The Model

МОДЕЛЪТ

По дяволите, ще ми липсваш. - Ти също.

Виж какво намерих.

Помниш ли ги? - Да.

Това е за да не ме забравиш.

Добре.

Ела тук.

Чао, мамо.

Е? Готова ли си?

Да.

Извинете.

Търся Марсел. - Закъсня!

Много закъсня. - Съжалявам.

Всичко е наред. Хайде. Остави това ужасно нещо тук.

Искам да ги видя. Хайде. Ела!

Тези са хубави. Добри са. Харесват ми.

Тези са много добри.

Ще направим така - махаме част от тези и връщаме обратно някои от тези.

Преоблечи се и ще ти вземем мерки, ще направим снимки, и приключваме.

Готова ли си за утре?

Той е много важен фотограф, ако те хареса...

Ще означава много за кариерата ти. Ще се представиш добре, нали?

Ехо?

Ехо?

Здравейте.

Това е - младите момичета винаги закъсняват за среща.

Закъсня. - Да, знам.

Трябва да вървя, ще те разведа набързо.

Ето това е.

Още едно момиче живее тук. Зофия.

Тя е в Милано. Не знам кога ще се върне.

Тя е много мила. Няма да имаш проблеми с нея.

Това е твоето легло. И ключовете. - Благодаря.

Ще плащаш наема на първо и петнайсето число от месеца, нали?

Добре дошла. - Моля?

Това означава "Добре дошла".

Как си? - Добре.

Скъпа, седни до него на дивана.

Добре. Днес ще сменяме 5 различни тоалета.

Много секси, на ръба. Да прескочим границите на допустимото.

Ще пробваме няколко неща на дивана.

После в леглото. Може да отидем навън...

Нека се забавляваме. Трябва да освободиш задръжките си.

И да вложиш душата си в това. Разбра ли? Така.

Ако може да се приближиш малко.

Момчето, премести се натам. - Ти стой където си, скъпа.

Така е добре. Облегнете се назад. Отпуснете се.

Добре. Обърни се настрани, с крак на дивана.

Така ли? - Да. Вдигни малко по-високо коляното.

Така. Свали този крак. Спусни го долу на пода.

Не, другият крак. Благодаря. Добре, едната ръка на коляното.

Опитай се да го целунеш отзад по врата.

Може ли наистина да го целунеш по врата?

Трябва да се отпуснеш, скъпа.

Добре.

Ема, трябва да говоря с теб.

Какво не е наред? - Не знам.

Имаш пет минути, за да се стегнеш.

Не знаех, че е толкова непохватна. - Да, като скапано зомби.

Добре, достатъчно. Това беше. Приключихме.

Какво, Шейн? - Ема, приключи за днес. Тръгвай.

Приключи за днес. Може да си вървиш.

Не ме ли чу? Тръгвай.

Върви и се облечи.

Ето.

Не ми пипай нещата. - Бяха на леглото ми.

Не, не бяха.

Просто не обичам някой да ми рови в нещата.

Хей. Аз съм Зофия. - Ема.

Дълго ли ще останеш? - За начало, няколко месеца...

...и ще видим какво ще стане.

Коя агенция? - "Би Джи Ей".

Супер. Казаха ли ти да отслабнеш?

Не, всъщност казаха, че съм съвършена. Нищо не трябва да променям...

Хей.

Да. Току-що се върнах.

От Милано... Знам.

Здрасти, мамо.

Здравей. Не, всичко е наред.

Всичко мина добре. Бяха много доволни, така че...

Добре мина.

Да, хубаво е. Живея с много мило момиче.

Тук е много хубаво.

Мамо, моментът не е много удобен. Може ли да ти се обадя по-късно?

Ще говорим друг път. Добре.

Да, добре. Чао.

Може би беше твърде рано да идваш тук. Може би това не е за теб.

Мислила ли си за това? - Не.

Просто казвам, че няма проблем, ако искаш да се върнеш вкъщи.

Може би след година-две, може да се върнеш и да опиташ пак.

Пращаш ме вкъщи? - Не, скъпа, но...

Оплеска нещата. Наистина се провали.

Не. Той беше ужасен.

Какво?

Наистина ли?

Само една свирка?

Добре. Ще се чуем пак. Чао.

Ще излизаме да купонясваме. Искаш ли да дойдеш?

Благодаря, но не мисля, че мога. - Защо не?

Най-добрият начин да успееш в този град...

...е да излезеш и да се срещаш с нови хора.

Нищо няма да постигнеш, седейки си вкъщи.

Какво зяпаш?

Нищо.

Това е Ема, съквартирантката ми.

Наздраве на всички.

Приятелка си на Зофия? - Да. Живеем заедно.

Току-що пристигнах в Париж.

Как ти се струва засега? - Добре е.

Аз притежавам няколко сгради в Париж. - Добре.

Какво? - Добре.

Наздраве.

Здравей. - Здрасти.

Ти беше Ема, нали?

Как си? - Ами... добре съм.

Използвай мъжката, там няма никой. - Не... няма нужда.

Добре ли си? - Да.

Познаваш ли го? Шейн Уайт? - Бегло.

Обожавам неговото творчество.

Да? - Ема? Аз съм, Зофия.

Какво? - Ема, аз съм, Зофия.

Добре, един момент.

Какво има? - Какви ги вършиш?

Какво?

Нищо. Снощи... - Не, телефонът ти. Защо е изключен?

Агенцията се опитва да се свърже с теб. Обадиха ми се.

Седни.

Не знам какво си направила.

Помниш ли фотографа, с който работи първия ден?

Да.

Иска да те наеме за уводната статия в "Л'Офисиел".

Какво? - Чувала си за списанието "Л'Офисиел"?

Разбира се. - Огромна възможност е.

Не знам какво си направила... но си го направила добре.

Браво.

Напиши си името и се подпиши.

Здрасти! Не мислех, че ще те видя отново.

Да, аз също.

Не е ли чудесно? - Да, знам.

Това е Ема. - Здравей.

Приятно ми е да се запознаем. - Ще я приготвиш, нали? Благодаря.

Искаш ли нещо за пиене? Кафе? - Да, може.

Добре. Слушайте, дами. Моля за вашето внимание.

Днес ще снимаме нещо много елегантно, старомодно, от старата школа.

Класическо, нали? Трябва да изглеждате като истински кучки.

Истински, злобни, парижки кучки.

Да изглеждате недостъпни за мъжките модели. Става ли?

Разбрахме ли се? - Да.

Ема... А ти? - Какво?

Разбираш ли ме?

Майната ти!

Ето това е... За това говоря.

Тове е правилното отношение. Добре. Ще се видим там, момичета.

Покажете жар в погледа.

Изглеждате прекрасно. Страхотно.

Ема, покажи ми всичко, което имаш. Красота. Прекрасно.

Още веднъж! О, да.

Точно така, да.

Добре, чудесно. Прекрасно.

Какво? - Нищо.

Просто е необичайно да видиш модел да яде така.

Мога да ям всичко. - Сигурно всички наистина те мразят.

Някои. - Разкажи ми за себе си.

Какво искаш да знаеш? - Всичко. Откъде си?

От село ли си или си градско момиче? Каква музика харесваш? Любим цвят?

За какво мечтаеш? Какво би взела на самотен остров?

Имаш ли си гадже, което да те чака у дома?

Не прави така. - Какво?

Криеш устата си, когато се усмихваш.

Красива си. Не трябва да го правиш.

И трябва да се научиш как да приемаш комплименти.

Ако ти кажа, че си красива...

Какво трябва да направиш?

Изпъчваш се.

И казваш "Благодаря".

Ами, благодаря ти.

Селско или градско момиче? - От малко градче.

И любимият ми цвят... е червен.

Наистина ли? - Да.

Коя е най-голямата ти мечта? - Това е лесно.

Да открия дефиле през Седмицата на модата в Париж.

За кого? - За "Шанел".

Може да се случи някой ден.

А каква е твоята мечта?

Не, аз не знам нищо за мечтите.

Имаш най-невероятните очи. Знаеш го, нали?

Искам пак да те видя.

Здравей. - Здрасти.

Виждаш ли ме? - Да, а ти виждаш ли ме?

Да.

Как върви? Как си?

Добре. Тъкмо излизам от банята.

Трябва да излизам, така че нямам много време.

Добре ли си? - Да, просто съм уморена.

Липсваш ми толкова много.

Да... Ти също.

Проверих самолетните билети за есенната ваканция.

Не е толкова скъпо, колкото си мислех.

Мислех си да дойда при теб за седмица или повече?

Ами...