Mr. Peek-a-Boo (Garou-Garou, le passe-muraille)

БУРВИЛ

и ДЖОАН ГРИЙНУД

във филма

ГАРУ-ГАРУ — ЧОВЕКЪТ, КОЙТО МИНАВАШЕ ПРЕЗ СТЕНИ

По идея на МАРСЕЛ ЕМЕ

Адаптация и диалози ЖАН БОЙЕ и МИШЕЛ ОДИАР

Музика ЖОРЖ ВАН ПАРИС

Участват още ЖЕРАР УРИ

РОЖЕ ТРЕВИЙ

ЖАК ЕРВИН

О'БРЕЙДИ, РЕНЕ УОРМС, НИНА МИРАЛ, АНДРЕ ДАЛИБЕР и други

Оператор ШАРЛ СИН

Продуцент ЖАК БАР

Поздравявам ви, приятели, за това, че сте тук

и наблюдавате един талантлив художник.

Харесва ли ти? - Да.

Познавач си! А, ти, касапино?

Ами... - Предпочиташ месото си!

За вас може би е твърде модерно?

Този е същият като онзи, който не ми даде платно.

Обясних му, че така ще гладувам,

а той ми каза да правя по-малко мацаници.

Жан-Пол! Жан-Пол!

Я, Леон.

Случи ми се нещо невероятно! - Пак ли семейството?

Не, разбира се. - Изритали са те през вратата?

Вратата? Да знаеш само как минавам през вратите! Хайде, ела.

Добре, идвам.

Трябва да тръгвам. Синдикатите забраняват да работя над два часа.

Може да останете. Ще съм тук утре по същото време.

Хайде, влизай.

Кажи сега какво става.

Ще ти кажа, не исках да е на улицата.

Не е някоя глупост, нали? - Не.

И няма да прочета утре:

"Министерски служител — шеф на банда".

Не, какви ги приказваш! - Слушам те.

Няма да повярваш. - Казвай!

Добре. Успокой се. Седни и се дръж здраво, така...

Невероятно е. Ти си първият, с когото ще споделя.

Щом казваш. - Ти си ми като брат.

Да, защото си слаб. - Бях, но вече не съм!

Говори, да не ти счупя главата! - Добре, седни и се дръж.

Помниш, че вчера дойдох да посвирим както всяка сряда?

Разказах ти за сестра ми и ужасния й съпруг.

Останах за вечеря. - Да.

И пийнах малко. - Не, не пи.

Накратко, като се прибрах вкъщи, бях малко пиян.

Качвайки се, се чудя какво да правя с Гастон, че хич не ме обича този.

Ако можеше, щеше да ме изрита, макар да е женен за сестра ми.

Стигам най-сетне до апартамента ми, четвъртият етаж...

И така... Търся си ключовете, къде ли са?

А, ето ги!

Отивам да отключа, но резето е блокирало...

Ключалката също е блокирала...

И така решавам, че ще звънна.

Леон ми е брат. - Жермен, аз няма да му отворя!

Недей и ти да му отговаряш!

Какво не изтърпях? Не мога да го толерирам повече.

И дума да не става!

Този апартамент е негов.

Също и твой, бил е на родителите ти.

Освен това си по-голямата и си омъжена, а и на мен ми писна!

Къде ще спи? - Където ще, все ми е тая!

Цяла нощ ли ще звъни? - Къде хукна?

Къде ли? Да му отворя квартирата, ще му кажа за отпуската.

Какво става? - Аз съм, Леон.

Не ви познавам. - Леон, братът на жена ви, зет ви.

Нямам зет, вече не! Върнете се там, откъдето идвате!

Нощен гуляйджия!

Гастон, тук съм си вкъщи.

Именно! Стойте си там и не ни безпокойте!

Май се е подлютил... Бях смаян. Какво да правя?

В този момент осветлението угасна, пълен мрак.

Търся ключа за лампата, намирам го, натискам...

И не бях пред вратата! Бях в собствената си стая.

Абсурдно, но...

Е, какво ще кажеш? - Ами, засега нищо не си ми доказал.

Не помниш, но може зет ти да ти е отворил вратата.

Чуй продължението! - Нощта ли ще разкажеш?

Ще ти разкажа за тази сутрин. Сядай, успокой се и се дръж.

Като всяка сутрин, с потник на гърба,

зет ми прави сутрешна гимнастика, а сестра ми слага закуска.

Нямаш право да го гониш от дома му! - И защо?

Нямаш жилище и с радост дойде тук. - Именно.

Така се радвам, че искам да си живея сам.

Ще трябва да работиш като Леон.

Чиновник в министерството за 18 000 франка на месец? Плачевно!

Иначе ще живеем трима!

Патица! Пет години работя по мотора за колело, а ти искаш да го оставя?

Мислиш само за ядене, същата като твоя брат-кретен!

Добър ден, Мемен, Гастон. - Леон!

Е, как е тази сутрин?

Откъде идвате? - Ами, от стаята ми.

Какво му става?

Съвсем е луднал, вижте. - От къде влязохте?

Що за въпрос, през вратата. - Невъзможно! Резето е сложено.

През прозореца, щом предпочитате.

Без глупости! Отговори! - Кажи му, че пак ще вдигне кръвно!

Какво да кажа? Трябва да съм минал през стената.

Не се подигравайте! Никой не минава през стените!

Намерете вие обяснение, ако можете преди да дойда за вечеря.

Излизам. Довиждане, приятелю. - Приятелю?

Сега не минавате през стените? - Вратата е отворена. Довиждане.

Как мислиш, че е влязъл? - Не знам, но не искам да го виждам!

Изхвърли му боклуците! Дръж!

Смешно е.

Бях на втория етаж, когато реших да пробвам...

Никой не слиза, никой не се качва.

Внимателно се приближих до стената.

Първо един пръст... Мина! Втори, трети...

Дланта ми влиза като в масло. Сега и ръката.

А ти ми говориш за трикове. - Шегуваш се, невъзможно е.

Невъзможно? И аз не вярвах.

Казах си, щом ръката ми минава и аз ще мога и...

Малко дяволче, пак ли счупи нещо!

Тази рокля, ужасна рокля!

Ужасно изнервяща рокля, какво става?

Помощ! Помощ!

Помощ! Помощ!

Господине, един мъж... Страх ме е, елате, страх ме е...

Къде? Никого не виждам. - Тук. Тук беше.

Бях пред огледалото, обличах роклята и после...

Не вярваш, но беше така, почакай да видиш.

Слушай, Леон. - Никакво "слушай" вече!

Щях да ти покажа, ако не беше със слабо сърце. И така.

Дамата припадна, а аз вече закъснявах за работа.

Сетих се за Гастон, скъпия ми зет.

Казах си: "Сега е моментът да ти върна за всичко!

И... се върнах обратно.

Да можеше само да го видиш върху колелото му...

Точно загряваше...

Какво става? Милият ми, какво се е случило?

Трябва ви разрешително, за да станете пилот.

Ако всичко това е вярно, трябва да отидете на лекар.

Но аз не съм болен. - Ще отиде при специалист.

Какъв специалист? - Психиатър, ще видим.

Ти се разпадаш! Ще звънна на един доктор.

Трябва да отида на работа.

За какво мисли човекът, който минава през стени! Чиновник!

Намери някой по-евтин, защото...

Да, да. - Професоре, той халюцинира, нали?

Халюцинира, много интересно...

Интересно, само толкова?

Човек, който минава през стени... - Да, не се среща често.

Резултатът същия ли е, ако вървите назад?

Назад?

Не съм пробвал, но май да.

Тогава опитайте.

Добре, ще ви покажа.

Тук, нали, казахте назад.

Гледайте внимателно. - Да.

Добре.

Извинете ме.

Благодаря. Кажете ми, оперирани ли са ви сливиците?

Да. - Кога?

Бях на шест и половина. - Заушка?

Не. - Жалко.

Съжалявам. - Да, жалко, жалко.

Още един въпрос. Имате ли пробождащи болки във врата?

Ами не. - Смятате ли, че има връзка?

Често най-дребният детайл насочва към вярната диагноза.

Съблечете се. - Всичко ли?

Не, само сакото. - Добре, тук.

Дай ми сакото. - Да, добре.

Ще ви преслушам. Кажете трийсет и три.

Трийсет и три, трийсет и три... - Спрете. Дишайте.

Спрете. Изкашляйте.

Не кашляйте. Не кашляйте! - Извинете, задавих се.

Разбирам. Добре, всичко е нормално.

Отворете уста, извадете езика.

Сериозно ли е? - Внимавайте с черния си дроб!

Случаят е ясен. Спираловидно втвърдяване на щитовидната жлеза.

Всъщност е толкова просто.

Просто?! Защото вие не минете през някоя стена?

Вече двайсет години опитвам.

Мисля си... ти си му сестра. - Да, и?

Сигурно и ти минаваш през стени?

Ами ако е ген в рода ви? - Говориш глупости.

Никога не си пробвала!

Жермен, моля те, само един опит. - Полудя!

Заради мен, Жермен, моля те. - Не, не искам!

Как не разбираш, че всичко ще се промени, ако и ти можеш!

Може да започна нещо голямо! - Пак ще вдигнеш кръвно.

Остави кръвното! Хайде, при стената! - Да, но първо се успокой.

Спокоен съм.

Е, пробвай! - Изчакай минутка, де!

Е, не така! С цяло тяло! - Защо ти не пробваш?

Скъпа Жермен, любимият ти те моли, имай смелост!

Нещо ми подсказва, че ще успееш! Хайде, засили се!

За нищо не ставаш!

Добър ден. - Добър...

Не чух да си звънял. - О, да, забравих.

Гастон, как сте? Да не би да сте болен?

Нищо ми няма, просто преумора.

Прекалявате с това колело!

Ти... връщаш ли се от работа? - Не, днес не ходих.

Поразходих се. Притеснява ли ви? - Не, не.

Изобщо! Ти си най-важен. - Вие решавате кога ще работите.

Моля ви, останете в леглото. Бях на лекар.