The Family Plan 2

Извънредна новина. Престъпният бос Лиам Маккафри

почина снощи в затвора на 76 г.

Маккафри, който вероятно няма наследници, ръководеше международна група

за покушения, рекет и кражби.

Като бивш военен е набирал...

БЪФАЛО, НЮ ЙОРК

Госпожо.

Пакетът е в стая 556. Веднага отивай да го вземеш.

Картата за стаята е залепена под бара.

Взех я.

Избягвай лобито, бъкано е с камери.

Къде си? Имаме по-малко от час.

- Закъсняваш ли? - Ще съм навреме.

- Виждам пакета. - Отвори го.

Исках заедно да го направим.

Боже мой.

Какво мислиш?

По сградата ли се катери?

- Знаеш, че не закъснявам за среща с теб. - Браво, висока летва.

Нямаше те цяла седмица и ако мислиш, че с романтични жестове ще забравя това,

май си прав.

- Харесва ли ти? - Красиво е. Ама как?

Имате сръчни ръце, г-н Морган.

И още как, г-жо Морган!

КАЙЛ

После.

- С майка ти сме на среща, кажи. - Макс повърна.

Ти го пазиш, случва се. Какво е повърнал?

- Сок, зърнена закуска, моркови. - Боже! На новия диван ли?

- Да, малко. - Розово е.

Добре, слушай.

Дай му една лъжица ябълков оцет с топла вода.

Да пие на малки глътки. Ще си дойдем след час.

Трийсет минути? Двайсет?

Идваме си.

- Да вървим да се погрижим за Макс. - Досега не е повръщал.

- Пак ще дойдем тук. - Да.

- В тази стая направихме Макс! - Да, точно тук, беше голям купон.

- Кайл, обожаваш тази песен. - Пей с нас!

Давай, Кайл.

- Кайл! - Давай!

- Знаеш текста. - Не искам.

Стига де, пей.

Няма.

- Ехо! Честит Ден на благодарността. - Мамо! Нося сладки картофи.

Здрасти, татко!

Видяхте ли това?

- Беше невероятно. - Хайде!

Кайл, да ти забъркам ли "Негрони"?

- Какво е това? - Не.

Тогава ни донеси още лед от фризера.

- Така по може. - Бабче, искаш ли да опиташ?

- Лед? - Да, остави го тук.

Още джин.

Защо съм на детската маса?

Късмет догодина!

- Бира! - Сестра ти да е до мен.

Любимото му дете.

Какво да направя, че съм единствено момиче в семейство със синове!

Вижте кой се включи!

На живо от Лондон - нашата студентка Нина Морган!

Нина!

Здравейте, липсвате ми. Как искам да съм там!

Още една любимка.

Тук не празнуват, но имам сандвич с пуешко.

Поне ти хапни, тук дядо ти е окупирал пуйката.

Нина, как е журналистиката? Чух за онзи бандит, за когото писа статия.

Виновникът за кашата във Вегас. Умрял е в затвора преди седмица.

Да, чух.

Помните ли, когато никой не яде пуйка,

защото тези двама глупаци я пържиха и подпалиха гаража?

Да.

- Извини баща ми. - Нищо не е станало.

- Той искаше да ни убие. - Но си остава твой баща.

- Нормално е да страдаш. - Благодаря.

- Макс, дай да говоря с мама. - Полека, Юсейн Болт.

- Моля те. Благодаря. - Мой ред е да побъбря с Нина.

- Да идем при баба? - Не.

Ама не ти ли харесва, като си маха ченето и те целува?

Здрасти, как си, как е отборът?

Супер е, пак ще играем на щатския турнир.

Получих предложение.

- Казвай. - Да поема женската атлетика в "Охайо".

- Наистина ли? - Да!

- Университетът е в Първа дивизия. - Знам.

- Ще приемеш, нали? - Още мисля.

- Дори не съм говорила с баща ти. - Мамо.

Това означава да се преместим в Охайо. Не влиза в плановете ни.

Знаеш какво мисли баща ти за Бъфало. А и е сериозна позиция.

Ще работя със спортни директори и звезди.

Благотворителни каузи... Боже, не е за мен.

Не говори така. Имаш право да се развиваш професионално.

Знам, просто ми се струва, че ще е за сметка на семейството.

Стига толкова за мен. Реши ли кога ще се прибереш за Коледа?

Да, за това.

Абсурд, Джес, семейство Морган винаги са заедно на Коледа, точка!

Само ще се разкарва напред-назад, Дан.

За два дни, преди отново да започне занятия?

Отсега се тревожи за въглеродния си отпечатък.

- Тя пък! - Кайл, представяш ли си Коледа без Нина?

- Да. - Е, мерси, много помогна.

Дан, тя е на 20 години.

- Излизам на женска вечер, чао! Обичам ви. - Тя трябва да си дойде.

- Ще видим. - И аз ще излизам.

Ти пък накъде? Не, не те пускам.

- Още си наказан. - Не ти ли мина?

- Изтрил си архива с оценки на гимназията. - Е, и? Беше на шега.

Щеше да влезеш в затвора. Хакерството е престъпление.

Станах на 18 г., не си отговорен за мен и не можеш да ме накажеш.

Да, но живееш под моя покрив.

Плащам храната ти, интернета и други глупости.

Никъде няма да ходиш. Попълвай си документите за колежа.

- Отивам. - Не съм очаквал друго.

Това на нищо не прилича. Коледа е!

- Искаш ли Нина у дома? - Да.

- Добро утро. - Шефе.

- Иса, твърде много ли пътувам по работа? - Джесика ли е възроптала?

Не знам, може би. Но градите бизнес, нали?

И аз това казах. И е вярно.

Но вече не се събираме цялото семейство. Виждаме се за кратко.

- Има ли оферти от чужбина? - Да.

От стартъп в Осло искат да проверим сигурността им.

Не. Дистрибуторски център на "Федекс" в Мексико Сити...

- Нещо във Великобритания? - От лондонска банка се свързаха с нас.

БАНКА "КАДОГАН"

Това вече е друго.

- Екипът да се заеме с подготовката. - Добре.

Започва операция "Коледата на семейство Морган".

- Коледа в Лондон? - Да, помисли си.

Отмятам задачата и пътуването ще е на фирмени разноски.

Дръж волана правилно, иначе няма да ти давам да шофираш.

Стига вече, не съм малък. Взех шофьорския изпит.

- Аз не искам в Лондон, зает съм. - На Коледа? С какво?

Има турнир, а и не ми се лети 5000 км, за да съм в сянката на любимката ви.

Глупости, нямаме любимо дете.

- Ти си, давай. - Но онзи святка.

Така те пуска.

А как да те накарам да млъкнеш?

Дан, Лондон е далеч, а Макс не е пътувал със самолет.

Все някога ще се наложи.

Объркан съм - очаквах да се радваш да сме в Лондон на Коледа.

Не, трябва да я прекараме у дома. Кой знае кога пак ще се съберем!

Именно, Нина и Кайл скоро ще се задомят.

Аз ще хойкам поне десет години.

Гадост.

Престрой се вдясно, донжуане.

Искам само да сме заедно цялото семейство.

- Супер идея, мамо. - Да, прав си.

Важното е да сме заедно, нали? Няма значение къде.

- Нали? - Да опитаме.

Ще видим Нина и ще празнуваме Коледа в нова обстановка.

Не сме вързани за Бъфало, нали, малчо?

- Обичаме си Бъфало. - Наистина, хайде в Лондон.

- Да. - Има стоп!

Ужас!

Мама е права, в Лондон ще е яко. Да се чупим от тук.

ЛОНДОН, АНГЛИЯ

Това за бохемско ли минава, или да се притеснявам?

Какво? Екстра си е.

Няма ли да се видим с Нина в хотела, както планирахме?

Не, ако бяхме останали, щяхме да заспим. Гроги сме от полета.

Само да избутаме деня и после ще сме добре.

- А и тя ще се зарадва. Нали, Кайл? - Все тая, пикае ми се.

- Тук сме. - Какво?

Пазете се. Според теб тук ли живее?

- Не знам. - Не бива да е тук.

- Кайл, чакай. - Дъщеря ни май живее нелегално.

Ще се напикая.

Весела Коледа!

- Подранихте. - Прави се, че се радваш на майка си.

- Колко светла стая! - Нали щяхме да се срещнем в хотела?

Ало, екоактивистката, забравила си да спреш душа.

Моля те, не пипай.

Вътре има непознат, някакъв мъж.

Не, остави го, няма страшно.

Това е гаджето ми.

Мамо, татко - Омар.

- Има мокри мускули. - Омар, това е семейство Морган.

- Здравей, татко. - По-кротко.

- Този ти е гадже? Ама той е... - Нацепен.

Мамо, гадост!

- Джесика. Драго ми е. - Подобно. Ето откъде е красотата на Нина.

Харесва ми акцентът ти.

- Благодаря. - Долу лапите.

- Французин ли си? - От Мароко.

- На колко си? - На 24 г.

- Не си ли много голям за дъщеря ми? - Не мисля.

В Англия ли научи френския?

Да се чудиш откъде!

- Приключи ли с разпита? - Не.

Какво работи?

- Готвя. - Шеф е. Впечатляващо!

- Занимавам се с паркур. - Затова е як.

- И съм диджей. - Ти ме уби.

Да, Омар има много таланти.

Може ли да се облече?

- Добре, татко. - "Татко" ли ме нарече?

- Разкажи за Омар. - Свестен е.

Разсмива ме и е силно загрижен за света.

- Ние също сме загрижени. - Да, знам.