نخستین 200 خط.
Помня първия път, когато го видях.
Търсех думи да го опиша,
но не намирах.
Нищо не ме бе подготвило.
Нито книги,
нито учители,
нито дори родителите ми.
Чувала съм хиляди истории,
но никоя не може да опише това място.
Трябва да го видиш, за да го разбереш.
И все пак...
Аз го видях,
а го разбирам по-малко и от мига,
когато го видях за първи път.
Някои го наричат "американската пустиня",
други - "големите равнини".
Но тези названия,
измислени от университетски професори,
само създават илюзия за ред
и за фантастичен свят на добро и зло.
За да го разбереш, трябва да си го прекосил...
Да си кървял в прахоляка му...
Да си се давил в реките му.
Едва тогава разбираш името му.
То е адът,
а демоните са навсякъде.
Недей.
Ще ме пуснеш ли?
Ще те продам.
Или ще те убия.
Говориш английски.
Защо го правиш?
Ти говориш английски.
Твоите хора започнаха.
Но ако това е адът и аз съм в него,
значи и аз трябва да съм демон...
... и вече съм мъртва.
Капитане.
Да.
Готови сме.
Идваш ли?
Не съм решил.
Побързай.
Ако ще копая дупка,
да е преди обедното слънце.
Идвам.
Хайде.
Доста хитро.
Няма да се вържат отново.
По-скоро ще стрелят по конете.
За конете са дошли.
При фермерите няма друго за вземане.
Въпреки това ще убият конете.
А после - и фермера.
Какво прави? - Не знам и не ми дреме.
Точен мерник.
Да.
Сериозно ли стояхте и гледахте?
Справихте се и сам.
Благодаря за помощта.
Не взимайте коня.
Заслужих си го.
Крадците се движат на големи шайки.
Ако ви видят на кон, пак ще станете мишена.
Форт Уърт, Тексас
Продавам индиански скалпове!
Команчи! Киова! Кикапу!
Продавам скалпове!
Вълшебният еликсир на Линсън срещу туберкулоза и дизентерия.
Десет долара.
А Той рекъл...
Имате ли място за фургон с впряг?
Колко голям впряг?
Четири коня. Два идват с влака. Черен и кафяв.
Ти ли си Джеймс Дътън? - Да.
Ще ги оставим отзад.
Повечето си оставят каруците по-надалече.
Да видим какво имаме. Извинете ни, господа.
Ще ти ги откраднат. - Няма ли къде да ги съхраняваш?
Срещу десет долара ще ги прибера в хамбара.
Но пак няма гаранция.
За гаранцията плащам.
За 20 ще ти ги пазим.
Колко за конете? - По два на кон.
Има ли приличен хотел?
Само за теб?
За шестчленно семейство.
Не води семейството си тук.
Идете в Далас. - Тук имаме среща.
Най-добрият е "Калхун". - Добре.
Номер 77, 78 и 79.
81 и 82 са за двата, които вече са тук.
Това е за фургона.
Ако не платиш до 30 дни, всичко отива на търг.
Има ли правила за оръжията?
Лошо ти се пише, ако нямаш такова.
Но ако решиш да го извадиш, дано умееш да го ползваш.
Здрасти, хубавецо.
Здравей, съкровище.
Влез, и ще те изкъпя.
Или пък ти - мен.
Забрави за банята.
Ще ти дам да се покатериш върху мен.
Гледай къде ходиш.
Върни ми я.
Кое? - Кесията ми.
Не е у мен.
Крадец!
На ти!
Върни я! - Това е моята кесия!
Фермерът не се бои да използва пищова си.
Рано или късно ще си намери майстора.
Томас, пази вратата. Нямаме нужда от хаос.
Това отговаря на въпроса
колко рисковано ще е пътуването.
Ще е даже по-зле - от тук до Орегон.
Някой говори ли английски?
Аз.
Аз говоря. Йозеф.
Имате ли си водач?
Не говори английски.
Не, не говори.
Имате ли фургони?
И волове също.
Волове?
Няма да оцелеят.
Жегата и жаждата ще ги уморят.
Продайте ги за коне.
Нямаме опит с конете.
Къде ви е багажът?
Багаж?
Запасите.
Куфарите.
Какво носите?
В задната стаичка са. - Покажете ми ги.
Какво е това?
Всичко, което взехме от домовете си.
Да го бяхте оставили. Няма да изкара пътуването.
Трябва да изкара. Нямаме друго.
Как да натоваря всичко на фургон и да го прекарам през шибаната река?
И през планината? - Капитане.
Дори пищов нямат.
Не.
Противоречи на религията ви? - На законите ни.
Забранено ни е.
Не носите оръжия?
Трябват ли ни?
Дали ви трябват?!
Трябва да наемем още хора,
които да ви пазят и да ви ловят храна.
Обсъдете го и преценете колко пари можете да съберете,
за да наемем хора.
Нямаме пари.
Цената е 200 на семейство.
Има нова цена.
Църквата ни предупреди,
че ще промените правилата и ще ни изнудвате.
Смятате ни за глупаци само защото...
Нямате нито коне,
нито оръжия и не умеете да яздите.
Ти си глупак!
Тръгнали сте на дълъг път
без умения за оцеляване.
Капитане.
Качете се на влака.
Няма да преживеете пътя.
Не можем да си позволим влака.
Тогава си купете земя тук.
Тук е горещо и сухо, а ние идваме от планините.
От това разбираме.
Колко ще струват още хора?
По сто на човек.
Или повече.
Ще разпитам.
Добре. Тръгваме на сутринта.
Тръгваме, когато сте готови.
А вие няма да сте готови до сутринта.
Гледате през прозореца, сякаш дават награда.
И има нещо такова.
Първият ми залез.
Няма ли залези у вас?
Боровете го скриват.
Тенеси.
Как познахте?
Знам къде са боровете. И разпознах акцента.
Накъде пътувате?
На запад.
Съвсем сама?
Със семейството ми.
Не виждам семейство.
Само вас.
Те...
Седят в друг вагон.
Исках да погледам навън. - Останете колкото искате.
И даже още малко.
Съмнявам се обаче в преценката на баща ви.
Ако имах такава хубава дъщеря,
нямаше да я изпускам от поглед.
Не го правете.
Не я крийте.
No comments yet. Be the first to leave one.