да видя.

По-добре ли си? - Много.

Добре.

"Един ден достъпът до човешкият ген ще толкова лесен колкото и да получиш кредит.

Това познание ще ни даде силата да променим съдбата си."

Да променим съдбата си ли? Вярваш ли в това?

Разбира се, че вярвам. Казвам ти, след петдесет години...

Хората ще продължават да умират.

Все още ще вали точно след като си измил колата си и "Стоунс"

все още ще ходят по турнета.

Тези неща не зависят от нас.

Единственото което можем да контролираме са собствените ни избори.

Добре.

Това е друга гледна точка.

Но нямам време да обсъждам съдбата. Просто си упражнявам речта.

Извинете.

В случай, че не се чуем по-късно - довечера в 7 сме на вечеря в "Тантра".

В 7 тази вечер ли? Шегуваш се, нали?

Не мисля, че се шегувам.

Концертът ми.

Този за който се готвя от три години. Това говори ли ти нещо?

Да. Концертът за завършването. Не съм го забравил. Беше...

Тази вечер. В седем часа.

Аз съм задник.

Съжалявам, Сам. Не мога да повярвам, че го направих.

Късмет. На срещата. Не, че ще ти трябва. Ще бъдеш страхотен.

Съжалявам.

Стига бе.

Смотаняк.

Не закъснявай. Аз ще се погрижа за това. Ще се видим довечера на концерта.

Концерт ли? Какъв концерт?

Пошегувах се. Пошегувах се защото се оказа, че съм забравил за това и...

Това трябва да е английското чувство за хумор за което съм слушала толкова много.

Добре. Ще се видим довечера.

"Господа, ние в "АГС" сме не само на челно място в биотехнологиите..."

Не на челно място... в авангарда!

Мамка му!

Какво е станало?

Счупих го тази сутрин.

Показва 11 часа.

Сигурно стрелката се е преместила.

Поне два пъти на ден ще е верен.

Направи ми услуга.

Обади се в "Тантра", промени резервацията ми за девет.

И накарай някой да мине през Харви Никс. Трябва ми подарък...

ПО случай концерта за завършването на Саманта.

Как така помниш това?

Не съм сигурна. Може би защото тя ми каза.

Изпрати ти покана която е на бюрото ти. Записахме датата в "Палм"-а ти...

Добре, схванах, схванах. Благодаря.

Както и да е, обещах й изненада.

Какво ще кажеш за пуловер? Нещо от кашмир.

Червен! Червеното е любимият й цвят.

Вече си има.

Червен кашмирен пуловер. Носеше го последният път когато беше тук.

Само разправяше колко го харесва.

Сериозно? Аз къде бях?

Точно до нея.

Съжалявам, че те накарах да идваш чак дотук, за да ме вземеш.

А аз не знам защо ти вдигнах.

Вдигни, вдигни... Готина прическа.

Мамка му. Гласова поща.

Току що открих синята папка. Тази в която са всичките ти бележки.

Сега идвам към хотела.

Тръгвай.

Съжалявам, съжалявам.

Дами и господа,

днес ни се дава възможността да помогнем на човечеството.

Извинете, сър. - Да?

Дали бихте могъл да занесете тази папка в конферентната зала?

Г-н Уиндъм я очаква.

Съжалявам, г-це, но това противоречи на политиката на хотела.

Но той може да си загуби работата.

Това е трагично.

Но уви, не е мой проблем.

Боже, дори и когато се държите гадно звучи учтиво.

Сроковете на инвестициите ви...

По дяволите. Куфарчето е отворено. Трябва да вляза.

Извинете за прекъсването, г-н Уиндъм.

Това е за вас. Помислих, че може би имате нужда от същата папка

каквато вече си имате.

Разбирам.

Ами...

фалшива тревога. Много съжалявам.

Просто исках да се уверя, че имаш,... че той има всичко от което се нуждае.

Защото работи много упорито по това.

Искам да кажа... Беше много отдаден...

и заслужава всичко да мине перфектно.

А не така. Вината е моя. Моя.

Както и да е, наистина ми беше приятно да видя всички ви.

Беше прав, наистина изглеждат доста сериозни.

В добрия смисъл.

В заключение...

Иън е добър. Дайте му парите. До скоро.

Е, ще продължим ли?

Забравих си чантичката.

Вече си имаше папка. Вземи тази.

Никога повече не искам да я виждам.

Мисля, че мина добре. - Така ли?

Да. Непохватността. Студеният поглед на Иън.

Точно на каквото се надявах.

Мисля, че говорих прекалено много.

Хайде, да отиваме на работа.

Там има момче което обича възхитителната ти импулсивна природа.

Не мога да го направя. Зле съм.

Ела насам.

Не си зле. Знаеш ли защо?

Защото ако ти си зле то значи аз съм лоша учителка...

а всъщност съм невероятна учителка, нали?

Хенс, не е възможно да си зле.

Имаш право.

Хайде. Да свирим заедно.

Готови ли сте? Едно, две, три...

И получи ли парите?

Бяха ми в кърпа вързани.

Не мога да повярвам, че Саманта направи това след...

като цяла сутрин ми се сърдеше, че "държа подобаващо" или нещо подобно.

Всички са така.

Особено янките. Откъде ги измислят тези работи?

От Опра.

Вярно.

Вие сте момчета.

Извинете, г-це. Забелязах, че работите тук.

Просто се чудех по кое време... свършвате?

Я се разкарай.

Мамка му. Съжалявам, приятел.

Всичко е наред. И без това трябва да тръгвам.

Саманта.До скоро, момчета.

Чао, Ромео.

Мисля, че те хареса. - Определено те хареса.

Трябва ми обективен човек който да каже

дали сюреалистичните трябва да на източната стена.

Изглеждат невероятно когато ги огрява слънцето.

Обзалагам се, че е така.

Това Иън ли е?

Какво прави?

Изненадата.

До "Клифтън Хол", моля.

Това е музикално училище, нали?

Да, тази вечер има концерт.

Приятелката ви е музикантка.

Точно така.

И имате проблеми с любовният си живот.

Откъде, по дяволите, знаете това?

Хората с моята професия са точно след барманите по разбиране на сърдечните проблеми.

Какви са неприятностите?

Не ми се говори за това.

Това е добра идея. Вероятно нещата ще се оправят сами.