Big Sky

ОГРОМНО НЕБЕ

Едно: тръгни надолу по стълбите.

Общо 14 стъпала.

Две: мини през входната врата.

Навън е 20 градуса.

Стига до 36 и пак ще падне до 20,

когато си влезеш вкъщи вечерта. Три:

Мамка му! По дяволите!

Слава богу, будна си. - Поне едната от нас.

Сега вече със сигурност съм будна.

Стъпих върху ключовете. Ама, че ме заболя.

Какво правят ключовете ти на пода в коридора на горния етаж?

Чакай! Нека позная.

Изпуснала си ги насред някоя глътка или насред нещо друго.

Между другото, стори ми се, че Стю стене.

Стенеше по мъжки. Дали да не го попитаме?

Той замина. Изплашихме го. Доволна ли си?

И поне имам ключове.

И имам къде да ги ползвам.

Само кажи и са твои.

Стегнала си си багажа.

Изпрах ти късметлийската блуза.

А, и пак им се обадих.

Проверих още веднъж кога пътуваш.

Стъклата на буса са затъмнени.

Шофьорът не вдига над 90 км нито на магистралата, нито другаде.

Почти няма да се усеща, че се движиш.

А, и ще бъдеш сама най-отзад.

Никой няма да може дори да те види.

На теб нали така ти харесва?

Нали?

Една от тези капсули.

Наполовина червена, наполовина синя.

Наполовина бяла и наполовина червена.

Татко ли се обади? - Аха.

Докато се къпех ли? - Аха.

И какво искаше? - Да ти пожелае приятен път.

А ти какво му каза? - Казах, че си в банята.

Както и това, че двамата с жена му са гнойни циреи,

които трябва да се изчистят от лицето на земята.

Добре, нали?

Взе само три, нали?

Разбира се.

Искаш ли да провериш?

И ако нещо липсва, причината е, че Стю задигна няколко на излизане.

Казва се Стив Хейс, а не Стю. - Извинявай.

Значи, пропуснала е дипломирането си?

Дипломирането, абитуриентската, завършването в осми клас, всичко.

Всичко, за да се избегне нов пристъп, а?

И кога е бил последният?

Ти шофьор ли си или лекар?

Аз съм просто онзи, който помага тя да стигне от едно място до друго.

Последният пристъп беше преди около шест месеца.

Шест месеца. - Тръгна на разходка.

Само след около минута започна да се дави.

И се появи психиатър номер четири

и рецепта номер седем.

И сега тя си има хапчетата и хартиените птици,

компютъра си и мен, която й нося храната в стаята.

Значи, не слиза да се храни тук?

Не, не слиза тук. Не е слизала от месеци.

Това ограничава социалния живот, нали?

Хейзъл няма такъв. - Говоря за теб.

Няма рани, охлузено, рязнато и одрано.

Няма рани, охлузено и рязнато.

Няма охлузване.

Няма охлузване.

Мога да го направя.

Мога да го направя.

Мога да го направя.

Сама.

Трябва да се разсея.

Зная, зная.

Тунелно зрение.

Мога да го направя.

Още седем стъпала. Още седем стъпала.

Още седем стъпала.

Да видим.

Там е въздухът.

Ето и фенерче.

А това е бутонът за отваряне,

ако в даден момент поискаш да дойдеш отпред.

Тази покана е валидна непрекъснато, нали, Хейзъл?

Всичко ще е наред, Хейзъл.

Като в пашкул. Нищо не може да те достигне.

Ще дойда с теб, Хейз. Какво ще кажеш?

Просто ще пътувам с теб.

Готово.

Всичко е наред. Движим се по график.

Ясно, шефе.

Помислили сте за всичко, а?

Ами, да. Не си играем.

Е, понякога го правим.

Впрочем, Еди ще се връща рано следобеда.

Той може да те върне, ако желаеш. - Така ли?

Аз се връщам утре сутринта, ако се чудиш.

Е, не зная. - Ще го има предвид, Макдрийми.

Представи си мястото.

Премахни всичко, което те разсейва.

Не можеш да стоиш на едно място, нали? Виж, Ди, няма проблем.

Мястото ще й хареса. Изборът е добър. - Не беше избор.

Хейзъл стана на 18 и скъпият й татко спря да плаща издръжка.

С новата си жена решиха да започнат със заплахи и ултиматуми.

Продажба на къщата, спиране на парите, докато Хейзъл не влезе за лечение,

което само ще я върне назад, повярвай ми.

Голям оптимизъм. - Не - реализъм.

Познавам ли ви? Изглеждате ми познат.

Боях се, че ще отида точно на неправилното място.

Здравей, аз съм Вики. - Здрасти.

Оле, някои са нервни. Досега не сте ли били в санаториум?

Да ме прощавате - лечебен курорт.

Карайте 75 километра по път 22 запад.

Вие сте професионален състезател по голф, нали?

Играех, но изгубих регистрацията си.

Спрях да вкарвам топката и да ям.

Агентът ми смята, че ще възвърна и точността и апетита си в пустинята.

А вие? С какво се занимавате? - Световната банка.

Стресиращо? Не се съмнявам.

И така, какво се надявате да откриете в пустинята?

Нищо. Просто шест дни покой.

Ами, аз? Искате ли да ви разкажа за себе си?

Клептомания.

Внимавайте, като здрависвате крадец, господине.

Пръстите ми са светкавични.

Ей, ти отпред. Твой ред е. На теб какво ти има?

Нищо. Ни най-малко.

Стига, очевидно ти има нещо.

Тези очила твои ли са?

Бяха за дъщеря ми. Тя е там отзад.

Проклятие. А си мислех, че аз имам проблеми.

След 2.5 км завийте надясно.

Да, Бенет, вече сме на отбивката.

Всички са добре, капитане.

Катериш ли се? Имам доста екипировка.

Какво да кажа? Напоследък имам проблем с магистралките,

да не говорим за планински пътеки.

Моля ви се! - Успокой се, бе, човек.

Ти се успокой. Момичето ми открадна часовник за 15000 долара.

Не съм го откраднала. Пошегувах се.

О, много смешно. Ха-ха-ха.

Имаш късмет, че пътувам непридружен,

защото тези пръстчета вече да са станали на парченца.

Ух, че страшно! Кой те придружава обикновено?

Да не е Тор? Или Върколакът? Той ли те обгрижва?

Не. Просто човек, който няма проблем да размаже малолетна крадла

и нейния некадърен анорексичен сваляч.

Наистина ли се надяваш на шест дни покой в пустинята?

Защото трябва да кажа,

че излъчването ти издава съвсем различно състояние.

Мисля, че си просто педераст.

И ти е много трудно да се пребориш с латентния си,

но силен подтик да те надупят. - Моля?

Момчета, защо не се опитаме да погледаме ведрата шир?

Лесно е, наистина.

Карайте я по-спокойно.

Няма проблем. Ние в Лос Анджелис нямаме проблеми с педалите.

Внимавай какво говориш.

Никой да не мърда! Млъквай! Дайте ми телефоните си!

Не мърдай, казах! Не мърдай! Не мърдай!

Преизчисление.

Не! Не, не.

Лягай долу! Долу! Долу, казах!

Хайде, излизай!

Хайде да тръгваме. Да тръгваме, казах.

Хей, не го гледай. Имаме график. Тръгвай!

Да.

Млъквай! Влизай в буса.

Да тръгваме.

Преизчисляване.

Мамо?

Мамо?

Преизчисляване.

Мамо?

Мамо?

Преизчисляване.

Мамо?

Мамо?

О, боже господи.

Мамо? Мамо? - Припаднах.

Не! Не, не!

Преизчисляване.

Не разбирам.

Кой... Кой...

Телефонът ти. Ще се обадим на някого. Ще повикаме помощ.

Те ги взеха. Всичките.

Може би имат аптечка.

Добре. Добре.

Добре. Марля.

Така добре ли е?

Съжалявам, наистина.

Зная, че ще кажеш: "Станалото - станало".

Но искам да знаеш, че много съжалявам.

Съжаляваш, значи? - Да.

Не, аз съжалявам. - Защо?

Защото купих халосни и бях на косъм

да ги заредя в пистолета ти, но си казах:

"Ами, ако шофьорът стреля срещу Пру? Няма да си го простя."

Оная мацка почна да се смее. Защо се смееше?

Защото беше в шок. Когато са в шок, хората правят странни неща.

Смеят се. Ха-ха-ха. Знаеш го.